Михаела Филева: С първата награда си купих обувки

СВЕТЛА ЙОРДАНОВА, вестник "Труд"

Младата певица Михаела Филева направи най-големия пробив в съвременната българска музика. За броени месеци тя се превърна от изгряваща звезда в една от най-популярните и обичани изпълнителки у нас. Само за последната година, тя грабна наградите: "Най-добра изпълнителка на Бокс ТВ", "Певица на годината от "БГ радио", както и "Жена на годината" в категория музика.
Очаквам при срещата си с нея да видя едно позитивно и усмихнато момиче, което гледа на живота през розовите очила на младостта. Представите ми се оправдават само наполовина. Михаела наистина е усмихната и лъчезарна, но зад усмивката се крият желязна воля, амбиция и твърд характер. Един истински малък войн в женско тяло.
Пред вестник "Труд" хитовата певица разкри защо е останала в България, въпреки възможностите да учи и живее в чужбина, както и каква е тайната на нейния позитивен светоглед.

- Михаела, предстои ти лятно турне, на което ще участваш заедно с някои от най-актуалните имена в родната музика. С какво ще изненадаш почитателите си?
- Турнето започва в края на август, радвам се, че получих покана да се включа. Очертава се да бъде супер приятно, ще участват много популярни певци, а на сцената с нас ще има и инструменталисти. До този момент може би чак толкова музикално турне не се правило - с група ще е съвсем друго усещането. Хората ще могат да чуят моите парчета на живо, но с други аранжименти - това ще е изненадата. Другата изненада ще е дуетът, който ще направим с Рафи. Той е много талантлив, слънчево момче е, с него се познаваме още от "Х фактор".

- Повечето твои връстници търсят късмета и реализацията си в чужбина, ти защо избра България?
- Да, това е интересно, радвам се, че ме попита. Досега не съм го разказвала, но като бях в 11-и клас, бях на крачка да замина за Англия и да уча музика там. Дори подадох документи и ми оставаше само да изпратя тойфел. Явих се на изпита за него и получих резултат доста по-висок от нужния. Тогава излязох пред училище, седнах на една пейка и гледах резултата - това е момент, в който плаках. Казах си: "Боже мой, ето, аз изпращам този тойфел и край - заминавам!" и точно тогава разбрах, че аз няма да бъда от хората, които напускат България. Един млад и все още несамоопределил себе си човек, сигурно би си казал: "Заминавам там и всичко ще бъде прекрасно, Англия е от музикалните центрове в света", но аз осъзнах, че това не е за мен.

- Какво те спря да го направиш?
- Това, че ще бъда далеч от приятелите, България и семейството ми. Някак си осъзнах, че не е за мен, че ще ми тежи много. Ако бях отишла там, сигурно щях да пиша само блус. Нали знаеш, че това е поводът за появата на блуса - изваждаш някакви хора от средата и родината им и ги пращаш в Америка. Е, точно така се почувствах и аз и си казах: "По-скоро ще остана, това не е за мен!". Никога не съм копняла за огромни сцени и реализация. За мен е най-важно просто да имам възможност да правя музика и това в някаква степен финансово да ме обезпечава, за да не правя компромис и да ми се налага да работя нещо друго, за да се издържам. Искам цялото ми съзнание да бъде ангажирано с музика. И в момента, имайки това, изобщо не съжалявам, че не съм заминала. Не съм от тези хора, които са изоставили България. Ако всички заминават, тук ще стане съвсем фатално.

- Лондон наистина ли не те ли привлича?
- Доста пъти съм била в Лондон. Ходих на семинари "опън дейс", там имат много интересна и различна образователна система. В Лондон е наситено и преситено от артисти и добри вокалисти. Там много повече залагат, дори в университета, на търсенето на артистичното Аз и на това да си различен. Много често се оплакваме, че в нашата образователна система се учи много излишен материал, а там е точно обратното - има супер малко теоретични знания и много практика. Тя е насочена към това да си различен като обличане, поведение и музициране, а се забравят качествата и така се извратява изкуството. За тях не е толкова нужно да пееш вярно, а търсят индивидуалния почерк. За мен лично е важно първо да си добър вокалист, а чак след това да търсиш оригиналността.

- Повечето ти песни са композиции на Графа, ти самата изпитваш ли желание освен като певица да се изявиш и като композитор?
- В момента работя върху първия си самостоятелен албум и в него някои от парчетата, както музиката, така и текстът, ще бъдат писани от мен. Целият екип на "Монте мюзик" също много активно участва в албума. Иначе досега наистина повечето ми неща са дело на Графа. За мен той е един от най-талантливите творци.

