Соня Васи: Животът ми вече е да събирам топки на корта

Тя е момиче от Варна, чиито мечти са по-големи и от Черно море. Още 14-годишна бяга от вкъщи, за да заживее в София с хитовите тогава братя Аргирови. Набързо през 80-те започват да я припознават и като “момичето на братя Аргирови”. През 1989 г. като на шега грабва короната от първия конкурс “Мис България”. Прекосява океана и заживява в САЩ. А американската мечта още на втория ден поднася предложение да е сред “зайчетата” на Хю Хефнър. И става първата и единствена българка, изгряла в американския “Плейбой”. Основателка е на групата Naked, по-късно прекръстена на Creep. Не крие връзките си с редица известни рокаджии и спортисти. Има дъщеря от брака си с бейзболиста Брейди Андерсън. Откриваме Соня Васи в дома в Лос Анджелис. Пред “24 часа” тя разголва душата така, както е разголвала тялото си за “Плейбой”.

- Как е в Ел Ей, продължаваш ли да живееш лудо, или понамали скоростта?

- В Ел Ей е супер. Но вече не си живея живота, както преди. Откакто се роди дъщеря ми. Сега, ако трябва най-кратко да ти опиша как живея, е: “Събирам топки на тенис корта.” Животът ми е отдаден напълно на дъщеря ми и тренировките по тенис. Онзиден ми писа моят приятел от “Лос Анджелис Галакси” Коби Джоунс (футболистът с най-много участия за националния отбор на САЩ в историята - б.а.) и ме пита: “Как си, какво правиш”, защото не се бяхме чували отдавна. И на него му отговорих същото - събирам топки на тенис корта. Биби е на 10, през август ще стане на 11. И съм си оставила живота на заден план, за да може тя да живее нейния. За да има кариера на професионален тенисист, трябва пълна отдаденост. И от мен. Няма как да имам друг живот. Аз я карам на тенис корта, ходя с нея и на тренировките. Всъщност от една седмица спрях, защото много се караме.

- За какво?

- За всичко. Когато не може да удари топка добре и се ядоса, си го изкарва на мен. Понеже аз съм там. Виновна съм за всичко. И и казах - айде тогава да пробваме как ще е като ме няма на тренировките. Но пак има грешки и ядосване. Няма и как да е. Защото тя вече започна да играе срещу 12-годишни и с нормалната топката. До 8-годишни има по-лека топка, до 10-годишни играят с друга и от 12-годишни почват с нормалната.

- Като малка ти започваш с художествена гимнастика, но вече май си станала специалистка по тенис...

- Всъщност аз съм се занимавала и с лека атлетика. Имам даже разни медали на 400 м, на щафета 4 по 400, на 800 метра. В 4-и и 5-и клас бях в спортна паралелка с художествена гимнастика. След това баща ми и майка ми искаха да ме приемат в спортното училище във Варна. Приемаха 3 момичета, а аз се класирах четвърта. Но баща ми много искаше да вляза в спортна паралелка. Един ден видяхме треньор по лека атлетика на стадиона и му предложи да ме пробва на някакви тестове. Оказа се, че бягам добре, и ме приеха. Аз не исках. А и ме подстригаха с къса коса, не ми харесваше. Бях добра, но не от най-добрите. Изкарах няколко години, но след като се запознах с братя Аргирови, се отказах. Баща ми се разсърди. И това беше. Сега разсъждавам, че това значи след 3-4 години дъщеря ми да го направи - да ме зареже заради някого. И си викам - малее, не мога да го повярвам това.

- Представяш ли си на 14 г. Бриана да ти каже: “Мамо, аз се махам от нас, отивам да живея с двама братя”?

- Не, не мога да си го представя. Но гледам нея и виждам себе си. Майка ми преди ми викаше - дано един ден да имаш дете, което да е същото като тебе. Ами имам го. Даже на тенис корта си личи българският манталитет, нищо че е само наполовина българка. Тя е убедена, че всеки път трябва да победи. Трудна е и за тренировки.

- Кой тренира дъщеря ти?

- Тя тренира с моя приятел Тошко. Той се занимава с нея от 5 години. Даже първо беше наел един негов приятел да я тренира, когато ние с нея дойдохме в България. Защото тогава той работеше в голф клуб "Света София". Но не се занимаваше с тенис. Явно в България няма този глад за развитие на млади треньори. Докато тук, в Америка, има. Тук повечето са стари, или не са добри. А аз тогава търсех треньор за дъщеря ми и ги знаех какви са. И баща й, който е професионален бейзболист, не харесваше никой. Защото само подхвърлят топката.

