Властта, парите и славата дават възможност на мъжките от вида хомосапиенс да осъществят ултимативната си мечта - неангажиращ секс с колкото се може повече партньорки. Но някои наистина прекаляват и превръщат сексуалния си живот в материя за легенди и - много често - за завист. Историята е пълна с примери за полови завоеватели, които са извели сексуалната консуматорщина на съвсем друго ниво.
Започваме с кубинския диктатор Фидел Кастро. Освен пури и комунизъм "Брадатия" явно обожава любовните маратони. Или поне е бил пристрастен към тях в продължение на десетилетия на абсолютна и неоспорима власт на Острова на свободата. Според един от бившите приближени на Кастро през неговите авторитарни покои са минали над 35 000 жени, което би го направило абсолютен сексуален рекордьор. Фидел си поръчвал поне по две дами всеки ден в продължение на 40 години. Дори и статистиката да е преувеличена - както често се случва, Кастро със сигурност е преспал с хиляди жени. В годините след революцията "Брадатия" е бил обожаван от нежния пол и явно се е възползвал максимално от това обстоятелство. Когато един път го питали за колко деца е отговорен, той отвърнал - "почти за цяло племе".
Но дори и секс митовете за Кастро бледнеят пред върховния завоевател на земи и жени - Чингис хан. Според някои проучвания могъщият монголски водач има около 16 милиона преки наследници от мъжки пол. Генетичното постижение на свирепия владетел няма аналог в световната история. Той е бил върховният осеменител в своята огромна империя. Властта е абсолютният афродизиак и затова е закономерно да се заключи, че именно диктаторите и големите държавници са най-колосалните коцкари в историята.
Женкарите в политическия елит са неизброими. В българската история прочут със своите завоевания си остава Стефан Стамболов.
В САЩ легендарен със страстта си към разкошни дами е Джон Ф. Кенеди. Примера му последва Бил Клинтън, но с ноторни резултати. Защото в модерния западен свят днес не се гледа с добро око на държавници прелюбодейци. И затова вакуумът е запълнен от интелектуалци, атлети и звезди от развлекателната индустрия.
Най-иконичният плейбой в спортните среди извън всякакво съмнение е големият баскетболист Уилт Чембърлейн. Той твърдеше, че е правил секс с около 20 000 жени. Дори и числото да не е толкова голямо, свидетели твърдят, че Чембърлейн е бил съвършен сваляч. Според някои психолози огромният му глад за “карнално познание” е провокиран от отхвърляне в тийнгодините му. Това обяснение се използва и за плейбоя с главно “П” - Хю Хефнър. Създателят на най-могъщата еротична империя изведе секс културата на друго ниво и се превърна в икона за бонвиваните по света.
Рок звездите и безразборният секс вървят ръка за ръка. Вокалът на “Кис” Джийн Симънс твърди, че е спал с 5000 жени, докато фронтменът на “Моторхед” Леми Килмистър е по-скромен - “само” с 3000. Сред актьорите за секс богове са приемани Джак Никълсън, Уорън Бийти и Марлон Брандо. Пикасо може би е шампион по нагон при художниците, но там конкуренцията е огромна. Както и при писателите - от Лорд Байрон до Иън Флеминг.
Естествено подобен каталог на порока не може без поне един представител на най-сексуално активната професия - порното. Голямата звезда в “медицинския жанр” е Джон Холмс. През златната за порно индустрията епоха на 70-те Холмс става нещо като жива легенда със своя 30-сантиметров пенис и с твърдението, че е правил секс с 15 000 жени. Както при повечето такива статистики и тук има сериозно преувеличение. Според анализатори на порно индустрията (да, има и такива хора) бройката на Холмс е по-скоро около 3000.
Оставихме най-митичния и известен завоевател на женски сърца и тела за последно. Разбира се, това е Джакомо Казанова - венециански авантюрист, писател, политик, философ, търговец, дипломат, шпионин и какво ли още не, но най-вече любовник. Нямаше как най-прочутият женкар да не е италианец. Казанова е абсолютната секс легенда на XVIII век, дори самото му име е станало синоним за съблазнител. Той е владеел изкуството на прелъстяване до съвършенство - образован, опитен, софистициран и пътувал много, Казанова водил мечтания живот за онова време. Всъщност, за всяко време.
В края на дните си - беден, забравен и изпълнен с горчивина - Казанова описва своите авантюри в автобиография, която циментира собствената му легенда.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар