Селфито атакува (галерия)

За някои лятото е футбол и бира, а за други - изкуство и фотография.
Въпрос на вкус, казало кучето, както се казва в една стара приказка. Една нова приказка обаче разказва, че "SELFIEka е страната, в която хората живеят сред терабайти от изображения и едната им ръка завършва с мобилен телефон с предна и задна камера". Случайно да ви звучи познато? Това е най-краткото описание на „SELFIEka", една от най-ефектните изложби, представени на тазгодишния Месец на фотографията, в чийто край се намираме.

Ценителите на движението навътре и експресивния поглед навън, на неотборната игра и автентичните сюжети вече проследиха някои от "светещите топки" на близо 60-те разнообразни изложби от България, САЩ, Унгария, Италия, Армения, Турция, Нова Зеландия и Сърбия. Всяка от тези експозиции показа, че хората зад обектива могат да разказват истории не по-зле от творците в киното.

Еклектиката властва като цяло, но все пак можем да отделим основни направления в представените фотографии. А именно: ритуал ("Ку Клукс Клан" на Антъни Карън), психологически портрети ("Veni Vidi Vici" на Ади Петрова), екзотични места (Китай, Камбоджа и др.), романтични места (Париж и т.н.), ъндърграунд (бездомниците на Америка, жертвите на психиатрията в Нова Зеландия, арменски лица от бедняшки квартали, екстравагантни типове и др.), история (изложбата на конкурса "Лицето на Труда", Кремиковци, портретите на Тодор Живков и обкръжението му, заснети от Георги Панамски), изкуства (музика, репетиционни процеси в театъра и др.), експерименти (експресивни танцови и актови фотографии на Янош Ейферт, пинхол фотография, абстракции, мултимедийна фотография, миксираща образ и звук) и нестандартни автопортрети, тип selfie-та.

Гордите
селфита

Известната фотографка Надежда Павлова решава да събере стотици селфита от цял свят, за да представи най-оригиналните от тях в изложба с шеговито заглавие: "SELFIEka". Всъщност селфика е страната на неограничените възможности. Там всеки търси идеалния образ на това, което иска да бъде, и автопортретът е стремеж към вечността или ироничен коментар на ситуация, в която авторът е пасивен участник. Подобно на Платоновата "Държава", където поетите са излишни, "в тази страна фотографите са излишни, защото всеки се снима сам с леко нацупени устни в полуанфас или втренчен в огледало, изпълнено от героичното му мъжество".
Пояснението на куратора на оригиналната изложба "SELFIEка" е по-реалистично, отколкото изглежда на пръв поглед. След като селфи манията зарази целия свят - от Холивуд и Белия дом до Ватикана, където дори папата се снима щастливо усмихнат сред младите си фенове, вихрушката мина естествено и оттук. За да остави по пътя си хиляди сегменти от образи, щастливи пози и кисели изражения, щракнати собственоръчно и набързо постнати във фейсбук или другаде, където целият свят може да види и оцени "героичното мъжество" на гордия автор. Много оригинално е и мястото, където е подредена изложбата "SELFIEka" - в Експо Баня София, където сред дизайнерски изделия за баня са окачени близо сто снимки на личности от целия свят, които са се снимали в момент, когато са били насаме със себе си. С тази нестандартна акция се отваря широко поле за дискусии върху темата: влияние на социалните мрежи върху съвременната фотография.

Изложби
апели

Те задават неудобни въпроси и изискват незабавен отговор, преди да е станало твърде късно. Безспорно най-разтърсващите експозиции са фокусирани върху някакъв вид нарушение на човешките и гражданските права.

"Осъдени - менталното здраве на африканските държави в криза" на Робин Хамонд от Нова Зеландия е силен плесник срещу нарушенията на основни човешки права. Американският фотограф бие камбана за един от най-актуалните и болезнени проблеми на хората с психически увреждания и нечовешкото отношение спрямо тях в специализирани болници и институции. "mOTHER Armenia" е смела изложба на контрастите, която показва екзотичните и не особено щастливи лица на бедняшките квартали в Армения. В тях виждаме клекнали в калта и играещи в сърцето на хаоса малки деца, както и трагикомични портрети на екстравагантни стари проститутки, чиито театрални пози и клоунски физиономии събуждат съчувствие и озадаченост, особено на фона на тренировките на арменските бойци с напрегнати лица, подредени наоколо.

"Urban Cave" на Андреа Рийс показва лицата на невидимите хора на Америка, пълзящи като хлебарки в мазетата, каналите, парните помещения и изоставените бункери и складове.

“Нищо не е просто в света на уличните сенки”, твърди авторът и деликатно, но мощно осветява лица, които живеят като прилепи под земята и нивото на нормалност, принудени са да се крият и рядко виждат слънце, защото обществото е свикнало да извръща поглед от смачкания силует на бездомника.

Историята
като кино

“Понякога се налагаше да добавяме и липсващи хора на трибуната на Мавзолея, ако е имало такова нареждане. Казват ти, изпълняваш, това е. Имали сме и грешки от типа един човек да излезе два пъти на снимката след монтажа. Нескромно ще прозвучи, но някога наричаха моите снимки образци за изискванията.” Думите на легендарния фотожурналист Георги Панамски сега звучат като извънземен разказ за епоха, чиито рецидиви с днешен знак са уродливи в политически и социален аспект.

Тази история, погледната през автентичните черно-бели снимки на Панамски, заснети в абсурдната тоталитарна епоха, днес предизвиква не толкова смях, колкото размисъл. Каква е била цената на това да издебнеш и увековечиш другаря Т. Живков в най-естествените му пози въпреки изричния инструктаж снимките да не се отклоняват от тогавашните директиви? Каква е цената на фалшификацията на историята и мистификацията? Какви са компромисите, които са правили фотографите, журналистите, писателите и т.н., хората, от които е зависила паметта за онази епоха?

И как въпреки това се е получил пробив в системата с тези натурално фиксирани пози и кадри - отговорът е в изложбата на Георги Панамски, която може да бъде видяна до края на месеца. Освен нея и портретите на известните българи в галерия “Астри” също не са за изпускане, защото разказват интимни, но важни истории от същата епоха. Разкази, които са “отпечатани” върху лицата на личностите, застанали смело пред обектива на Пресияна Станилова. Сред героите на тази изложба са Васил Станилов, Александър Нишков, Николай Щерев, Нася Кралевска, Георги и Марко Дянкови и др.
“Аз, очевидецът” на Панамски е там, където присъствието му има и политически смисъл - в Клуба на фоторепортерите и фотографите в подлеза под президентството.