Първо аз и баща й й подхвърляхме топки като съвсем малка. Още като се научи да стои права. Бяхме взели една малка ракета и едни малки донапренени топки. И тя имаше хубава координация. И когато дойде Тошко, той вече започна да я изгражда като тенисистка. Първо три пъти седмично, а сега вече я тренира всеки ден. Той даже стана треньор на нейното частно училище. Към училището има 8 тенис корта. И специална тенис програма. Аз даже затова се изместих да живея тук. А Бриана играе и в училище, а след училище остава и тренира още с Тошко. Тя стана трета в класирането за 10-годишни в Южна Калифорния. Но вече се прехвърли при 12-годишните.

Но иначе тя не слуша никой. Ако е само с Тошко, има по-голям шанс. Когато обаче аз, тя и баща й се съберем, тогава става страшно. Той е бивш бейзболист, а сега вицепрезидент на клуба си "Балтимор Ориолс" и през повечето време е с отбора и го няма. Но, когато се върне - олеле, майко. Той също иска да я тренира. Тошко я тренира на български, тя разбира всичко. Баща й пробва на английски. Но понеже двама мъже са й на главата и тя приема, че пробват да я командват, не слуша и не изпълнява. Особено каквото й нарежда баща й.

- Бриана има ли си любим тенисист, знае ли Григор Димитров и Цвети Пиронкова?

- Тя харесва Шарапова. Но харесва и Григор, откакто започнаха да го дават. Иначе от мъжете харесва Надал. Ако има шанс обаче, ще използва Григор, за да се запознае с нейната любимка Шарапова. За Григор казва, че е добре изглеждащ и играе като Федерер.

- Говориш предимно за тенис и за трима души - Бриана, баща й и Тошко. Разкажи ни за своя приятел, как се запозна с него?

- Запознахме се в България. Бях канена на церемонията “Мъж на годината” на “Дарик”. Бяха ни поканили да свирим в заведение под НДК, но пропадна заради барабаниста ни. И с моята пиарка отидохме там да се извиним на собственика, че не можем. Още като отворих вратата, видях Тодор с негови приятели. С пиарката ми седнахме да изпием едно. Тодор гледаше към нас, но не посмя да дойде до нашата маса. Вече трябваше да си тръгваме и викам: - Давай да отиваме ние. След като се заговорихме, разбрах, че е бил тенис състезател, един от талантливите до юношеска възраст. Но тогава спира да играе - имал е някакви проблеми, не са му дали и американска виза. Виж каква ирония на съдбата. А аз точно тогава се интересувах много от тенис заради дъщеря си, търсех добър треньор. Това, че го харесах още преди да разбера, че се е занимавал с тенис, е ясно. Но с тениса сякаш си паснахме съвсем. После почнахме да се виждаме из Европа. Оставях Биби при баща й от петък до неделя и отивахме в Париж, Амстердам, Рим... Като мина една година, трябваше да се вземе решение. Аз нямаше да се върна в България - живея в Америка и делим детето с баща й, докато стане на 18 г., е абсурд да ходя другаде. Тошко подаде документи и взеха, че му дадоха виза за 10 години. Толкова лесно, все едно е било писано. А като беше тук преди това с туристическа виза и отидохме един ден да вземем Биби от училището, директорката му предложи да е треньор по тенис там. Намери си работа още преди да решим, че ще дойде да живее тук. Откакто е тук, отборът по тенис на училището е номер едно. Той се казва Тодор Бандев. От Пазарджик е. До юношеска възраст е играл и за националния отбор на България.

- И сега си живеете тримата в Ел Ей?

- Да. Тримата и тениса. Това сме ние. Когато Биби стане на 12, вече ще си проличи дали ще може да се развие и като професионален тенисист. Да влезе в колеж с тенис, няма никакъв проблем. Защото и сега си е трета в Южна Калифорния. Но може да има и проблеми, защото характерът й е много труден.

- Явно се е метнала на майка си?

