Антония Петрова: Всеки се ровичка в живота ми

* Нямам силикон в скулите, не съм си вадила ребра и е абсурдно да се твърди, че съм си удължавала краката, бясна е Мис България 2009 и Мисис Русия 2012

Антония Петрова-Бередин е родена на 13 май 1984 г. в Пазарджик. Родителите й - Ана и Иван Петрови, са инженери. Преди две години сключва брак в Москва с дългогодишния си приятел Александър Бередин на пищна церемония. Сватбата им е като зимна приказка в стил "Екатерина II".

Тони завършва УНСС, има две специалности - МИО, с профил финанси, и право. Специализира в Москва руски език и финанси през 2006-а и 2008-а. Притежава лиценз за дилър и брокер на Руската фондова борса, издадена в руската столица от тамошното министерство на финансите. Занимава се и с научна дейност - има разработки в областта на гражданското право.

Антония Петрова-Бередин е спечелила две престижни титли за красота - Мис България 2009 и Мисис Русия 2012. Обявена е за Мис България на 21 век на ежегодните награди на независими журналисти от цялата страна Lady's Beauty Awards. В акткива й е и Най-секси Мис 2013. Същата година в Китай печели 5-о място на Мисис Свят.

"Едно дете съм. Имах хубаво детство, изпълнено не толкова с игри, колкото с учене и книги. Винаги съм била отличничка и първа по успех в класа - завърших средно образование с пълно отличие и златен медалы, в типичния си делови стил казва Тони.
- Ти си една от малкото известни модели у нас с твърде добро образование. Защо избра науките пред по-дълга кариера пред камерата?

- Прекалено много време и усилия съм вложила в образованието си, за да не работя по специалността си. Това, че съм спечелила две национални титли за красота в България и в Русия, не определя по никакъв начин същността ми. Всяко по-симпатично момиче може да бъде тв водеща, както показва практиката у нас, но не всяка може да се реализира в сериозна професия, каквато е моята. От момента, в който съм завършила, работя в областта на правото - това е моят път за професионална реализация.

- Помагат ли титлите за красота в кариерата?
- Разбира се, че помагат! Титлите, красотата и известността отварят повече врати. Е, естествено че завистта и злобата присътстват, но това е другата страна на популярността.
- Какво би отвърнала на онези, които те нападат?
- Когато те постигнат в живота си това, което аз съм постигнала, не само в една сфера, а в няколко, имат моя начин на живот и моите успехи в личен и професионален план, тогава съм готова да поговоря с тях. В кръга на моето общуване с успешни и реализирани хора досега нападки не съм срещала.
- Завистлив народ ли сме?
- Определено! Мен са ме възпитавали да не гледам в чуждата паничка и мога честно да си призная, че никога не съм изпитвала чувството завист. Може би това е една от причините, поради която ми се получават нещата в живота. Успехите на другите винаги са ми служили за пример, амбицирали са ме да успявам и аз, а не да завиждам и да се чудя как да навредя или да омаловажа успеха им. Винаги съм уважавала, признавала и съм се възхищавала на чуждия напредък. Хората не разбират, че отричането на действителността не променя самата действителност. Ако човек е успешен, той ще продължи да бъде такъв, независимо дали на някой му харесва или не. Не е редно заради собствената си неспособност и нещастие да омаловажаваш достиженията на другия, за да се почувстваш по-добре.
- Мина през едно риалити. Не те ли канят вече?
- Канят ме, но аз упорито отказвам, защото имам особено мнение относно риалити форматите. В това, в което участвах, бях по задължение, а не по собствено желание и бе първият ми благотворителен ангажимент след спечелването на титлата Мис България. Държа да отбележа, че бях единствена от участниците, не взел хонорар, а подходих изключително благотворително към каузата. Не харесвам риалити форматите, защото всичко се фабрикува от продуцентите и не мисля, че каквато и да е слава и пари си струват това, което причиняват на участниците.

