Нети: Аз съветвам Дони за актьорството, той мен - за музиката

С Нети разговаря Мария Райчева от "24 часа"

- Къде ви намирам в момента?
- Вече сме на морето, във Варвара. Три месеца тук ще ни е базата. Идваме в този район, защото е едно от малкото места, запазили се като в нашето детство. Много спокойно, до морето е и вместо да се разказва на децата как изглеждат животните, могат да ги видят на живо. Да докоснат зайче, коте, да бъдат сред запазена природа. В момента сме се откъснали от всичко, направили сме си детска програма с плаж, следобедна почивка, скачане на батут.

- Дъщеричката ви Лилия е вече на три години, как ви промени тя?
- Очаквахме я и не сме се променяли драстично. 10 години нямахме дете и искахме много това да се случи. Тя е невероятно забавен човек, има чувство за хумор и животът ни вече е още по-весел.

- Тези три месеца пълна почивка ли ще бъдат, без никаква работа?
- Имаме и ангажименти, концерти. Това лято основно ще са на Дони. Имаме и общи участия. През есента той заминава за два месеца в Америка с “Фондацията”,  а на 10 ноември ще имат голям концерт в “Арена Армеец”.

- Когато отсъствате и двамата, кой се грижи за дъщеря ви?
- От самото начало имаме гледачка. В нашата работа се нуждаем от човек, който може да реагира 24 часа в денонощието. Съвсем скоро ще дойде при нас и на морето. Засега не сме решили дали ще даваме Лилия в детска градина, обсъждаме го, но нищо конкретно.

- Вкъщи говорите ли вече за второ дете?
- Това е Божа работа.

- Покрай пътуванията ви до Индия вие успяхте ли да се запалите по източната религия?
- Винаги съм харесвала Изтока. Започнах да се интересувам доста преди да се запозная с Дони. Там преди много векове е създаден синтетичният театър. Всички актьори, наричайки се такива, са били длъжни да пеят, танцуват и играят еднакво добре. Аз бях в такава театрална паралелка и много се запалих покрай реферата, който избрах да пиша за индийското сценично изкуство. След това започнаха да ме интересуват и духовните учения.

- Продължава ли да е интерес, или се е превърнало в религия за вас?
- Отдавна не е само интерес. В това, с което аз се занимавам, няма нищо религиозно, а е философски начин за възприемане на света. Безсмислено е сега да навлизам в детайли. В будизма ми харесва, че няма забрани, много е важно човек непрекъснато да мисли, да си задава въпроси и да търси техните отговори. 

- Влизате ли често в православна църква?
- Да, ние сме близо до “Св. Седмочисленици”, в тази градинка играем и с Лилия. Водим я също в “Св.Александър Невски”, самата тя има желание да влиза, да пали свещи. Уча я как да се моли. Нашият стремеж е а  покажем, че има огромно разнообразие от вярвания,  а тя сама ще избере по кой път да тръгне.

- Още е малка, но все пак забелязвате ли певчески или артистичен талант в нея?
- Както ви споменах, най-характерното за нея е, че има чувство за хумор. Разбира, че прави смешни неща, и се стреми да бъде в центъра на вниманието. Обича да пее и танцува колкото всяко весело дете. На този етап не виждам нещо специално и се надявам, че няма да съм от родителите, които се вторачват, убедени, че тяхното е най-талантливо.

- И двамата с Дони сте започнали да свирите на пиано в съвсем ранна възраст, правите ли такива планове и за дъщеря си?
- Със сигурност ще я запишем на някакъв спорт. Вероятно на пиано и на балет. Но времето ще покаже какво й е интересно, в никакъв случай няма да я насилваме.
- Освен семейство с Дони имате и много общи проекти. Как се работи с него?

- Не сме от двойките, които са се карали, нито в живота, нито в работата. Естествено, се пораждат спорове за разни детайли и който има повече доводи, печели. Всяка ситуация е различна. Дони умее много добре да спори, но аз също съм аргументирана. Занимавам се от съвсем малка с музика, с актьорство също, и то доста по-дълго от него. Така че, когато играем, аз съм тази, която му дава съвети. Стане ли въпрос за сцена с микрофон, слушам него, защото препоръките му са изключително ценни. Всеки, който ги е взел под внимание както в “Мюзик айдъл”, така и в “Като две капки вода”, след това му се е обадил да му благодари.

- С какво настроение се връщате сега към участието си в “Като две капки вода”?
- Много хубаво усещане. Обичам да репетирам, това ми е страст. Имахме преподаватели по пеене, актьорско майсторство, Дони също ни даваше съвети как да се справим с техническите неща на сцената. Но основната работа артистът я върши сам, особено в тази задача - да гледаш някого и да го имитираш. Цялото преживяване беше много приятно и се радвам, че успях да покажа пред толкова хора себе си като артист, певец и танцьор. Проектът дойде съвсем навреме и благодаря на Магърдич, че ме покани, за да изживея тази емоция.

- По време на шоуто получихте алергичен шок, имахте ли и други трудности, с които трябваше да се справите?
- Освен алергията имаше чисто технически неща, при които се затруднявах в търсенето на начини за тяхното осъществяване. Няколко дни говорих много ниско, за да мога да постигна тези низини в тембъра, които изискват пресъздаването на образа на Емил Димитров. От една страна, си наясно, че шоуто минава и заминава, но от друга, искаш да направиш всичко максимално хубаво, точно в дадения момент. Разликата между “Капките” и всичко останало е, че имаме само един изстрел. В театъра можеш да изиграеш представлението много пъти, в киното правиш дубли, а тук трябва да си подготвен, спокоен, за да го изпълниш един-единствен път.

- На финала се получи обрат и спечели Неве, чувствате ли се огорчена? По време на цялото шоу вие бяхте първа.
- Не съм разочарована. Второто изречение е това, което ме радва - че публиката толкова често ме поставяше първа. Приятен ми беше и фактът, че хората, които бяха гост-жури, също ми дадоха своите десетки. Научих много неща в това шоу.

- Във всяко предаване бяхте неузнаваема, малката Лилия как коментираше вашите представяния?
- Първия път беше изключително стресирана, че ми няма косата. Бях с къса черна перука, тъй като имитирах Лайза Минели. По принцип тя си ляга в 21,30 часа, но беше издържала до много късно, за да ме изчака и да провери къде ми е косата. 

 Плака, доста трудно успях да я успокоя. На следващия ден Дони игра в “Аладин” в Музикалния театър. Заведохме я там, поканиха я в перукерната, където мери перуки и бързо схвана, че всъщност това е шапка с коса. За Арета Франклин я бях предупредила, че ще ме познае по гласа. Когато се прибрах, ми каза: “Пя много хубаво и те познах по гласа!”. Най-много се впечатли от Аксел Роуз и Майкъл Джексън, досега повтаря, че тя е Майкъл Джексън. Седеше с мен, докато гледах различните изпълнители, пеех й. Процесът на работа протичаше, докато вършех домашните си задължения, ходех и в театъра.

- Като споменахте пеенето вкъщи, съседите как се отнасят към факта, че до тях живее музикално семейство, което сигурно от време на време извисява гласове?
- Само по време на “Капките” си позволявах да пея вкъщи, Дони изобщо не го прави. Съседите никога не са се оплаквали, по време на шоуто ме поздравяваха и показваха, че са впечатлени. У дома репетирах само в часовете, които са позволени. Това е и едно от нещата, на които се опитвам да науча Лилия - човек трябва да живее както си иска, но не бива да пречи на другите.

- Бихте ли се снимали в сериал?
- Разбира се, ако е хубав и класен. Сигурно забелязвате, че навън вече и артистите от висока величина сами инициират създаването на сериали. За разлика от един филм, в който си два часа пред публиката, тук играеш, да кажем, 200 часа, в които
разказваш историята детайлно. Ако е направен добре, сериалът може да бъде грандиозен. С Дони сме големи фенове на различни поредици, като “24” например.

- Гледате ли български?
- Представленията ни са вечер и досега не съм имала шанса да изгледам нито един български сериал от начало до край. Но ми направи впечатление, че “Столичани в повече” е история, взета от нашето ежедневие, играят и много класни артисти. Загледах също “Дървото на живота”, както заради участващите близки колеги, но и защото пресъздава етап от българската история. Спомням си сцената с Койна Русева, в която тя умира - игра невероятно. Радвам се, че все по-често вземат големи артисти като нея, Мария Каварджикова...

- Има ли роля, която ви се иска да изиграете?
- Не съм от артистите, които си намислят, че искат да представят конкретен образ, като Ана Каренина например. Харесвам руската класика, обичам да влизам и
в роли, които са коренно различни от мен и от това как изглеждам. Външният ми вид предполага, че мога да представям сладки и симпатични момичета. Радвам се, че напоследък започнаха да ми дават отрицателни образи, това е грубо и повърхностно определение, но може да се каже, че майката на Жулиета в “Ромео и Жулиета” спада към тази категория. 

- Какви роли бихте отказали?
- Често ми се е случвало да отказвам да играя в киното, защото един от трите въпроса е: “Ще се съблечете ли?”. Когато Ивайло Христов ме взе в “Емигранти”, имаше един кадър, в който трябваше да премина гола. Убедих го, че човек често става от леглото по фланелка, пижама или друг вид дреха, и той се нави. Когато не мога да ги убедя, си вземат друга актриса. Не считам голотата за нещо грозно или че от това ти пада цената. Но поне за мен - първо трябва да докажа, че съм добра актриса, а след това, ако реша, мога да изиграя и цял филм гола.

- Репетициите в театъра ли са единственото нещо, с което поддържате тялото си?
- Когато имам време, правя някои упражнения от йогата, но в момента мързелувам в
абсолютен комфорт със себе си. Единственото, което правя сега, е да плувам, и то защото обичам.

- Кога се запалихте по йогата?
- Започнах да я изучавам още много преди да има курсове. С хата йога ме запозна Маргарита Карамитева. Тогава с нея и още няколко колежки репетирахме пиесата “Медея”. Даде ми и книга, човек като има интерес, намира начин да се развива. В НАТФИЗ съм била на курс по йога, в Индия - също. Принципът е един и същи, от там нататък всеки преподавател я показва по различен начин. Когато знаеш отделните асани, можеш сам да прецениш от какво имаш нужда в дадения момент.