Латвия узакони вещиците

В Латвия се появи място, където в определени дни от годината е разрешено да се извършват магьоснически ритуали пред очите на всички любопитни. Решението бе взето от Климулдския общински съвет, а след това бе насрочен и вселатвийски конгрес на вещиците, пише сайтът Делфи.

В другите райони в Латвия да се вършат магьоснически ритуали на обществени места, е забранено. Но Кримулдският край е малко по-особен.

Там се намира селището Рагана,

което на латишки означава вещица. То отдавна привлича туристите с приказната си атмосфера, а миналата седмица там за първи път се състоя и атракцията, наречена “Вечер на духовете в Рагана”. Местните припомнят, че магьосничеството има дълбоки традиции в Европа, а в Германия и Великобритания и досега съществуват професионални обединения на вещиците и магьосниците. Във фолклора на прибалтийските републики този образ заема много съществено място. Днес за местните хора обаче това е преди всичко начин за оцеляване на местния поминък.

Църквата, разбира се, не остана безразлична. Лутеранският епископ на Лиепайската епархия Павел Бруверс веднага изрази възмущението си от решението на общинарите. Той припомни, че Библията осъжда всякакви форми на окултизъм. “Хората предпочитат магията, за да постигнат желаното за кратко време. Това е все едно в спорта да избираш някакви таблетки, вместо да работиш упорито”, каза епископът. Католическият свещеник Михаил Волохов, коментирайки в социалните мрежи решението на органа на местното самоуправление, просто отсече: “Гениална глупост”.

Изданието "Открыто.lv" твърди, че узаконяването на магиите и конгресът на вещиците са предизвикани от миналогодишно изявление на депутата свещеник Яним Шмитс. Той обърна внимание на факта, че в Рагана има заведение, наречено “Кръчмата на вещицата”, чиито собственици организират през уикенда пътувания да столицата Рига, където гощават всички желаещи с “вещерска кухня”. Сред специалитетите са “Вещица във ваканция” или “Пръстите на вещицата”.

Шмитс призова столичните депутати да

се борят с рекламата на “антихристиянските”

и “сатанинските” ценности

Той поиска също в Рига и цялата страна да бъдат премахнати табелите, които по някакъв начин напомнят за нечистата сила.

Заради тези определения на Шмитс се обидили не само собствениците и работниците от заведението, но и кримулдските власти, тъй като в село Рагана с “вещерски” имена са наречени автосервизът, магазинът, някои земеделски стопанства, които не били съгласни да ги причисляват към сатанинския култ. Оказало се обаче, че антирекламата на свещеника също имала ефект и от магьосническото място били заинтригувани туристите. Така местните решили да коват желязото, докато е горещо, и измислили уникалната културна програма “Кримулда в легендите”. Те използвали “тъмните сили”, за да покажат както на латвийците, така и на чужденците красотите на своя край. Сред тях например е природният парк Ледурга. Или мрачният средновековен Кримулдски замък, построен през XIII в. и разрушен от шведските войски през XVI в., защото бил опасна военна крепост. Днес от него са останали само развалини, от които се открива прекрасна гледка към долината на река Гауя.

“Ние живеем в Рагана и това е много подходящо название, за

да бъде създадена

историята на вълшебния свят

на вещиците. Всички признават, че градът на вещиците е една от най-успешните туристически концепции”, казва председателят на Кримулдския общински съвет Гунтарс Кринвалдс. В рамките на програмата бил замислен и конгресът на вещиците, изграждането на къщичка, която да ги приюти, както и създаването на артинсталации от метли.

Според легендата Рагана получила името си в чест на местна гостилничарка, която била толкова красива, че мъжете пропивали в заведението ѝ всичките си пари. Жените на тези мъже я обявили за вещица.

Пак в този район, близо до град Сигулда, се намира Котелът на вещиците. Смята се, че именно там те се събирали в миналото, за да учат заклинанията от по-опитните си посестрими. Има исторически свидетелства, че една от тях е била изгорена на клада на това място през 1647 г. Местни краеведи разказват също, че

който посети това място, губи всякакви

страхове, а магия повече не го лови

По време на сбирките си съвременните латвийски вещици правят заклинания и варят отвари, но твърдят, че са добри вълшебници и нямат намерение да сторят зло някому. Готови са да разкрият на всеки някои от тайните си, например как правилно да летиш на метла или да приложиш магически прашец.

Картината не е съвсем обичайна за сутрешните часове в традиционното латвийско село: по поляната се разхождат жени в странни одежди. През седмицата Анита, Ивета и Илзе са педагожка, художничка и музикантка. Но

в почивните дни

понякога хващат метлите

и канят всички желаещи да ги последват в училището за магьосници, разказват в репортажи латвийските медии.

Всичко започва с ритуал на посвещаването, ръководен от най-старшата в това “семейство”, която държи да я наричт вещицата Айна. “Според легендата преди няколко века тук е живяла Спидола, дъщеря на Айзкрауклис, която в действителност била една от главните магьосници. Тя събирала вещици от всички краища, но добри вещици. Поетът Райнис след това написал книга за тях. Смятаме, че това е важна част от нашата култура, от нашия фолклор и ние трябва да я поддържаме жива”, смята Айна.

Клоните от хвойна са за пречистване на мислите. А как да се избере добра метла и да се овладее транспортното средство? Това е като при автомобилите, казват съвременните вещици, първо трябва да се научи теорията, а после има много часове практика. Посоката на вятъра пък се определя с вълшебния прашец.

Всяка новопосветена вещица сама трябва да си направи метлата. А за да може да полети, трябва да има много голямо желание да лети, казва една от “учителките”. Изготвянето на метлите не е проста работа и не се получава веднага.

Следва варенето на отвари от много и подбрани билки. На глътка ароматна напитка жените признават - отношенията им със съседите никак не са гладки. Местният свещеник трудно ни понася”, казва Ивета.

“Край черквата има много хубава ливада, искахме да организираме празник там, да поканим повече хора, но свещеникът бе ясен: никакви вещици да не се мяркат тук”, добавя Айна.

Съвремениите вещици се засягат, когато някой ги нарече нечиста сила. “Баба Яга живее в къщичка на кокоши крака и все търси кого да изяде. А ние, латвийските вещици, обичаме слънцето и макар понякога да си устройваме нощни сбирки, сме добронамерени и дори леко романтични”, уверяват те. (24часа)