Падащият фотограф (галерия)

Кери Скарбака е истински американец. Макар да е русоляв и синеок, един от прадядовците му е кореняк индианец. Скарбака е скулптор по образование и живописец, който си пада по фотографията. Известен е с прозвището Падащия фотограф, понеже сам си позира, сам изпълнява кълбета и лупинги пред фиксираната върху статив камера, пребива се по стълби, излита през прозорци и от рискованите си действия произвежда екшън кадри, с които смайва публиката. Последните му зрители бяха софиянци - изложбата на Скарбака бе част от европейския месец на фотографията във VIVACOM Art Hall.

Скарбака признава, че за най-опасните премятания - от мостове или покриви, той използва въжета и мрежи, които после зачиства от снимките. Но в повечето случаи знае как да пада и досега не си е строшил и една кост.

Идеята на Скарбака за падането като централно изображение в творчеството му не е само някаква си ексцентричност. Индианецът тръгва от мисълта на германския философ Мартин Хайдегер, че “животът е едно падане” - ако щете “едно пропадане” или направо “падение”. Тази мисъл е лесна за прегръщане, като имаме предвид в какво съвършенство изгрява на света човекът и в каква несретна форма го напуска. Както и поетът Валери Петров отбелязва относно предначертания свише човешки провал: “Мъжът е истински мъж на 10 години, после се разваля” (“Йохохо”).

Скарбака казва още, че творбите му изобразяват нестабилността на съвременния начин на живот, който кара много хора да се чувстват сякаш постоянно “падат” и не са в състояние да контролират света около себе си. С кадрите си той им давал пример и кураж да се изправят лице в лице срещу фундаменталните си страхове.

Скарбака снима от 10 години в присъщия си дух и това лято отпразнува “10 години Падение” с изложба в Копенхаген. Портфолиото му съдържа 6 цикъла, като най-драматични са автопортретите с главата надолу, които художникът е нарекъл “Битката да се изправиш отново на крака” . В тази серия кадрите пресъздават класически ситуации като падане надолу по стълбите или падане от стълбата, подхлъзване в банята, самоубийствено хвърляне от мост, покрив или прозорец, скачане в пропаст и най-нормалното момчешко падане от дърво в няколко варианта. В същата серия има и едно минаване през огън, което било остро критикувано, защото било разтълкувано като протест срещу властта по повод 11 септември.

 “Животът продължава” е друга много актуална серия на Скарбака, която отразява кошмара на чиновника, прикован към бюрото си в офиса, и неговия порив да се хвърли към свободата през прозореца. В тази серия, стегнат в костюм и с вратовръзка, фотографът лети от покрива на остъклена бизнес сграда, като е заснел “свободното си падане” и отвън, и наблюдавано отвътре от другите “крепостни мишки”, залепнали пред компютрите си в стаите.

Две са спортните серии, в които главният герой “преглъща ударите” на живота мъжки. “Боен клуб” е боксьорската . На фотосите Кери Скарбака е непрекъснато увиснал на въжетата, подпухнал и омаломощен от ударите на противника. В щангистката пък тежестта, която трябва да преодолее, го повлича надолу. В два цикъла пък е абсолютен песимист, какъвто е всеки, осъзнал неизбежността на края. Тези тъжни мисли Кери е изразил в удавническата серия и в изоставените празни “200 къщи”, в които дори падането е престанало. Но пък има и една много весела, снимана в галерията “Коркоран” на Вашингтонския университет, която пресъздава еуфоричния припадък пред величието на изкуството, известен в науката като “синдрома на Стендал”.

Материалът е на вестник "Труд"