- Преди да станеш част от компанията на Графа, ти беше избрана за водеща на предаването "Хит минус едно" на неговия баща Кирил Ампов. Виждаш ли в това някакъв пръст на Съдбата, или го приемаш като случайност?
- Вярвам, че Бог си знае работата и събира хората. Вярваща съм, но не го наричам съдба това нещо, всичко до голяма степен зависи от теб - няма как някой друг да свърши нещата вместо теб. Ако не си упорит и не работиш здраво, няма как нещата да станат, дори да ти е писано нещо да се случи. Специално място в моя път наистина има Кирил Ампов и предаването "Хит минус едно". Това беше и повод да се запознаем с Графа, но тогава не се случиха нещата, може би не съм била готова като артист. Впоследствие "Монте мюзик" стана музикален продуцент на "X фактор", а след това пътищата ни се пресякоха и започнахме да работим професионално.

- Какво е най-важното, на което те научи Графа?
- На търпение, това е едно от нещата, които сякаш ми липсваха преди 3 години, преди да се запозная с него.
Научи ме и на това, че трябва да си абсолютен професионалист в отношенията си с всички, ако искаш и те така да ти отговорят, да си коректен. Със сигурност ме научи и на много неща, свързани с качеството на музиката - фундаментални за артиста неща, като цяло за човека, личността зад артиста, която е нещо много важно.

- Какво те разплака - разсмя за последно?

- Аз като артист съм доста емоционална и имам изблици на серотонин в мозъка от време на време. Например както си ходя по улицата и така абсолютно безпричинно ме обзема някакво чувство на щастие. Безценни са ми такива моменти, защото тогава се чувствам благодарна.
Иначе сега в България имаше доста природни катаклизми, към което няма как да остана безучастна. Тази огромна мъка в Аспарухово, която в голяма степен е предизвикана от човешка грешка и си викаш: "Защо става така?". Човек плаче като усеща безсилие, а с природата няма как да имаш сили да се бориш.

- Имала ли си трудни моменти в живота си, когато си губила усмивката си?
- Старая се да не я губя. Усмивката е моето оръжие, както казват моите приятели, нещо, което ме спасява наистина. Благодарна съм на Бог, че нямам кой знае какви житейски драми. За мен трудностите не са драми, а житейски избори. Аз съм имала такива моменти в първите ми студентски години, когато е трябвало да направя избор дали да се нахраня физически, или да нахраня душата си. Период, в който копнежът ми да правя музика беше по-силен от почти всичко, и обогатяването ми, слушайки концерти, ми беше по-важно от това да кажем какво или дали ще ям. За мен трудностите са неизбежни - животът е една синусоида - да, имало е дни, в които финансово ми е било трудно, но това са моменти благодарение на които, когато имаш средства, го оценяваш и инвестираш разумно.

- Какво си купи с първия хонорар или с първата по-голяма сума, спечелена от теб?
- Още от дете ходя на фестивали, на някои имаше и финансови възнаграждения - изражения на класиранията. След първата си награда си купих обувки (смее се). Още си ги пазя - детски зимни обувки, инвестирах в нещо, от което имах нужда.

- Ти със сигурност си изпъквала още от ученическите години. Сблъска ли се със злобата и завистта и успяват ли да те засегнат?
- Да, колкото по-категорично започваш да се заявяваш като артист, толкова по-често това се случва. Още в училище се пускаха слухове, просто така, нещо да се говори, но това беше някакво миниатюра на фона на това, което ми се случва сега - жълта преса и какво ли не още.

- Останали ли са ти истински приятели?
- Губила съм приятели заради подобно поведение, което няма нищо общо с приятелското. Истинските се броят на пръстите на едната ми ръка, дори са по-малко. Имам много познати, много близки, но тези, на които мога да разчитам истински, са малко. Една от тях е майка ми.
- Неотдавна приключи участието ти в "Денсинг старс". Успя ли да създадеш приятелства там?
- Приятелства чак не, но близки и добри познанства - да. Щастлива съм, че се срещнах с много талантливи и трудолюбиви артисти и публични личности. Видях, че случайни хора в публичното пространство няма. Сближихме се с танцьорите Дорина, Светльо, Михаела и Калоян, както и с Антон Касабов и Албена Денкова, която е много силна жена, с възхищение мога да говоря за нея.

