Мона Лиза е била болна. И то от хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия. Просто казано, това е заболяване, което се наблюдава у хората с висок холестерол от над 8 mmol/l (нормата е до 5 mmol/l). Среща се у един на близо 200 българи.
Това заяви пред "Труд", д-р Ивайло Цветков, специализант по кардиология в столичната университетска болница "Св. Анна" (бившата Окръжна).

Именно великият ренесансов художник Леонардо да Винчи първи, и то много добре, описва външните изяви на заболяването. Застигнатите пациенти имат жълтеникави образувания по кожата - т. нар. ксантелазми. "Имала ги е и Мона Лиза, което ясно се вижда на шедьовъра. Те обаче категорично не са придатък на картината, нито са последствие на времето върху нея. Не, просто Да Винчи ги е нарисувал и затова казваме, че най-вероятно Мона Лиза е страдала от хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия", обясни д-р Цветков.

Заболяването е наследствено и ако човек е атакуван от него, има много голяма вероятност да се предаде на децата му. А когато върху наследствената предразположеност се натрупат и рисковите фактори на болестта - затлъстяване, обездвижване, високо кръвно налягане, злоупотреба с цигари и алкохол, диабет и др., опасността от отключването става още по-голяма.
Д-р Цветков съобщи, че най-точният маркер, сигнализиращ за хиперхолестеролемията, е високият холестерол над 8 mmol/l, който в комбинация с резултатите от специално

генетично
изследване
с абсолютна
точност
посочва
заболелите

"За съжаление описаната диагностика не се извършва у нас, тъй като е много скъпа и затова лабораториите не я предлагат. По тази причина заболяването в България се установява чрез кръвен тест на липидния профил - т.е. на нивата на добрия, лошия холестерол и на триглицеридите", каза още докторът от "Св. Анна". Тъй като лекарите разполагат със съвременната диагностика от няколко десетилетия, то днес честотата на заболяването е по-висока. "Но това не значи, че то не е съществувало в миналото - просто тогава медицината не е разполагала с методи, чрез които да го открива", подчерта д-р Цветков. Както преди столетия, така и днес обаче някои болни от хиперхолестеролемия умирали от усложненията - инфаркт и инсулт.

Заболяването носи висок риск от сърдечносъдови заболявания, и по-точно от сърдечния и мозъчния удар. То е и коварно, тъй като дълго време протича безсимптомно, докато не настъпят изявите му. А механизмът на развитие на болестта е следният - високият холестерол води до атеросклероза на съдовете, т.е. уплътняват се и се удебеляват стените на артериите, което пречи на кръвоснабдяването на органите. Точно така възникват инфарктът или инсултът и за съответния пациент те може да са първата проява на заболяването.
Какво е лечението?

Първоначално на болния се препоръчва да промени начина си на живот. Да започне да се движи повече, да консумира повече плодове и зеленчуци. Да намали храните, които съдържат наситени мастни киселини, както и да ограничи пиенето и пушенето. "Ако тези мерки не дадат резултат, след това

се прибягва до
медикаментозна
терапия

защото при пациентите с хиперхолестеролемия вероятността да бъдат застигнати от инфаркт в ранна възраст е 50 % по-голяма в сравнение с останалите хора", посочи д-р Цветков.

Много трудно е болните да предположат, че са с хиперхолестеролемия, тъй като няма как да "усетят", че имат мутацията на гените, носещи болестта. Затова не трябва да се пропускат профилактичните прегледи, които предвиждат проследяване на холестерола.

Д-р Цветков съветва още хората да се полагат усилия да живеят колкото се може по-здравословно.

Има незначителни дейности, които обаче са изключително важни. Като това да се намали солта, да се ядат нискомаслени млечни продукти, да се заложи на чисти меса и филета, а не с мазнини, да се избягва пърженото, салатите да се овкусяват с ароматизирани оцети и билки вместо със сол и олио, да изминаваме поне 5000 крачки дневно.

Цяла седмица
издирваха заболели

Федерация "Български пациентски форум" организира кампания, с която да повиши информираността на българите що е то фамилна хиперхолестеролемия. Затова неин екип и лекари през цялата изминала седмица анкетираха столичани пред НДК и издирваха заболели сред тях.

"Първо им бяха задавани специални въпроси, които носят определен брой точки. Ако се задмине дадена стойност, явно съответният човек е в риск. Веднага след това той се насочваше за кръвно изследване. А то показва и в кой стадий на заболяването е", разказаха от пациентския форум. Целта на кампанията е да установи процентът на българите с непознатата болест.

Материалът е на вестник "Труд"