Ризеншнауцерът е едно от кучетата с най-запомнящ се външен вид. Няма как да сбъркате аристократичното му излъчване и царствената стойка. Гъстите вежди и брадата пък са запазената му марка. Той е уголемен вариант на шнауцера. Някога бил използван за надзирател на стадата във фермите. И няма как иначе, след като е един от най-добрите пазачи сред всички породи. Има силно изразена мускулатура и проявява изключителна издръжливост при тежки условия.
Kогато го видите за първи път, бихте си помислили, че е много мрачно животно, но почакайте - това съвсем не е така! Ризеншнауцерът е контактен и общителен. Голяма слабост за него са децата и обича да играе с тях. С удоволствие приема командите им и в същото време ги пази от опасности. Лесно допуска нови хора и се привързва бързо към тях. Податлив е на дресировка поради високата си интелигентност. Енергията прелива от него по всяко време на деня. Нужен му е само миг обаче, за да се превърне от сладко и безгрижно куче в истински звяр. Ако надвисне опасност над стопаните му, ризеншнауцерът се превръща в едно от най-агресивните кучета.
Задължителна за породата е дългата и гъста козина. Тя прави ризеншнауцера устойчив на студ и болести. Според стандарта височината му варира между 60 и 70 см, а теглото до 45 кг. За перфектна се смята средната големина. Кучето не трябва да е много малко, за да отговаря на името на породата си. В превод “ризен” значи великан. Не бива да е и много едро, за да не е тромаво.
Не е от кучетата, които изискват прекалени грижи. Трябва да се стараете предимно козината му да е винаги чиста, за да се избегне рискът от инфекции. За целта винаги след разходка сресвайте и изплаквайте лапите и муцуната му. По тялото козината е дълга и твърда, с подкосъм, а около носа и ушите - мека.
Основният цвят, в който се среща, е черен. Може да бъде и по-сивкав. Важното е областта на маската на лицето му да е тъмна. Това показва, че породата е чиста. Веждите често покриват очите. Важна зона са ушите. Те са високо поставени и е добре да ги почиствате често, за да избегнете възникването на отит.
Д-р Ралица Гикова: Женските представители се отличават с по-голямо послушание
Ризеншнауцерът е служебно куче , което сравнително лесно може да се обучи. С послушанието не е съвсем така. Има ясно изразена разлика между женски и мъжки представители. Женските се отличават с по-голямо послушание и са по-спокойни в сравнение с мъжките.
Както всяка едра порода, така и тук имаме на първо място проблеми с костната система. Големите размери предразполагат към рахит, който може да се предотврати с профилактични прегледи и балансирана храна по отношение на калций, фосфор и витамин Д.
В дневното меню трябва да присъстват и всички останали микро-, макроелементи и витамини, необходими за нормалния растеж и развитие на бъдещото голямо кученце. Също така стопаните трябва да се подготвят и за дълги и енергични разходки, от които се нуждае тази порода.
Както при останалите едри породи, и тук може да се прояви дисплазия на тазобедрената става, която има различни степени, в съответствие с които се прилагат нужните мерки за овладяване и възстановяване. Колкото и странно да звучи, като недостатък ще представя издръжливостта им на болково усещане! С това искам да кажа, че те рядко показват реакция към болка и има случаи, в които стопаните разбират, че кученцето има здравословен проблем, когато е минало доста време и процесът на заболяването се е задълбочил.
Коментари (0)
Вашият коментар