- Мария Илиева беше твой ментор в "X фактор". Вие и двете сте от Велико Търново и сте завършили Математическа гимназия. Откриваш ли и други прилики между вас и смяташ ли като нея, че единствено късмет не ти е достигнал в музикалното шоу?
- О, не знам дали само късмет не ми е достигнал за "Х фактор", но е много мило, че го е казала. Това означава, че в нейните очи съм направила всичко, благодаря за което! Категорично, аз взех всичко от този формат, като опит и разбиране за музиката - доста ме промени. Много харесвам Мария, тя е един от артистите, от които като подрастващ музикант съм се учила до някаква степен на отношение към музиката. Така че, ако има някакви прилики, това би било комплимент за мен, но иначе сме доста различни.

- Би ли направила дует с Криско, чиято съвместна песен с Мария Илиева "Видимо доволни" в момента е наистина голям хит?
- Ооо! Не знам, с Кристиян доста често имаме съвместни участия, но не знам дали бих направила проект с него. Трябва доста преди това да си поговорим за посланията в песента, защото аз пея за доста по-различни неща от него. Ако в един момент посланията, които искаме да вложим, се намерят в една и съща равнина, би могло да се получи. Той е много добър продуцент. "Видимо доволни" е хитът на лятото. Песен, която се чува абсолютно отвсякъде, което значи, че той като продуцент е намерил формула, която да се хареса на хората, което предполагам е добре.

- А харесваш ли утвърдените певци от по-голямата генерация и би ли направила съвместна песен с някой от тях?
- Аз започнах да пея и да формирам естетическия си музикален вкус с песните на Маргарита Хранова, Нели Рангелова и Стефка Оникян. Те са с много различен начин на музициране от нас. Преди са се правили много кавъри на френски и италиански песни, като учих история на музиката и често се изненадвах: "О, и това ли е кавър!" Бих направила дует с някой от това поколение, за мен ще е чест. Абсолютно феноменален артист е Васил Найденов - много можем да се учим от него. Орлин Горанов, Георги Христов - страхотни вокалисти, хора, на които никога не им се е налагало гласовете им да бъдат обработвани. Само възможността да се докоснеш до таланта на тези хора е опит и голяма възможност, от която не бих се отказала.

- Ти си привлекателно момиче, получавала ли си предложения да станеш модел или актриса?
- Имала съм предложения да участвам в мюзикли, но тогава бях заета. В Музикалната академия имахме актьорско майсторство и изпитът ни беше точно мюзикъл. Актьорството ми е интересно, но не знам дали бих се осмелила, защото съм възпитавана, че в театралното и филмовото изкуство нямат място лаици. Не бих си позволила да играя, ако нямам опита. Със сигурност има доста талантливи актьори, които биха могли да се справят по-добре. За модел не са ме канили, но пък моята професия е тясно свързана и с това.

- Сигурно имаш много почитатели, както и момчета, които те харесват. Намират ли се джентълмени сред тях?
- Намират се. Има джентълмени, и то не малко, според мен няма достатъчно дами.

- С какво те спечели сегашният ти любим?
- Ами по принцип за човека, който трябва да е до мен, се изисква набор от качества. Той трябва да е толерантен, търпелив и разбиращ, за да може да се случват отношенията ни. Интелектът също е много важен.

- Имала ли си паранормални случки?
- Случвали са ми се ситуации, в които се питаш: "Сега това случайно ли е?" Това лято, пътувайки за турнето на The Voice, два пъти спуках гума на едно и също място, на един и същи километър, и се замислих дали е случайно. Реших, че трябва да отида на църква - вярваща съм, но не съм религиозна.

- Често участваш в благотворителни концерти, приемаш ли това като мисия на популярните хора?
- Благотворителността е нещо, с което хората, които имат някаква публичност, трябва да се ангажират, защото това е начинът тези каузи да стигнат до повече хора. Наскоро трябваше да пея на благотворителен концерт за Емо, който е болен от рак, и въпреки че не можах да пея, защото бях настинала - отидох, за да подкрепя каузата. Приемеш ли да участваш, ти ставаш посланик на тази кауза и е неизбежно да се интересуваш от това.

- Какви книги четеш?
- Чета книги за усъвършенстване на личността - впечатли ме "Психология на успеха" на Брайън Трейси.

- Любимият ти цитат?
- Имам по-скоро два девиза. Често си повтарям: "Ако не харесваш нещо - промени го, ако не успееш да го промениш - промени отношението си към него", а вторият е: "Накрая всичко ще бъде наред. Ако нещата не са ок, значи това просто не е краят, защото тогава всичко ще бъде наред".