- Явно да. Със сигурност не е на баща си. Толкова луда като мене не е. Слуша малко повече. Преди да се запозная с Тошко, доста време си бяхме само двете и изградихме силна връзка. Оказа се, че Биби може да пее много хубаво. За което не съм я натискала. Това, което правя за тениса, не съм го правила за развитието й като артист или певец. Но тя пък постоянно се явява на конкурси и взема роли. Аз може да искам тя да стане тенисистка, но един ден да стане певица, да му се не види. Защото аз цял живот се мъчих с това пеене. И накрая нищо не получаваш, ако не станеш №1. Но знае ли човек – може и тя на 14 да намери двама братя и да ни бие шута и на мен и на тениса. Баща й пък разсъждава по американски и държи да я натискаме в тениса до 16 г., да отиде на US Open и сама да прецени иска ли да се откаже от шанса един ден да спечели един милион долара.

- Как ти, едно 14-годишно момиче, решаваш да се махнеш от вкъщи, за да живееш с братя Аргирови?

- Аз съм свръхамбициозна. Това е единственото, което ме различава от всички красиви момичета, снимали се за “Плейбой”, или от певците като мен. Аз сънувам големи сънища. Не съществува вариантът – ти не можеш да направиш това и това. Когато се влюбих в братя Аргирови, бях на 12. Това - само след година от възрастта на Бриана. Баща ми ми казваше: Ти си луда, това са братя Аргирови, те са №1 в момента, могат да имат всяко момиче, заритали са за тебе. Аз режех техни снимки от вестниците и си ги лепях по стената. А той, като ми се ядоса примерно, че не съм отишла на училище, ми ги скъсваше и ги хвърляше. А аз пак лепя. На 14 години избягах от вкъщи. И отидохме с влака до Велико Търново с моя приятелка, която пък беше влюбена в Иван Лечев (Смее се.) Явно тя е имала някакви пари за билети до Търново, защото на мен не ми даваха. Бяхме разбрали къде ще е “Мелодия на годината”, стигнахме до залата. Валеше сняг. И ние стояхме в снега и мръзнехме, за да се запозная с братя Аргирови. Аз харесвах и “Сигнал”. И във Варна бях отишла на техен концерт. Явно още на 12 вече съм привличала мъжкия пол, дори и толкова малка. Защото барабанистът на “Сигнал” ме видя до оградата и ме вкара на концерта. И в снега във Велико Търново се сетих, че познавам барабаниста на “Сигнал”. И когато той мина, му казах за какво съм там. И той ме вкара и ме запозна с братя Аргирови. Другата година вече заживях с тях в София. А след още една година вече бях на “Мелодия на годината”, но на сцената, заедно с братя Аргирови. Танцувах на парчето “Да чукна на дърво”, което спечели “Мелодия на годината”.

Че братята ми дадоха шанс, ясно. Но аз бях научила всички танци. Бях подготвена. Чаках едва ли не някое момиче да си счупи крака и да вляза. И на снимките за една новогодишна програма едно момиче не дойде, аз влязох директно. И станах момичето на братя Аргирови.

- И в двамата братя ли беше влюбена?

- В началото - да, тогава за мен нямаше разлика. Когато се запознахме, видях, че има голяма разлика. Единият пееше, другият беше повече бизнесмен. Но и двамата са завършили музикалното училище в Пловдив със златни медали. Единият свиреше на чело, другият - на пиано. Страхотни музиканти. От един момент вече бяхме тримата навсякъде.

- Не се ли караха кой да бъде гадже с теб?

- Когато тръгнах с Благовест Аргиров, Светослав ревнуваше. Дори да беше обратното, ревност пак щеше да има. Затова и първите им жени, от които имат деца, бяха братовчедки. Братята бяха много свързани, парите им бяха на едно място. Та Светослав тогава ревнуваше и от най-малкото нещо. И доста пъти с него откровено се биехме. Благовест заставаше между нас, но какво да прави – да избира между приятелката и брат си? Да го карам да ме избира пред брат си, как да стане? Беше сложно – от 14 до 18 години, когато напуснах България, аз живеех с двама братя. В техния апартамент. Накрая се разделихме. Защото аз вече исках да пея. И предложих – или да съм от групата, или да пея сама. Благовест избра да съм сама. Тогава Стенли от “Тангра” напусна своята група и с него направихме дует. За кратко време обикаляхме по участия с него. Малко време бях сама. После спечелих “Мис България” и напуснах страната.

- Къде живеехте с братя Аргирови?