Лъчезар МИНЧЕВ, издател:
Охулиха ме, че съм пияница и нищожество

* Колеги ми спретнаха медийна атака, като взех правата за книгите на Маркес

Зад него не стои изпечен пиар, който катадневно да надува гайдата колко велик издател е и с кое ново заглавие ще нанесе пореден удар на книжния пазар. Прави го с нюх към световната и родна литература и благодарение на него четем на български език имена като Маркес и Екзюпери, като Майкъл Ондатджи, спечелил си всемирна слава с "Английският пациент"...
Това е накратко визитната картичка на издателя Лъчезар Минчев, който предизвика сензация на книжния пазар и с пускането на "Абсурдни времена" на поетите Маргарита Петкова и Любомир Банев.
- Г-н Минчев, как решихте да станете издател? С какво се занимавахте преди това?
- Трудовата ми книжка е издадена на 16 навършени години. Напуснах 10-и клас и отидох да работя в завод, но после се върнах да си доуча, защото видях, че така няма да стане. Имам официално още няколко професии (по реда на придобиването им): шлосер, електромонтьор, професионален шофьор, сценичен работник, технически редактор и редактор. Бил съм също завеждащ редакция, главен редактор, директор на издателство и печатница и отговорен секретар на единственото наше научно списание за електроника (някога го спасих, защото беше почти умряло). Всъщност от 1 септември 1979 г. винаги съм издавал нещо, независимо на каква длъжност.
- Кой възпита любовта ви към литературата и коя е книгата, оставила най-силно впечатление в детството ви?
- Около мен всички обичаха книгите и четяха. Баба ми ме научи да чета на 3 години с "Бате Пате" от Николай Стайков. Друга книга е "Мечо Пух". Също така до преди да започна да издавам "Малкият принц" (прочетох го за първи път на около 8), бях убеден, че мисълта, че човек обича толкова повече някого, колкото повече време е похарчил за него, е плод на моя проникновен мозък. Дори бях горд с формулировката. Оказа се, че мисълта изобщо не е моя, а е от "Малкият принц" и е изплувала от съзнанието ми, където кротко си е стояла, трийсет години по-късно.
- Последният ви удар на книжния пазар бяха поетичните книги на Маргарита Петкова и Добромир Банев - "Абсурдни времена" и "Абсурдни времена 2", които претърпяха няколко преиздания - вие ще кажете точно колко. Очаквахте ли този успех? Всъщност как се "навихте" тъкмо вие да бъдете техният издател?
- Нали бяха голям удар?! Много обичам такива удари! "Абсурдни времена" - 6 тиража, "Абсурдни времена 2" - 2 тиража за 2 месеца. Ако ви кажа и екземплярите... Ако някой парижки издател каже, че това го е направил в Париж с поезия, ще го обвинят, че лъже. Знаех, че тези книги ще направят впечатление, усетих го, но изобщо не съм се навивал. С Маргарита сме приятели отдавна (и на нея дължа приятелството си с Добромир), но и дума не е споменала: "Моля те, издай го", или дори "Би ли го издал". Тя никога не би казала такова нещо. Просто ми показа първата книга, вече съставена и подредена, и аз й казах: "А това ми го дай! Ще го издам!" Описал съм го в предговора. Ала, честно казано, чак такъв фурор и аз не очаквах. Но стана прекрасно.
- С какви пари започнахте издателския бизнес?
- Прилича малко на историята с двете ябълки и наследството от милиони, но е малко по-различна. Започнах с 300 лева от един хонорар - 200 за регистриране на фирмата и 100 да се почерпим по случая. И край - много духовен, но без пари. Ала има и една важна подробност. Отидох при тогавашния директор на Полиграфическия комбинат, Никола Балабанов, с когото се познавахме отдавна като колеги, помолих го да ми отпечата "Кейт и десетимата", но да ме почака с плащането само 24 часа и той се съгласи. "Тайната", която споделих с него, беше, че имах вече подписани договори с "Книгоразпространение" за целите тиражи на първите три книги - вдигат и плащат. И когато излезе първата книга (тираж 102 100 екземпляра), ми платиха, аз му платих и проимах една доста сериозна сума, с която продължих, вече по-спокоен. Това е.

И още...

Първите европейци живеели в Белоградчишко

Вили Цанков е уволняван 7 пъти

Прокоба тегне над легендарни вратари

ДНК-тестове разбиват семейства

Бандата на Главестия пращала клипове с изтезания на дръжници

Първите шафрантии се появили в Шумен

Светът в ужас от вируса ебола

Митовете за еволюцията на човека