Хю Лори, когото у нас всички наричат доктор Хаус, пристига в София. Актьорът, който от няколко години се занимава активно и с музика, ще изнесе концерт в зала 1 на НДК на 11 юли. На сцената с него ще излезе и The Copper Bottom Band.
Британската звезда започва да взема уроци по пиано на 6-годишна възраст. Учи се да свири и на китара, барабани, хармоника, саксофон. През 2011 г. издава дебютния си албум Let Them Talk, миналата година излиза втората му тава Didn't It Rain. Звездата категорично отказва да говори за ролята си в сериала “Д-р Хаус”, защото натоварването по време на снимките, е оказало негативно влияние върху психиката му. Избягва и всички лични въпроси, насочвайки вниманието си единствено към музиката. Хю Лори даде ексклузивно интервю за Мария Райчева от в. “24 часа” със съдействието на EventEase и “Артишок”, организатори на концерта у нас.
Разказвали сте, че докосването ви до блуса е преобърнало целия ви свят, и то още докато сте били малко момче. Кой е музикантът или бандата, които ви накараха да се влюбите в този стил, и как вие се променихте?
- Мисля, че това беше американският блус музикант Мъди Уотърс. Първият запис, който си купих като дете, беше именно неговият Live at Mister Kelly's. Толкова бях впечатлен, че не преставах да го слушам. Звукът, ритъмът и секси излъчването, които има тази музика, бяха абсолютно неустоими за мен.
- Дебютният ви албум Let Them Talk има огромен успех, продадени са милиони копия по цял свят, правите и голямо турне. Когато преди три години влязохте в студиото, за да записвате песните, очаквахте ли, че ще предизвикате такъв огромен интерес сред меломаните?
- Изобщо нямах идея какво ще се случи. Исках просто да направя нещо, с което да се гордея. Надявах се и хората, които бяха замесени в това начинание, също да останат доволни от резултата, който сме постигнали.
- Казвате, че на вашите концерти очаквате хората да скачат, да се смеят, да плачат. А вие плакали ли сте при изпълнение на своя песен?
- Всъщност много са парчетата, които са предизвиквали такива емоции у мен. Все пак мисля, че песента на Джели Рол Мортън I Hate A Man Like You е
най-болезнено
прекрасното нещо,
което направихме
Има и много други, които ни доставят невероятно удоволствие. Нашата версия на песента на джаз пианиста Били Тейлър I Wish I Knew How It Would Feel To Be Free например ми влияе страхотно всяка нощ.
- Актьорството или музиката - кое е по-близко до сърцето ви?
- Музиката категорично. Моята теория е, че при актьорството си слагаш маски, докато при музиката е точно обратното – разкриваш се и сваляш от себе си всички маски. Тя те кара да бъдеш уязвим и това е нещо изключително интимно.
- Свирите на няколко инструмента. Кой от тях харесвате най-много и с кой срещнахте най-големи трудности по време на усвояването му?
- Честно казано, не мога да посоча на кой от тях ми беше трудно да се науча да свиря. Определено обичам най-много пианото. Според мен това е най-впечатляващият инструмент, защото е създаден
да обхваща толкова
различни звуци и
толкова много
емоции
Пианото създава трудности в друго отношение – с него имаме проблеми, докато се опитваме да го запазим невредимо, пренасяйки го непрекъснато от едно място на друго по време на турне.
- Хората очакват от комедийните актьори да бъдат забавни и в живота, обикновено това не е така. А вие какъв сте извън прожекторите, как реагирате, да речем, когато излезете от равновесие?
- Съвсем обикновен, нищо по-различно от останалите хора. Мога да бъда щастлив, забавен, тъжен, сериозен, всичко зависи от това кой печели Световната купа.
- Българската публика за първи път ще се срещне с вас на живо, какво да очаква?
- Много се надявам да се забавлява точно толкова, колкото и ние, докато изпълняваме нашите песни. Наистина се гордея с шоуто, което правим, и съм убеден, че ако аз съм сред публиката, със сигурност ще се забавлявам. Това е една от най-добрите банди, които някога сте чували, и съм късметлия, че имам възможност да свиря с тях на една сцена.
Коментари (0)
Вашият коментар