- Живеехме в къща до Сточна гара. В нея нямаше даже и баня. Ходехме да се къпем у съседите. А когато братята заминаваха на турнета, примерно в Япония, аз си живеех в Сточна гара сама. Тогава нямаше какво да ям. Съседските деца ми носеха каквото е останало от тяхната вечеря. Аз нямах пари. Не можех да работя. Бях малка, трябваше да ходя на училище. Ходех в Трета сменна гимназия до Сточна гара. И Благовест трябваше да ходи на родителски срещи за мен. А аз бях много зле – въобще не учех. Но пък, като се явявах на изпити, все ми искаха автографи от братята, а вече и от мен, защото постоянно бях с тях.

- Нали братята по онова време са №1, не можехте ли да си позволите нещо повече?

- Те спестяваха много. И правилно – затова имат пари сега. По комунистическо време имаше една “Концертна дирекция”, за която работеха почти всички музиканти. А дирекцията вземаше почти всички пари на музикантите. В Съюза, в Германия, където сме били – все им вземаха парите. Но те пестяха всичко заделено. И живеехме в къща без баня, без кухня. Но те бяха на участия целодневно, и по 4 пъти на ден. В Москва правехме по два големи концерта на ден, извозваха ги хората с автобуси. Братята бяха суперизвестни в Съюза, пълнеха зали по 10-20 хиляди. Даже наскоро Благовест ми звънна, за да ме запознае със сина си по скайп, и ми каза, че е намерил един концерт от Москва. Защото тогава нямаше записи, нямаше ютюб, снимки с телефони... Доколкото чух, братя Аргирови обмислят завръщане.

- Може и ти да се завърнеш с тях, ще е хитово.

- Бих отишла да ги гледам. Но са ми предлагали други български звезди. И може би бих се включила в продукцията на някой приятел.

- Какво си мислиш, като чуеш текста от песен “Събудих Соня Васи, сънувах луди жаби..”?

- Обичам го това парче на “Ъпсурт. То е римейк на Васил Найденов. Това, че група като “Ъпсурт” ми намесва името, и то в парче на Васил Найденов за мен е много яко. Това си е постигане на успех. Суперпарче. Но да започнем с това, че самото парче на Васил Найденов е велико. По онова време Васил Найденов и братя Аргирови бяха №1, постоянно бяха заедно.

- В годината, в която стана “Мис България”, най-популярният рефрен май беше “45 години стигат” – за какво стигат 45 години? И за какво не стигат?

- На млади години не съм осъзнавала, че трябва да се радвам на всеки момент. Когато сме били на турне с групата ми Creep в Америка, като обикаляхме в Германия и навсякъде... 10 години съм била с тази група. И като идвахме в България, пълнехме залите. И защото съм българка, но и може би младите тогава слушаха такава музика. Но никога не съм сядала да си помисля – това е един момент, на който трябва да се наслаждаваш. Сега, днес. Няма да се върне. Тогава живееш постоянно в някакви критики – о, не беше добре, сбъркахме второто парче, изпях това фалшиво. Ако мога да се върна назад, не бих се критикувала за нищо. А бих изживявала всеки миг, знаейки, че никога няма да се върне. Сега вече осъзнавам. Когато не мога да върна времето. Но аз тръгнах много малка към истинския живот. Хората, тръгващи към него още като деца, към 30 години вече са изморени. И на 30, когато вече исках да имам деца, аз бях изморена. Имах чувството, че не мога – свирене, пеене, купони, партита по цели нощи. От момента, в който бях готова за дете, нещата се успокоиха. Но сега, когато детето ми вече порасна и съм дала от себе си за неговия път, сякаш усещам, че мога да започна нещо като втора част на моя живот. Защото в този период ти загубваш себе си в името на най-скъпото си. Сам ми казваш – говориш само за тенис и Бриана. И се питам – а къде си ти? Тебе те няма. Загубил си се. Затова може и да направя завръщане – дали с музика, или друго нещо, което обичам. Защото аз не съм Джей Ло – хем си има децата, но и не спря. И когато Бриана поема по своя път, а с баща вече се разбираме, може да направя нещо. А не да живея своя живот само чрез живота на детето си. Ами ако наистина един ден тя ми бие шута? За мен ще бъде твърде късно.

Заради този тенис си зарязах бизнеса с пончота, плетени чанти. Ако вече няма да ходя по цял ден на тенис да събирам топки, май е време да направя пак нещо за себе си. Някакво завръщане. За да не стане късно.

- Да разбирам ли, че не мислиш за второ дете от приятеля си Тодор?

- В началото не мислех изобщо. Защото минах през толкова мъки с бащата на Бриана. И пак ми е трудно, когато му я давам и тя не е с мен. Не знам как да бъда майка и в един момент да не бъда. Когато Бриана я няма, аз не знам какво да правя. Когато правя нещо за себе си обаче, сигурно няма да ми е толкова трудно. Но няма да кажа “не” за второ дете. Защото аз преди казах, че никога повече няма да ходя с българин. Венета Райкова ме пита дали бих била с българин и дали бих се върнала в България. Казах “не”. И виж след колко години, след 25 години живеене в Америка, накрая аз съм щастлива с българин. Повече “не” – никога. Ами Биби е била два пъти, но толкова харесва България, че един ден може да дойде да живее в България. Или да се запознае и да се омъжи за българин. Или пък може да иска да се състезава за България.

- Любовта към музиката ли те свърза с мъже като Пол Стенли от KISS, Фред Дърст от Limp Bizkit, Слаш и Мат Соръм от Guns N' Roses, или интересът към известните мъже те насочи към този стил музика?

- Музиката беше основата. Защото от периода ми с братя Аргирови аз все едно 4 години бях ходила в музикално училище. Аз се научих на музика, музикален бизнес, писане и целия този живот от братята. След като ги напуснах, в Америка вече сами си изградихме името с участия на хитови места като „Сънсет булевард”... Въпреки че съм била малка, аз винаги съм имала цел. Не съм била такава – да ходя да шмъркам, да пия алкохол. Репетирахме и свирехме всеки ден. Аз си бях купила къща, за да имам студио в къщата. От малка бях много дисциплинирана, сигурно заради спорта. Партита никога не са ме интересували. Правех парти в къщата, но аз отивах и си лягах. Защото на другия ден ставах и исках да свиря.

- Къде беше къщата?

- В „Холивуд”, на „Холивуд хилс”. Имах я 10 години. Но след като забременях, скарахме се и се разделихме с бащата на Бриана, аз трябваше да се изместя някъде. Трябваше да си купя друга кола – не „Мерцедес” с две седалки, трябваше ми трета, за да си сложа детето някъде. Продадох къщата и се преместих на мястото, където съм сега. Търсех място с повече паркове и да има семейства с деца.

- Кой мъж те е разочаровал и кой те е очаровал най-много?

- Взела съм най-доброто от всички мъже, с които съм била. За никой не съжалявам. Ето Брейди, с кого имахме страшни скандали, пък има единствената заслуга, че разбрах какво е да си майка. Ако пък не се бях разделила с Брейди, пък нямаше да срещна Тошко. Тошко ми показа какво е един мъж да бъде до теб, да те обича, да те подкрепя в проблеми, които нямат нищо общо с него. Такъв мъж не бях срещала.
След 30 г. си в такъв етап, че вече знаеш какво искаш от мъжете. Не е като на 20 – лудо влюбен, заглеждаш се да има пари, да е известен спортист. След като си минала 30 и имаш дете, ти трябва човек, който да те прави щастлива и животът ти да е по-хубав. Иначе няма смисъл.

За малко се срещах с хокеиста Сергей Фьодоров. Но как такъв мъж да се примири, че ти имаш дете от друг, и то също много известен спортист. Трябва да случиш на невероятен мъж. Който и да го приеме, и да подкрепя детето ти. Да не говорим, че стана така, че Бриана прекарва повече време с Тошко, отколкото с мен и баща си. Тошко й е и треньор, и приятел, и втори баща. Тренира с него, живее с него.
Сякаш всичко е било писано така да стане. И с „Плейбой”, и с всички мъже. За да стигна дотук. Но аз съм го направила да стане. Ако съм си стояла и само съм си мечтала да стане, щях да си остана с мечтите.

Когато се запознах с Тошко, аз бях в дупка. Още спях с бащата на детето си, макар да не бяхме заедно. И реших да се прибера в България. Защото винаги, когато се прибера в България, се зареждам. Получавам енергия и после нещата тук ми се получават.

- Как отиваш и се запознаваш с Пол Стенли от KISS?

- Ей така, както с Аргирови. Отидох в хотела да му взема автограф. Той ме видя. Покани ме на обяд. Първата ми покана за Америка беше от Пол Стенли. Причината, че живея в Лос Анджелис, е Пол Стенли. Причината, че се разхождах по “Сънсет булевард” и от “Плейбой” ми предложиха работа, също е Пол Стенли. Всичко е навързано. Аз просто отивам и се запознавам. Никога нищо не ме е спирало – да си мисля, че съм по-малка от другите.

Когато бяха писали, че сме сгодени с Мат Соръм, и ще се женим, отдолу някакъв българин беше написал злобен коментар: “Да, бе, да. Приритал е Мат Соръм за българката Соня Васи.” Викам си на акъла – уау, защо толкова ниско и все злобно се оценяваме българите. Явно човекът си е правил оценка на себе си. А Мат Соръм беше продуцент на моята група, този, когото ние избрахме да ни продуцира. Име като Стив Стивънс искаше да ни е продуцент с барабаниста ни Васил. Да си оставим нашата група и да бъдем негова. И ние не поискахме.

- Какво беше Васил Илиев за теб?

- Васил Илиев ми беше най-добър приятел. Ако беше жив, никой не знае къде щяхме да сме. Но тогава – няма такъв добър приятел, казвам ти.

- Как се запозна с него?

- Аз съм кръстница на Венци, мъжа на Мария Грънчарова. Той беше приятел с Васил. Запозна ни, когато дойдох в България за първи път след “Плейбой” и направих в Борисовата градина “Соня Васи и секссимволите на българския рок”. Събрахме се с Васил Гюров, Петко Дренников в една група и имахме турне. Накрая правихме и едно-два парчета на KISS. Тогава Венци ми каза: “България вече не е същата. Ако ще обикаляш из страната, ти трябват момчета, за да те пазят.” Имаше едно кафе “Нерон” срещу НДК. Спомням си, когато ни запозна с Васил Илиев – имаше някакво магнетично привличане у него. Той беше някакъв борец, който имаше момчета, които го слушаха. Аз дори не знаех какво става тогава. Той даде двама от бодигардовете си, които ходеха с мен. И наистина, добре че бяха с мен. Защото имаше всякакви типове. Звънели са ми в хотела и са ми казвали: “Слизай долу, защото ще се кача и ще те застрелям.” Бях в шок. Аз съм била с братята, обикаляли сме България и такива неща не е имало. Когато съм се прибирала в България, Васил Илиев винаги помагаше на групата ми. След това и брат му Георги. Когато Васил беше убит, направих турне за него и ВИС. По онова време кой даваше пари на някакви рокгрупички да правят музика? Никой. Само той, защото ми беше приятел.
- Какви бяхте с Васил Илиев – най-добри приятели, гаджета, сексуални приятели?
- Бяхме над думата гаджета, със сигурност бяхме много повече от това. Всъщност аз си имах гаджета и той си имаше гадже. Тези гаджета знаеха за нас. Ако трябваше да избираме – бяхме по-големи приятели, отколкото гаджета или сексуални партньори. Така си го избрахме и двамата. Аз не исках да бъда само някакво момиче, с което да преспи и после да не го вижда. Или той за мен – еднократен флирт и към следващия. Защото и той знаеше – аз бях много млада и нямаше да спра дотам. Аз живеех в Америка, бях си построила всичко. Ние бяхме някакви си двама млади, които си мечтаеха. Той за неговите, аз - за моите неща. И животът ни срещна. Аз не знам какво е правил в България, аз живеех тук. Той започна да идва в Америка при мен на гости. Бяхме повече от гаджета, повече от приятели, докато го убиха. Говорихме предишния ден, защото си беше купил кола, същата като моята. На другият ден Венци ми звънна. Ревеше и ми каза: “Убиха Васил”. Няма да забравя този миг. И най-големият ми хит в Америка, парчето Like a dream, е написано за Васил. Защото той ми се явяваше насън и ми говореше такива неща. Събуждах се посред нощ и си виках: “Не, това е истина, това не е сън.”

- След “Плейбой” получавала ли си неприлични предложения и явни свалки в България?

- В България не съм се сблъсквала с такива. Понеже Васил ме защитаваше, не е ставало да ме сваля някой, когото не искам. Или аз съм сваляла, или съм искала да ме свалят.

- Как те видяха от „Плейбой”?

- Беше вторият ми ден в Лос Анджелис. Живеех до „Сънсет Булевард”. Разхождах се. Тогава „Плейбой” беше до „Сънсет”, сега го изместиха в Санта Моника. Но аз до този момент никога не бях чувала за „Плейбой”. В България по комунистическо време – „Плейбой”, голи жени – абсурд. Влязох в един магазин за дрехи на „Сънсет”, а мениджърката ми вика: „Много си секси, да не си от „Плейбой”?” Казах и „Не, но съм „Мис България”. Тя: „А искаш ли да бъдеш?” Аз нямах една стотинка, дошла съм на среща с Пол Стенли. И й казах: „Да”. Не знаех какво е списанието, но пък ми трябваха работа и пари. А „Плейбой” обича историите – не само да имаш хубаво тяло и големи цици. „Мис България”, певица, Пол Стенли – нещата се навързаха. Звъннаха ми. Отидох в един офис. Отвориха врата и казаха: „Съблечи се.” Снимат те с „Полароид” отпред, отстрани и отзад. „Чао, ще ти се обадим.” Същият ден ме извикаха при шефката – Мерлин Грабовски, която върти всички неща на Хю Хефнер от Лос Анджелис. Дъщеря му ги върти от Чикаго, тя от Лос Анджелис. Тя е с полско потегло – родителите й са поляци. И като разбра, че съм от България, сякаш искаше да ми помогне. Веднага ми предложиха договор. 5-годишен. Казаха ми: „Снимаме те, когато искаме.” Казах й, че съм певица и не искам да си развалям кариерата. И тя: „Когато искаш, само тогава ще те снимаме.” Казах окей. Всъщност всичките пари, които взех от „Плейбой”, си ги дадой за уроци по пеене. При един учител, който учеше Майкъл Джексън, Мадона... Вземаше по 300 долара на час. Аз давах всичките си пари от „Плейбой” за уроци по пеене, за демо парчета на групата, за апартамент, в който да живея. Те ми взеха зелената карта, паспорт, те направиха всичко за мен. „Плейбой” отвори врата за мен, през която влязох в музиката. Защото трябваше да свиря в група, която не изкарва една стотинка.

- Колко ти платиха?

- 5 години вземах пари от „Плейбой”. Понякога ми плащаха 500 долара на час. В началото ми дадоха 50 000 долара, за да започна. Снимките за списанието трябваше да са 3 дни, но поискаха още един екстра ден. И веднага ми платиха 5000 долара за него. Даже не съм и преговаряла. Както е в сегашния свят с лични агенти. Аз нямах и агент, Мерлин Грабовски ми движеше всичко. Казаха ми – трябва да снимаме още един ден. И аз – ами хайде. Аз бях съгласна и без пари, човек. Не го направих за големите пари. Направих го, за да имам къде да живея и какво да ям. Но „Плейбой” вече ми бяха намерили апартамент. Нещата се навързаха – работех за тях, а те ми плащаха за музиката.

- Коя е най-яката мацка, която си виждала на корица на „Плейбой?

- Имаше една рускиня. С нея сме единствените, които сме се снимали за американския „Плейбой” и след това сме се върнали в нашите си страни и сме се снимали в нашия си „Плейбой”. Аз в България, тя в Съюза. Тя беше – уау. Страхотна.
Ако се върнеш години назад и видиш снимките на жената на Джийн Симънс (фронтменът на KISS - б.а.) Шанън Туийд, тя е била страшна мацка. Мис „Плеймейт”. Тя е била с Хю Хефнер и той всъщност я запознава с Джийн Симънс. Аз съм приятелка със сестра й. Тя също се е снимала в „Плейбой”.

- С какво свързват думата "България" хората в Америка?

- Със Стоичков. От 23 години живея в Америка. Винаги, когато са ме питали откъде съм, първата дума обратно след отговора ми е била "Стоичков". Той е велик футболист. Най-известният българин в Америка. Дори след толкова години. Виждала съм как Кака идва на масата му в Ел Ей, за да го поздрави. Гледала съм го на световното първенство в Щатите през 1994 г., също в Ел Ей. Той завинаги ще си остане сред най-великите футболисти в цял свят. Това е Христо Стоичков - свързан винаги с името България. Затова заслужава уважение от всеки българин.