Сидра Бел е американски хореограгф и артистичен директор на една от най-прочутите танцови компании в САЩ за съвременни танци - Sidra Bell Dance New York. В България тя проведе 3-седмично ателие с участниците в обучителна програма на Derida Dance Center.
На 6 септември трупата гостува в програмата на One Dance Week в Пловдив със спектакъла си "Голота" в Дома на културата. Това е фестивал за съвременен танц, който се провежда от 2008 г. с името SOFIA DANCE WEEK, но за първи път тази година е в Пловдив.
Интервюто е пред "24 часа".
-Hаправихте учебно ателие в София. Какви са впечатленията ви от нашите танцьори?
- Всички са много отворени, което е много важно. Моят подход се състои във високото ниво на сътрудничество между мен и танцьорите. Направихме нещо уникално с групата. Аз се забавлявам, мисля, че и те.
- Кога е презентацията им в Пловдив?
- На 7 септември ще покажем какво сме постигнали на уъркшопа. Вълнувам се. Искам да разгледам и Пловдив, чух, че е много красив град. Танцьорите от моята компания също ще дойдат, за да изнесем нашето представление предния ден.
- И в Пловдив ли ще има уъркшоп?
- Да. С група от 30 човека.
- Как измислихте хореографията на групата от София - в движение или е предварително подготвена?
- Всеки ден е ново вдъхновение. Имам мои хореографски системи, които им представям, но като виждам как ги възприемат, това поражда всяка част от представлението. То ще е около 20-30 мин, като всяка негова част е като уникален свят. Някои са посветени повече на отношенията между тях, в други движенията им наподобяват тези на машини. Моята работа има много общо с идеята за човека срещу машината. Така че ще видите резки и насечени движения, както и меки и плавни. Други части са посветени на различните култури и как да се движим всички заедно. Общо взето, това ме интересува като цяло - да намирам човешкото в машините, разбирани като институциите в света.
- Разкажете за новия метод, който сте разработили - "Съвременни системи: вътрешни и материални подходи към движението"?
- Разработвам го почти 10 г. Преподавам цял живот. Дори в гимназията обучавам малки деца в замяна на стипендия. Методът помага на ученици на определена възраст - между гимназията и колежа, да разберат как да изграждат движението отвътре. Чрез игри, танцови фрази, импровизации. Има загрявка, която започва от пода и продължава да изгражда тялто им, докато не започнат да импровизират сами движения. Идеята е да намерят техен собствен език на танца. С каквато и група да работя - по класически балет или по брейк, винаги прилагам тази система. Тя е повлияна от различни неща - от йога, от балет и т.н., и всичко е съчетано в едно цяло.
- Вие сте лектор в University of the Arts във Филаделфия. Какво преподавате?
- Започнах там преди 3 г. като гост-лектор. Всички студенти втора година трябва да посещават моите часове. Веднъж седмично са и са нещо подобно на това, което говорихме досега. Импровизационни техники, а също и метода ми. За тях това е нещо като повратна точка в момент, в който започват да мислят за изява на по-голяма сцена. Но всичко е импровизация, затова не бих нарекла работата ми хореография, а по-скоро събитие на сцената. Деканът на факултета по танци мисли много прогресивно. Тя иска студентите да разберат съвременните танци от ранна възраст. За мен е чест, че съм част от тази промяна.
- Тоест голяма част от танците са импровизация?
- Да. Има и определени движения. По-скоро е като сценография - в тази секция има такива правила, държиш се така. Но импровизацията е умението да отговориш на момента. Както катеренето на планина - има си техника, но в самото действие има голяма степен на непредвидимост.
- Имате диплома по история от "Йейл". Как решихте да се отдадете на танците?
- Идвам от артистично семейство. Родителите ми са музиканти. Майка ми е пианистка, започнала е да свири на 3 г. Баща ми свири на много инструменти и различни стилове. Изкуството там е много достъпно. Посещавах частни уроци и постигнах почти академично ниво още в гимназията. Отидох в Йейл, защото исках да продължа с танците, но и да имам по-широк опит. Но знаех, че ще се върна към тях. Не знаех дали задължително ще се изявявам много пред публика, но знаех, че ще правя нещо свое. Така и основах компанията. Това съм призвана да правя.
- Баща ви още ли композира музиката на изпълненията на трупата ви?
- Да, дори скоро ще прави ново парче за мен. Прави поне по 1-2 нови на година за мен. Късметлийка съм, защото освен фактът, че ми е баща, той е много разкрепостен, експериментира, разбира ме. Музиката, която прави, допълва танца. Той е един от моите герои по отношение на обучението, защото той също преподаваше 30 г. в тази сфера.
- Как събрахте танцьорите в компанията си?
- Работех с тях от години. Ние сме малка интимна група - 5 човека. Някои открих, докато преподавах на уъркшопове като този. А други с прослушвания. Те са висококвалифицирани танцьори - всички са учили в престижни университети.
- Подготвяте ли ново шоу?
- Да, казва се "Неидентифицирани тела" и е свързано с теми от околната среда - земетресения, звезди и др., и как можем да ги пресъздадем чрез телата си. Премиерата е през пролетта в Ню Йорк.
Коментари (0)
Вашият коментар