В света на активните хора днес няма по-страшен порок от мързела. На съвременния човек сме готови да простим невежеството, подлостта, грубостта, но не и безделието. Затова и ръководствата от типа "как да се избавим от леността" биха напълнили не един библиотечен стелаж.
Недолюбването на мързела е възпитавано векове наред, а лентяите са осмивани в литературата и изкуството. Сред най-ярките порицатели на леността са Ларошфуко, Русо, Леонардо да Винчи, Ломоносов... Редом с тях гордо стоят Любен Каравелов с "Мамино детенце" и прочутото стихотворение на дядо Славейков, с което е закърмено всяко българско дете: "Пенчо бре, чети/ Пенчо не чете./ Пенчо бре, учи/ Пенчо пак не ще... Време се мина/ Пенчо порасна/ иска да яде/ няма откъде." Да не говорим за родната поговорка: "Мързелът не мори, а мъчи!"
Не е точно така, твърдят съвременните психолози. Според тях, ако погледнем назад и си припомним работния режим по време на изпълнението на отговорна задача, бързо ще си дадем сметка, че мързелът често се появява в качеството на бушон, който ни пази от "късо съединение" в организма. И сигурно са прави. Защото почти всеки е изпитвал необяснимо чувство на умствен блокаж, когато дори най-леката задача изглежда трудна за изпълнение. Например, когато сте приключили голям проект, над който сте си блъскали главата седмици, понякога месеци наред, и трябва да направите елементарен отчет. Ужас, мързи ме, казвате си. А експертите успокояват: "Мързелът е защитна реакция на организма. Дава сигнал за висока степен на умора, за да бъде избегната евентуална преумора." Затова не се дивете на обзелата ви мудност и просто си вземете няколко дни почивка.
Мързелът помага и да разберем, че не сме си на мястото, уверяват учените. Препоръчват да не лепваме етикета "лентяй" на колегата, който сякаш насила си върши работата. Възможно е той просто да се занимава с нещо, което не му е любимо. В подобни ситуации е важно не просто да се преборим с мързела, а да се опитаме да разберем скрития в него смисъл. Ако в офиса често поглеждате към часовника, а вкъщи до среднощ примерно лепите модели на самолетчета, значи е време да смените професията или местоработата си.
Някои упрекват в мързел и хората, които го "раздават яваш-яваш". Германските психолози Петер Акста и Микаела Акст-Гадерман обаче са убедени, че животът на бавни обороти е ключ към дълголетието. По-спокойното поведение нормализира обмяната на веществата, пишат те в книгата си "Радостта от мързела". Започнете ли да се отнасяте по-лежерно към времето, вместо да пришпорвате секундите за всяка нова задача, ще подобрите и здравето, и настроението си. Колкото до началниците, за тях е добре да прегърнат максимата: "Човек в добро настроение е склонен да поеме и допълнителна работа!"
В книгата си "За ползата от мързела" американският неврофизиолог Андрю Смарт буквално признава необходимостта от този "непростим за модерния човек грях", за да се постигне успех в кариерата. Според него еволюционното развитие не догонва техническия прогрес и животът не е подготвил нас и мозъка ни за това от ранни зори до късна вечер да преработваме гигабайти полезна и абсолютно ненужна ни информация. "Благодарение на бездействието ни великите идеи, които сме погребали несъзнателно, ще получат шанс да проникнат в съзнанието ни", категоричен е Смарт. Затова, ако усетите, че нещо не ви се получава, намерете време поне половин час да полежите - във ваната или на дивана, просто блуждаейки с поглед по тавана.
Ако вече сте се решили на подобна стъпка, въпреки застрашително наближаващия пореден "краен срок", преди да изпънете морно тяло в сладостен мързел, изключете телефона и прочие джаджи, които ви държат "на линия". Спомнете си какво са постигнали Нютон и Айнщайн без тях и... нещата ще се подредят от само себе си.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар