Ути Бъчваров е бил на Камчатка и в тундрата над Мурманск. Посетил е и всички девствени кътчета на Рила, Пирин и Родопите. Но това не му стига. Иска да обходи още и още недокоснати от цивилизацията места в света. Затова преди дни се върна от поредната си експедиция в дивото.
За две седмици с още 5-има смелчаци минали от единия почти до другия край на Камерун през екваториалната гора. Буквално като във филм за десантчици, групата била хвърлена на няколко километра от екватора и оставена да стигне до цивилизацията. Разбира се, с десетина местни водачи.
Експедицията била подготвяна няколко години. Трябвало да се събере група от 6 човека, да се подготвят документи, да се избере туристическа компания, която да организира прехода. 
2-3 месеца били необходими и за да се поставят всички ваксини, които са задължителни при пътуване до тази част на Черния континент, а те са много и излизат около 300-400 лв. За тиф, менингит, жълта треска и т.н. Но за малария няма. Затова седмица преди и седмица след пътешествието, всички от групата пили тежки медикаменти. "Има един препарат, казва се "Мелароне". Не препоръчвам на тези, които го пият, да приемат повече от 50 г алкохол на ден, защото е тежък за черния дроб", обяснява Ути Бъчваров.
Той и другите пътешественици стигнали до столицата Яунде с полет през Париж за около 7-8 ч. След което с малко самолетче с точно 6 места били откарани до другия край на екваториален Камерун, за да се върнат пеша през джунглата, с джипове по прашните пътища, които свързват селата, и с пироги - нестабилни лодки от дънери - през р. Бумба. 
"Пътешествието ни започна почти от границата с Централноафриканската република и Конго", обяснява Ути. Било около 25 градуса при голяма влажност на въздуха, но почти не валяло. "Направо си беше суша, а е влажен период. Явно глобалното затопляне и там оказва влияние."
Той е един от малкото хора в света, които са имали рядката възможност да видят блатната антилопа ситатунга, която преплувала р. Бумба. Не само, че я видял, а я и пипнал от пирогата си. В реката, широка над 100 м, освен че има водовъртежи, в бурните води плуват и крокодили. На сушата видели розов слон, наричан още пигмейски, както и символа на агресията и черната магия в джунглата - антилопата бонго. 
Вечер групата спяла на палатки или в някой от лагерите, които са разположени по маршрута. Водачите се редували на смени и винаги имало по един буден, както и запалени огньове. "Видяхме много следи от големи животни, но не и самите тях. В джунглата виждаш само на няколко метра пред себе си. Тъмно е, дърветата са високи по 50-60 м. И искам да кажа на читателите, че дървото на живота от филма "Аватар" съществува. Сред високите дървета на места има и такива, които са избухнали като атомни гъби над всичко съществуващо" , разказва Ути. 
Той бил набеден за хипохондрика на групата, защото носел цял сак с лекарства. От тях използвали предимно мазила и спрейове за ухапвания от насекоми. "Комари и мухи почти нямаше. Беше пълно с пеперуди. Е, имаше само мравки. Не е хубаво да им стъпваш на пътя, защото става страшно", продължава той. Вечерите прекарвали дори по къси панталони край огъня и пиели по малко концентрат не от чаши, а от канчета, както правел Хемингуей край неговата палатка. Но през деня задължително били добре екипирани, защото лианите дерат и е хубаво цялото тяло да е покрито. За целта се използват и специални очила срещу мъгла - хем да пазят очите, хем за да просветляват пътя през джунглата. "За всичко се използва мачете - единственият инструмент на местното население от пигмеи, което живее изцяло в едно с природата. Хубаво е да се носи и лозарска ножица, с която човек може да отрязва лианите, вместо да ги пипа", казва Ути. В екипировката си групата носела и по два уреда за пречистване на вода - помпа и таблетки, които я дезинфекцират напълно.
Местното население в Камерун се изхранва основно с бракониерство. Пигмеите ядат всичко, дори горили. "Затова горилите ги мразят много. Една даже уби едно от кучетата, които бяха с пигмеите, и сериозно нарани стопанина му", разказва водещият. В джунглата той преживял истински културен шок, когато чул високите по 1,20 м пигмеи, които я обитават, да говорят френски. "Камерун е бил португалско владение, после немско, а сега е франкофонска държава. Но не можах да повярвам! Почувствах се изостанал", смее се водещият.
Той, разбира се, не пропуснал да сготви на местните няколко нашенски специалитета, като например дроб сарма.
В селата, през които минали с джиповете, хората се занимавали предимно със земеделие. Отглеждат какао и банани, а също и кози, които свободно се разхождат по пътя. "Всички са усмихнати, а жените са много чаровни. Носят огромни легени на главите си и или се връщат от местната вада, където перат и се къпят, или отиват натам. Отстрани нещата изглеждат като цигански катун. Да, хората живеят бедно, но са много чисти", казва Ути.
Цените в селата били като в България, но в големите градове - значително по-високи. Така или иначе, ако ще ходи в Камерун, човек трябва да предвиди и една допълнителна сума заради повсеместния рекет в страната. "Изключително корумпирана държава. Седят до едни бариери, направени от криви пръти, вързани с канапче, и събират всякакви такси. Накрая на пътешествието ни един пиян полицай ни спря и каза: ако не ми дадете 5 бири, няма да ви пусна. Всичките са с по един калашник на врата.
Искат пари, цигари, клечки за зъби, нещо искат. Още на летището, ако не искаш да седиш 2 ч, докато ти дадат багажа, и да не те изтарашат пак, си идва човек, който те рекетира", разказва водещият.
Той е заснел кратък филм за пътешествието си, който скоро ще покаже в "Животът е вкусен" по БНТ. Следващата дестинация, която е набелязал, е пак в дивото - джунглата, но този път южноамериканската, която е по-опасна. "За мое голямо учудване африканският събрат се оказа далеч по-гостоприемен, отколкото очаквах", казва водещият.
Коментари (0)
Вашият коментар