Най-добрите лоши филми

Скандално слаб сценарий, плоски персонажи, неадекватна режисура, мизерен бюджет, дървени актьорски изпълнения, безобразен диалог и безспорен чар. Историята на седмото изкуство съдържа една особена категория произведения, които са толкова лоши, че направо са добри. Наречете ги класики на второкласното кино, назовете ги удоволствия, които ви карат да се чувствате виновни, определете ги както си искате, но всички знаем за какви филми става въпрос, пише "Труд".

Те са толкова безумни, че няма как да не станат култови. Като "Флаш Гордън" от 1980-а на Майк Ходжис. Този екстравагантен шедьовър на лошото кино си е спечелил място в историята. С виртуозно пластмасовата игра на "актьорите", плоския сюжет и халюциногенните цветове "Флаш Гордън" е любимо забавление за безброй напушени младежи по света. Но не всичко е лошо в тази абсурдна фантастика - да не забравяме и наистина могъщия саундтрак на "Куин".

Във филми като "Бойно поле Земя" обаче няма нищо истински качествено. Бруталната сциентоложка пропаганда с Джон Траволта в ролята на колосално извънземно с расти е смятана за една от най-нелепите кинематографични творби. Толкова е безумен, че няма как да не изкриви лицето ви в усмивка. Същото се отнася и за високобюджетната катастрофа на Джоел Шумахер от края на 90-те - "Батман и Робин". Тук костюмите на супергероите са увенчани със зърна, а кичът идва в свръхдози. И всичко е чудовищно забавно.

Абсолютна класика в поджанра на "добрите лоши филми" е еротичният опит за сатира "Шоугърли", превеждан у нас и като "Стриптийзьорки". Филмът на майстора Пол Верховен претърпява крушение при излизането си, но с годините става тотален нишов хит.

Култов ореол носи и брадварският екшън с Патрик Суейзи “Крайпътна къща” - чисто, неопетнено от глупости като смислен сценарий, добра игра и адекватна режисура удоволствие, капсулирало епохата на 80-те години с експлозия от ирационално насилие и голи женски гърди.

Още по-безумна манифестация на лошия вкус намираме в скандалния “блексплотейшън” брилянт, озаглавен “Гестапо в черно”. Ако махнете плътта и кръвта няма да остане нищо, но кой изобщо би ги махнал?

Не и създателите на някои от по-новите представители на поджанра, отговорни за бъдещи класики на второкласното кино като “Бобри зомбита”, “Шаркнадо”, “Гигантски октопод срещу мега боа” и др. Тези заглавия са вдъхновени от старите филми с чудовища, някои от които са толкова безобразно лоши, че няма как да не ги обичаме. “Гигантският нокът”, “Отмъщението на доматите убийци” и “Атаката на 50-метровата жена” са само част от съкровищницата с очарователно нескопосани опити за кино.

Но може би най-легендарният тъп филм си остава бутафорната фантастика “План 9 от Космоса”, режисиран в края на 50-те от Ед Ууд, признат за най-слабия режисьор в историята на киното. През 90-те Джони Деп го изигра в качествената биографична драма на Тим Бъртън “Ед Ууд”, която може да се смята за любовно писмо към света на лошите филми.