Как четецът чете... читателя, или как Биг брадър наднича и в е-книгите ни

Електронните книги стават все по-търсени в модерния свят. С тях обаче читателят става все повече на показ, а тайната на четенето - минало.

ЮСТИНА СОБОЛЕВСКА, Сп. Polityka

 

Случвало ви се е да започнете да четете книга и да я зарежете още на някоя от първите й страници? Доскоро това беше безнаказано. Докато не се появиха уреди, които регистрират и правят мониторинг на начина, по който четем. Познахте, Биг брадър “вижда” и там!

Преди около месец се появи информация, че начело на най-недочитаните докрай електронни книги в Америка е “Трудни избори” на Хилари Клинтън. Средно читателите са прочели едва 2% от нея, тоест около 33 страници. На по-продължителен интерес към написаното се радват книгите на Бил Клинтън и Барак Обама (средно около 18% прочетени страници). Кой обаче и как точно е измерил това, с право се питат четящите.

Според информации в пресата отвъд океана начинът е измислен от проф. Джордан Елънбърг. “Научната метода” обаче се оказва... шега. Математикът я измисля, когато забелязва, че Amazon публикува в своята интернет страница списък с най-често подчертаваните от читателите цитати в най-популярните книги.

Проф. Елънбърг е заинтригуван най-вече от местоположението на тези цитати. И със съжаление открива, че в собствените му книги читателите отбелязват само изречения от първите страници. Значи не са продължили да четат! Все пак е обзет от радост, че цитатите от други автори също са от началото на книгите им, и сътворява “научния” метод, изчисляващ в проценти от коя част на томчето са споменатите от читателите пасажи.

Шегата си е шега, но фактът си е факт - Amazon и други интернет разпространители на електронни книги събират информация не само за това колко хора купуват или “свалят” различни текстове, но и как и кога клиентите им четат, кога завършват (или захвърлят) дадено заглавие и посягат към следващо.

Докато си четем нещо на т.нар. четец, електронното устройство “чете” нас. Доскоро се знаеше само, че някой е или не е купил дадена книга. А какво се случва с нея след това, си оставаше тайна на читателя - напр. дали прашасва на някоя лавица, дали подвързията й е скъсана или крайчетата на страниците са огънати, дали някой я е започнал и (не)дочел... Това вече е минало. Сега между самотата на писателя, нужна му за писане, и самотата на читателя, необходима му да се посвети на написаното, се наместват концерни, пари и статистики, които вадят на публичен показ всичко лично. Кога задействаме безплатното приложение iBooks, кога започваме и спираме да четем книга на своя Kindle, кога четем бързо, пропускайки описанията на природни картини, кога се връщаме на еротичните сцени, кога си подчертаваме цитати - всичко това се регистрира, включително с часовете, в които го правим. И данните често не са достъпни за ползвателите на е-книги.

“Вярно е, че големите концерни, които се занимават с дистрибуция на литература в дигитален формат, много бързо публикуват подробни анализи не само за това как потребителите им се снабдяват с електронни книги, а и за читателските им навици. Случва се дори е-книжарниците да използват данните за самия процес, за да мотивират своите клиенти за по-висока активност - казва Матеуш Тобичик, директор развитие в платформата Woblink, която продава електронни книги. - Това например отдавна се прави в канадската фирма Kobo, която показва на ползвателите на нейните устройства каква е статистиката за четенето, броя на страниците, прочетени за час, времето, за което се прочита дадена книга (на базата на средната скорост на четене) и дори часовете, в които най-често читателят посяга към електронния четец.”

Подобна информация се събира и от порталите, които вече са не просто дигитални книжарници, а функционират на абонаментен принцип. Така, както в ресторантите съществува опция “яж колкото ти се иска за определена сума", така в цифровия свят на книгите се родиха библиотеки, където можеш да четеш колкото поискаш срещу незначително месечно заплащане. На същия този принцип в света на филмите и сериалите действа известната интернет платформа Netflix - абонаментът е 7,99 долара месечно, а достъпът до съдържането ѝ е неограничен.

В Америка на същия принцип достъп до е-книги предлага Oyster. А през юли Amazon пусна услугата Kindle unlimited - плащаш 9,99 долара на месец и имаш пълна свобода на избор от електронните четива.

Материалът е на вестник "Труд"

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене