Покланяме се пред Валери Петров в петък в Народния театър

Поклонението на големия поет и драматург Валери Петров ще е в петък в 11 ч. в Народния театър, съобщи за в. "Сега" зет му Иво Хаджимишев.

Валери Петров почина тази нощ във Военно медицинска академия на 94 г. В последните два дни той беше в кома след втори тежък инсулт.

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е поет, сценарист, драматург и преводач. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Баща му - д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му - Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. "Фронтовак"). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. "Стършел" (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство

"Български писател", народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003). Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности". Автор на цикъл стихотворения "Стари неща малко по новому" (1945), "Стихотворения" (1949), поемата "В меката есен" (1960), пътеписа "Книга за Китай" (1958), пиесата "Когато розите танцуват" (1965), сатирични стихотворения и поеми "На смях" (1970), "Бяла приказка" (1977), "Копче за сън" (1978), "Пет приказки" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др.

В годините на тоталитарния режим Валери Петров, въпреки левите му убеждения, често е критикуван и наказван.

Когато по поръка на ЦК на БКП и Държавна сигурност Съюзът на българските писатели гласува против Александър Солженицин и присъдената му Нобелова награда, Валери Петров заедно с Христо Ганев, Анжел Вагенщайн и театроведа Гочо Гочев гласуват въздържал се. Това коства наказания за четиримата.

Няма български театър, в който да не са играни пиесите му: "Когато розите танцуват", "Честна мускетарска", "Театър, любов моя", "Меко казано", "Копче за сън", "В лунната стая" и др.

През 1963 г. цензурата забранява и сваля от сцената на Сатиричния театър"Импровизация" от Валери Петров и Радой Ралин.

Валери Петров е носител на държавната награда за култура "Паисий Хилендарски", за приноса си към театъра и цялостното му творчество през 1997 г. получи почетна награда "Аскеер", през 2006 г. бе удостоен и с Голямата награда "Христо Г. Данов".

По негови сценарии са реализирани игралните филми "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Първи урок" (1960), "Слънцето и сянката" (1962), "Васката" (1965), "Рицар без броня" (1966)", "Откъде се знаем?" (1975), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Всичко от нула" (1996), както и анимационните "Приказка за боровото клонче", "Гръмоотводът", "Главозамайване" и др.

Превежда от английски, руски, италиански. Превел е всички пиеси и сонети на Шекспир.

Превеждал е произведения на Джани Родари, Ръдиард Киплинг и Сергей Михалков, стихове от Жак Превер, Александър Блок, Борис Пастернак и други.