През 80-те години Васко Кръпката гледал един унгарски филм, който променил живота му. Казва се "Плешивото куче", а главни герои в него са музикантите от унгарската блус група "Хобо блус бенд" с вдъхновител, фронтмен и автор на песните Ласло Фьолдеш. Тогава Кръпката дори не подозирал, че един ден - през 2006 г. на концерт в Букурещ, а след това и в България, ще свири на една сцена с него, пише "24часа".
Откакто гледал филма той мечтае да направи свой бенд. Не искал да е фронтмен, а барабанист, какъвто по това време бил в група "Старт". "Подуене Блус Бенд" си беше експеримент, не вярвах, че ще съм фронтмен, търсех някой да свърши тая работа. Но не намерих и рекох да се пробвам", казва музикантът. Сега, 25 години по-късно, групата ще отпразнува своя юбилей със 17-и албум и турне, което започна миналия месец в Пловдив и ще завърши в Англия и Испания.
В началото всичко в историята на групата се случвало на обратно. И добре, че е така. Първата им песен се казва "Групата се разпадна", а първата им изява на 2 март 1989 г. била в буховския затвор. Там лежал близък на Кръпката, който уредил участието. "Надявахме се да излезем живи и здрави и така и стана, защото нещата вече бяха разчупени от перестройката и дори и милиционерите ни се радваха на порива за свобода в нашите песни, пък и от времето на народните и стари градски песни никой не пееше за пиячка, за мацки, за свобода", разказва Васко Кръпката.
На митингите в онези години той бил на първите редове с барабана в ръка. На сцената били Георги Минчев, Вили Кавалджиев, Богдана Карадочева, Милена. На един такъв митинг Кръпката направил големия си дебют. Престрашил се и отишъл при Георги Минчев. Казал му, че има подходяща песен - "Комунизмът си отива", и иска да я изпее. "Десетки хиляди с грейнали очи пяха с мен и бяха готови да ме носят на ръце. Всеки ден имаше протести и митинги на опозицията. Излязохме с бандата и така от първите ни участия се превърнахме в любимци на стотици хиляди, излезли по улици и площади да кажат "Стига!", спомня си музикантът. Малко след това групата записва албум, а сред песните е и парчето за отиващия си комунизъм и още 3 в същия дух - "Групата се разпадна", "Бюрократ" и "Слънчев бряг блус". Заради текста се наложило това да стане тайно и с помощ "отвътре". Един тон-режисьор от студио "Балкантон" уредил да запишат парчето, без никой да разбере. "Предварително скрихме китарите в храстите на двора на "Балкантон" и влязохме през портиерната. Казахме на портиера, че отиваме в кафето на 3-ия етаж и така се озовахме в студиото. Моментално записахме директно на тясна лента, без никакви смесвания, мастеринг и други пудри 4 парчета", разказва музикантът. Останалите песни бандата записала спокойно в частно студио.
Парите за дебютния им албум - 700-800 лв., събрал Георги Минчев по време на един от митингите пред "Св. Александър Невски". Слязъл от публиката и обиколил тълпата с шапка в ръка.
Новите песни започват да се въртят по радиото, но без водещите да обявяват кой ги пее. "По онова време карах зеления си москвич такси из София и слушах "Бюрократ" по радиото. Возех някакви хора и викам: ей това го пея аз, а те: айде бе... Не ми повярваха", смее се музикантът.
Скоро след това групата получава първите си покани да свири в чужбина. "Подуене блус бенд" били хедлайнери на няколко световноизвестни фестивала - Bluesau в град Бъзау, Румъния, Blues Goes East в Карлсруе, Германия, а песента им "Блус от тъмната страна на стената" озвучава клип срещу властта в Северна Корея. Това става случайно, след като няколко момчета, които се бунтуват срещу режима, се свързали с Кръпката, за да му поискат разрешение да използват парчето.
Първата задгранична изява на групата била като първата в България - в затвор, но този път в Кьолн. После пообиколили Германия и Холандия. Именно там било едно от най-веселите им пътувания - с най-странния автобус на света, който приятел на Кръпката от Пловдив притежавал. "Това е стара "Сетра", купена от ченгетата в Германия, на малко километри, защото е бил подвижен съд. Качват 12 човека вътре в 4 единични и 4 двойни килии и ги съдят по пътя за затвора. Та този мой човек беше преработил килиите на спални, имаше и санитарен възел и душкабинка, голям кеф е да се пътува с такова нещо", разказва Кръпката.
На сватбата в замък в Холандия музикантите пристигнали със стабилна агитка от приятели и българското знаме и вдигнали такъв купон, че противопожарната система се задействала. И то тъкмо когато управителят ги помолил да изсвирят последното си парче за вечерта.
Всяко пътуване на групата с кемпера из Европа е незабравимо. Басистът им Смилен Славщенски се грижи за запасите от ракия, вино и мезета. Кръпката шофира, а зад гърба му се разпъват софри. "Все едно съм шофьор на вагон-ресторант. Вадят се китарите, пеят се песни и километрите не се усещат. Веднъж един сръбски митничар влиза в буса и вика: ей това си е бизнес класа. Голям купон е с нас на турне", смее се музикантът. Когато пътуват из България пък, редовно навестяват родителите на Смилен в Лесидрен, Ловешко, и пак купонясват до зори.
Сега петимата отново се стягат за път. Турнето им под наслов "Мисията продължава" вече започна с концерт в Пловдив на 24 май. "Подуене блус бенд" ще обиколят страната нашир и длъж, а след това ще правят концерти в Лондон и Испания. По случай 25 г. на сцената те издават и 17-ия си албум с десетина песни. Кръстен е "Пътят" на едноименното парче. "В него се пее за пътя, който се е изгубил и цял живат го търсим, докато не проумеем, че трябва да го прокараме. С тази песен осъществих една детска мечта - да направя нещо заедно с Джоко Росич", казва Кръпката. Речетативът в началото на парчето е дело на големия актьор. Той започва така: "Нема весела емигрантска песен, нема. Емиграцията не е по мерка на всекиго, много майки е разплакала, много бащи е вдъхновила, много братя и сестри е разделила...".
Равносметката на музикантите след две и половина десетилетия концерти е, че 25 г. изобщо не стигат. "Много съм щур и не мирясвам никак. Тръгвам направо към бурята на времето, в което живеем, и не се шашкам от последиците. Харесвам времената, в които живеем, обичам си днешна България и имам усет и за хубавите неща, които ми се случват, защото лошите така или иначе те сполитат. Така се радвам, че си останахме тук", казва Васко Кръпката. Самият той неведнъж стягал багажа за чужбина. Но днес е щастлив, че не е заминал, за да "срещне тук жената на своя живот, да пусне корени и да отгледа две прекрасни деца." "Вярвам, че България крета по теснолинейката във влакчето на сиромашката ни мечта за Свободата, ако и да не сме икономически победители, вярвам че сме генетически, защото нашите песни ще се пеят!", казва за финал фронтменът на "Подуене блус бенд".
Коментари (0)
Вашият коментар