- Къде се чувствате по-добре - на сцената като певица или пред камерата, в ролята на актриса?
- Радвам се и да пея, и да играя. За мен това е почти едно и също, защото на сцената трябва да си не само певец, но и артист, нали? Но също така смесвам тези две неща. Невероятно интересно ми беше и да пиша песни за филми като “Бодигард” и “Неприлично предложение”. Да погледнеш нещата, които правиш от друг ракурс, винаги е обогатяващо.
- Много са примерите на певци, които стават актьори, и обратно, на какво се дължи това? Омръзва музиката или имате нужда от някакво различно поле за изява?
- Не, не, нищо не ми е омръзнало. Обичам предизвикателствата и когато имам такова, бързам да приема, не се замислям даже. Затова съм правила и толкова много неща в живота си. Понякога се плаша от себе си и може би в началото на всяко ново начинание изпитвам съмнения. Но после, в крайна сметка всичко се получава и разбираш, че си успял. Това е! Ако не пробваш, не мечтаеш и нищо не постигаш.
- Коя от двете сцени е по-трудна и изисква по-голяма подготовка?
- Това не е въпрос на трудност. Подготовката на един нов албум може понякога да отнеме доста време, но това едва ли е защото е трудно, а защото се нуждае от осмисляне. За мен тази дилема не съществува. На този етап в живота си мога да избирам и да върша само нещата, които правя с любов и ми носят удоволствие. Отдавна вече не пея за пари.
- Има голяма пауза между последните ви два албума, защо я направихте?
- Не съм спирала през тези 10 години да правя нещата, които обичам и за които смятам, че имам призвание. Писах музика за филми, играх в театъра и киното. Преживях и лични драми. Защото бях решила, че е време да стана майка, но съдбата реши друго... В началото бях толкова ентусиазирана да очаквам събитието,
а постепенно
ставах все по-отчаяна,
защото и двамата със съпруга ми Иън сме абсолютно здрави, а желанието ни за деца е толкова силно. Нашите поредица опити инвитро бяха неуспешни. Сега вече се примирихме, че ще останем сами с любовта си. А това не е малко – да бъдеш с човека, когото обичаш!
- Помните ли с какви вълнения се явихте на конкурса през 1980 г., от който стартира музикалната ви кариера?
- Бях едва на четиринадесет. На тази възраст можеш да очакваш всичко. Наистина бях много добре подготвена и очаквах успех на конкурса, но не и това, което последва – огромният интерес на хората, пълните зали и всички, всички онези неща, които съпътстват известността и славата. Сега вече мога да кажа, че музиката ми е осмислена и пея не за успеха, а от любов!
- Това ли е наистина стартът, или определяте друг момент като тласък нагоре?
- Това, разбира се, е началото. А тласъкът е нещо друго. За мен има знаменателни моменти
като концерта
в памет на
Фреди Меркюри
през 1992-а
Да пееш пред такава огромна публика и по такъв повод, да имаш шанса да споделиш преживяванията си – това е нещо наистина изключително. За мен тласък са срещите ми с прекрасния и толкова невероятен Бари Уайт, с Джордж Майкъл... Досегът с всеки такъв талант е незабравим и дава тласък.
- С какво е по-различна Лиса Стенсфийлд 34 години по-късно в професионален и личен план?
- Същата съм като преди, но след толкова години вече съм по-зряла. Опитът те прави по-силен и затова музиката ми е по-смела. Сега мога повече да отстоявам индивидуалността си и не се оставям лесно да бъда водена.
- Днес всички се вълнуват от кризата в Украйна, каква е вашата позиция по отношение на този конфликт?
- Нещата в целия свят са сложни много често. И е добре да се решават от самите хора – това е правилният начин.
- Последното издание на “Евровизия” бе спечелено от Кончита Вурст - жена с брада. Майли Сайръс също отнася много критики заради визията си. Докъде трябва да стигат границите на провокацията, за да се изкачи един изпълнител на върха?
- Шоу бизнесът е жесток. Играчите в него правят големи залози и затова той има тъмна страна. От това винаги губи талантът. Но пък думата в крайна сметка има публиката. Не обичам да давам оценки, но принципно смятам, че трябва да се стимулира желанието за успех с талант, любов и усилия.
Но винаги ще има
групи и изпълнители,
които ни се натрапват
и налагат по всякакъв начин.
- Разкажете малко повече за последния си албум, колко време работихте над него?
- В Seven всяка песен е отделна малка история. Това е албум за душата, музика за любов. Създаден е основно от мен и съпруга ми Иън Девъни и група музиканти, които записваха в студиото заедно с нас.
- Какво ще чуе българската публика при гостуването ви у нас?
- Идвам за концерта с невероятна група. Подготвили сме програма от два часа - има песни от новия албум и много от старите ми парчета. И ако смятате да стоите само на столовете, по-добре не идвайте на концерта!
- Музика, кино, коя е следващата ви стъпка?
- Е, аз винаги оставям нещата просто да се случват...
- Имали ли сте неприятности със защитници на животни заради палтата и наметките от естествена кожа с косъм, с които понякога се появявате?
- Не! (Смее се...)
- Все още ли пушите и правите ли нещо специално, за да поддържате гласа си?
- Честно казано, никога нищо не съм правила, с изключение на това, че преди четири години оставих цигарите. И мисля, че това беше прекрасно.
- Много звезди се обръщат към религията в някакъв етап от живота си, вие имате ли нужда да търсите отговори или опора от по-висша сила?
- Моят истински Бог е любовта, тя е това, което винаги ми дава сила и в което винаги намирам опора.
Интервюто е на "24 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар