Д-р Кристиан Джесън е роден и израснал в Лондон. Дипломира се през 2000 г., а след това практикува обща медицина, инфекциозни заболявания, сексуално здраве/ХИВ. Живял е в Кения и Уганда, където е преподавал в училища и е правил изследвания за предаването на малария и ХИВ на деца. Той е водещ на предаването "Смущаващи тела: На живо от клиника", което се излъчва по TLC в четвъртък от 23 ч.
- Кой е по-склонен да търси помощ - мъжете или жените, д-р Джесън?
- Винаги жените. Причината е, че по-често имат достъп до здравната грижа. Като тръгнете от това да се консултират за цикъла си, за контрацептиви, за различни прегледи - гинекологични, на гърдите, пък дотам да имат бебета. Така че не им е чуждо да говорят с лекари и сестри за толкова интимни теми. При мъжете не е така. Те изобщо нямат нужда да ходят на прегледи, докато са на 20-30 г. Докато не влязат в 50-те и простатата не започне да ги разиграва - тогава трябва да преминат през ужасяващия първи преглед, който включва пръст в дупето. Всички тези неща за мъжете са абсолютно най-срамните на света.
- Какво е вашето определение за красота?
- Труден въпрос. За мен красотата съчетава две важни неща - скромност и доброта. Не издигам в култ физическата красита. За мен красотата е вътрешно качество - да си смирен, да знаеш мястото си в света и винаги да показваш добрина.
- Кой е бил най-трудният ви случай?
- Работя вече 10 г., така че е имало много тежки случаи. Има един, който ми изниква в съзнанието и заради който направихме цял документален филм - "Историята на Шарлот". Беше за малко момиче, за което ми бяха казали, че има лош кокоши трън. Помислих, че лесно ще реша проблема му. Но когато дойде, момичето не стъпваше добре. Влезе с майка си, носеше меки ботуши и забелязах, че единият е срязан, така че все едно не може да вкара крака си в него. Помолих го да махне ботуша и видях, че по целия крак има огромни брадавици, беше ходила с години при личния си лекар и нямаше никакво подобрение. Когато прегледах момичето, забелязах, че има малка инфекция на устната си. Казах да оставим за малко кокошия трън и да се съсредоточим върху имунната система на детето. Когато му направиха изследвания, се разбра, че липсва част от имуннатата му система и това е по рождение. Накрая се озова в една от добрите детски болници в Лондон и му направиха трансплантация на костен мозък от сестра му, за да опитат да се възстанови имунната му система.
- Как да се помогне на децата, така че да не се смущават от проблемите си?
- Първо, най-важното е да разбереш колкото се може повече за състоянието на детето си и да си наистина подготвен, за да обясниш за него на други хора, които ще го коментират. Това ще са хора от улицата, които ще сочат с пръст и ще кажат: "О, какво му е на това дете?" и подобни работи. Ако имате добре подготвени отговори, е препоръчително бързо да ги кажете. Защото детето ви първо ще се вгледа във вашата реакция. Така че ако изглеждате объркан или засрамен, детето ви веднага ще го долови. Ще ви дам пример - ако детето ви има заешка устна, някои може да попитат какво му е. И най-добре е майката веднага да каже: "Така е по рождение. Лекарите го оправят. Излизаме на пазар. Вие какво правите?" Тоест да го обърнете в нещо съвсем обикновено. Много е важно да покажеш на детето, че нямаш проблем с това и то е част от живота.
Коментари (0)
Вашият коментар