Томас Томов: Ще кандидатствам в Консерваторията, но ще живея в Дупница, за да съм до семейството си

- Томас, в какво ще инвестираш наградата от 60 хиляди лв.?

- Първо в образованието си, а след това и да помогна на нашите. Всяко семейство има нужда от пари в днешно време.

- В момента си в 11-и клас. Смяташ ли догодина да кандидатстваш в университет?

- Да, в Консерваторията в София. Дано да се справя, за там трябва яко учене.

- Ще се пренесеш ли в София?

- Не знам, аз не обичам много да съм далече от вкъщи. Обичам мама да ми готви, а и аз, нали съм си такъв, обичам да си похапвам. (Смее се.)

- Значи ще пътуваш от Дупница всеки ден?

- Да, аз и сега пътувам до училището ми в Кюстендил всеки ден. Ако се налага, мога да оставам да спя по 2-3 вечери при приятели тук, ще съм на квартира за няколко дни. Просто искам да съм си вкъщи, до родителите. Баща ми е музикант и постоянно пътува, винаги е в чужбина. Искам да сме си заедно. За Нова година от 5 г. не бяхме празнували заедно.

- Откога смяташ да започнеш да се подготвяш за изпитите догодина?

- Веднага след като завърша 11-и клас. За догодина трябва да съм готов. Ще кандидатствам с оперно пеене.

- Как се реши да участваш в шоуто - сам или някой те подтикна?

- Всичко стана заради един банкет на чичо ми. Бяха се събрали приятели и колеги от фирмата. Аз си бях вкъщи пред компютъра и той ми се обажда: Ела тук да пееш. Не ми се ходеше много, но отидох. Изпях първо "Облаче ле, бяло", после "Аве Мария". Техникът на фирмата се разплака. Каза: Нали има конкурс за талантите на България, това момче непременно трябва да го запишем. Аз си помислих, че ще забрави след банкета. Мина една седмица и хората започнаха да ми звънят да отида на кастинга в Благоевград. Там ме чу един от продуцентите в предаването. Изключителен човек, много го обичам, всички от екипа обичам. Страхотни хора, винаги са на разположение. Каза, че много ме е харесал. Очаквал нещо различно, защото гласът ми е един, когато говоря, и друг, когато пея.

- Кой ти помага да учиш ариите и канцонетите, които изпълняваш?

- Моята госпожа Гергана Борисова. Тя е педагог по народно пеене, но се справя отлично във всички стилове, невероятна е. С нея заедно ги разучаваме. Тя ми дава народни песни, аз давам дискове с оперни арии. И я помолих да ми помага да научавам и тях.

- Знаеш ли италиански, разбираш ли за какво пееш?

- Разбирам някои думи, останалата част проверявам в интернет.

- Как се запали точно по класическата музика?

- Моят баща ме запали. Той 12 г. пътува в Испания, където свири такава музика. Аз
постоянно му крадях дисковете и се заключвах в стаята си, за да ги слушам тайно и да си пея, за да не ми намира той кусури по пеенето - къде съм фалшив, къде не съм. (Смее се.) Той ги търсеше. После аз ги оставях пак на място и казвах: А, ето го диска. След това ми помогна и г-жа Гергана Руглинова - изключителна жена, която, за съжаление, вече не е сред нас.

- Пееш ли вкъщи пред родителите си?

- Силно казано, защото баща ми все ми казва кога пея правилно и кога не. А аз не обичам да ме критикуват. Но свикнах. Постоянно пеех пред стринка ми, все надувах главата. Тя ми каза, че от мен ще стане доста добър певец. Това беше моя мечта. Слава богу, започва да се сбъдва.

- Баща ти свири на кларинет и саксофон. Ти свириш ли на някакъв инструмент?

- От 3 г. се уча да свиря на пиано, знам кое къде е, но толкова. Не мога да свикна, не се получава. Отбягвам, все се оправдавам с това, че не ми стига времето. Напоследък отсъствах заради шоуто и трябва да се стягам и да наваксвам.

- Брат ти музикален ли е?

- И той свири на кларинет. Но както виждам, и него го влече пеенето. Даже той пее по-добре от мен. И той пее опера, народни песни. В училище често правят нещо като хор от всички таланливи деца от класовете и той винаги води групата. У него е микрофонът.

- Пеете ли заедно?

- О, да, много. Даже тези дни в хотела постоянно си пеехме. Пасват ни гласовете.

- Каква музика слушате вкъщи?

- Всякаква. Повече балканска, народни песни. Всичко. Само без рок, защото майка ми не обича.

- Как разбра, че можеш да пееш опера?

- Случайно. В коридорите в училище има акустика. Г-жа Гергана Руглинова ме чу, че си пея, и ме извика в кабинета си. Пусна една песен на Андреа Бочели Vivo Per Lei. Започнах да повтарям думите, макар че ми беше трудно да ги изговарям. Така стана. Много съм благодарен. Както и на всички мои приятели, семейството, бившите ми учители в Симитли, където съм учил. Всички те са ми помагали и са ми вдъхвали увереност. Защото аз съм такъв - когато едно нещо не стане от първия път, изпадам в големи колебания и тревоги.

- Раздаде ли вече първите автографи?

- Да, даже с един ме накараха да се снимам - да напиша на листа за кого. После изпратих снимката. Раздавах автографи и по благотворителните концерти, на които пея. Даже една жена ме помоли да се подпиша на сакото, но го приех като шега. Не съм от тези, които се възгордяват.

- Какво ти казват съучениците, сигурно са те гледали в шоуто всеки път?

- Те са уникални, винаги ме подкрепят. Също и класната ми ръководителка Ели Костадинова. Тя беше вчера на финала. Разплакахме се на сцената, прегърнахме се.

- Как се справяш в училище след отсъствията покрай предаването, как са оценките?

- Най-добрата ми оценка е по музика. Уча и в останалите часове, вземам участие, но чакам да минат, за да дойде часът по музика.

 Интервюто е пред "24 часа"