Можеш да изкараш човек от гетото, но не можеш да изкараш гетото от човека. В случая на Денди - може да се имаш за светски хроникьор и писател, но не можеш да устоиш на мизерията, боклука и клошарите.
Ето как преминава един ден на Любомир Милчев, както е истинското му име: Денди се буди, промива си мозъка с няколко кафета, конти се 75 минути в банята и пърха още час между гардеробите. Глади си риза, слага вратовръзка, съчетава цветово сако и обувки. Прави фризура, пръска облак парфюм и скача в него.
Докато слънцето не е паднало зад хоризонта, е спретнат, трезвен и излъскан. Смрачи ли се, той става върколак - вади стъклените чаши от чантата, пълни ги с алкохол и обикаля най-долните градинки на столицата в центъра - край Народния, край НАТФИЗ, зад ЦУМ, край "Христо Ботев" и "Мария Луиза".
След три питиета си намира жертви, при това от женски пол. Сближава се с тях, запоят продължава на лепкава пейка. След няколко снимки, на които млади момичета са изпружили крака в скута му, Денди се разгорещява и хуква да търси мъжка компания.
Намира я в лицето на тежко брадат клошар в едно опикано кьоше. Пиенето продължава, но Денди вече не издържа и е по бял потник. Косата му също търпи метаморфоза и стърчи във всички посоки.
Поркането на евтин алкохол в компанията на клошари, проститутки и психопати няма да превърне Денди в Буковски, колкото опити и да прави.
Коментари (0)
Вашият коментар