"Глобусът на смъртта" вкара българин в "Гинес"

Трима старозагорци се готвят да участват в голямо автошоу на 20 септември на националния стадион в полската столица Варшава. “Ще има демонстрации на автомобили от рали “Дакар” и от Формула 1. Аз и братята Иван и Недко Иванови сме поканени сред специалните гости във ВИП зоната с нашия “Глобус на смъртта”, разкри пред “24 часа” Веселин Георгиев. Говорим с него по телефона от Хърватия, където бе поредната изява на трупата. След Варшава тримата пътуват за Брюксел, където също имат участие.

Георгиев е първият българин, чието име е записано в Книгата на рекордите “Гинес” още през 1998 г. като участник в страховития номер “Глобусът на смъртта” в прочутия немски цирк “Флик Фляк”. При него мотористи хвърчат със скорост 60-70 километра в час в тясното пространство - глобусът обикновено е с диаметър 5-6 м, стигал е и до 8 м. Ревът на двигателите и разноцветните светлини засилват ефекта на шоуто.

Тогава от “Гинес” признали рекорда, защото за първи път в света в металната сфера мотори подкарали едновременно петима мъже - четирима германци и Веско. “Днес световният рекорд вече е с 10 мотористи в глобуса, но нашата цел не е масовост, а да правим уникални номера”, казва Веско.

Той е на 40 г. Преди да влезе в глобуса, никога не е карал мотор.

Чичо му Николай Златев - известен състезател по борба, дълги години гастролирал по света с трупата на Дукови, известна с пирамидите от човешки тела, които строяла под шапитото на цирка. През 1995-а той бил в Швейцария и поканил на работа при себе си брат си Георги от Стара Загора, бащата на Веселин. Мъжът станал шофьор на камион.

През това време Веселин е на военна служба в Стара Загора, след като завършил сержантското училище в Горна Оряховица. Но пагонът не го блазнел и година по-късно заминал да работи при баща си -също като шофьор. Там става приятел с акробата Димитър Стойчев, който го поканил в известния германски цирк “Флик Фляк”.

Тогава в глобуса карали петима мъже, но внезапно единият от тях се отказал. Предложили на Веско да го замени, ако има кураж. След няколко седмици тренировки той вече бил готов.

“Първо човек се учи да кара непрекъснато в кръг, без да му се завие свят. В началото моторът върви бавно и моториста го подкрепят за рамото, за да не падне. Постепенно скоростта се увеличава и човекът започва сам да кара все по-нависоко и все по-бързо. Днес брат ми е сред малцината, които си позволяват да преминават през най-високата точка на глобуса, когато главата им е към земята”,  обяснява Злати, който живее в Дортмунд и е мениджър на трупата.

“Рискът е голям, защото едно некоординирано движение или спукана гума може да доведе до сблъсък с тежки последици. Затова всичко в глобуса се отработва предварително. Когато излизаме с моторите, никога не пълним резервоарите им докрай, за да не избухне пожар, ако случайно се сблъскат. Има моменти, когато караме с една ръка”,  разказва Веселин. Моторите им са “Хонда” с двигател 100 кубически сантиметра.

“Номерът “Глобусът на смъртта” дойде от Америка с името си и така той е популярен, макар и да звучи малко страшно. Някъде го наричат “Глобусът на скоростта”, но не е същото. Той
тежи около 2 тона, разглобява се на 24 части. Когато го сглобяват преди ново представление с помощта на кран, започват от горе на долу”, разкрива още Злати.

Самият глобус представлява сложна плетеница от винкел и метални шини. Когато се изработва, първо се заваряват шините. Бащата на Веселин - Георги, поддържал моторите и самия глобус, тъй като често заради натоварването се късали части от него.

“Тези аварии на американския глобус, който ползвахме, ме накараха да се замисля не може ли нещо да се промени. Направих съответните изчисления и когато през 1999 г. се завърнах в България, се заех сам да построя нов по мои чертежи”,
 разказва Георги Георгиев.

Купил нужните винкели и метални шини и започнал заварките пред блока в крайния старозагорски квартал “Зора”. Странното творение предизвикало интереса на съседите, които отначало се чудели дали Георги прави катерушка за деца, или е решил да сложи огромно барбекю.

По този начин българинът изработил два глобуса. “За цирковия реквизит няма държавен стандарт, може би изключение правят само куките, на които висят въздушните акробати. Затова аз направих моите глобуси с по-малък диаметър - 5,50 и 5 м, като успях да намаля резонанса от движението на моторите вътре. Промених местата на “меридианите” в тях, ако мога така да нарека носещите греди - по този начин те станаха далеч по-здрави, макар и по-леки”, обяснява Георги.
 

Единия от глобусите купили от германски цирк, в другия карат моторите си тримата мъже от Стара Загора. Напоследък напуснали цирковете и започнали да участват с демонстрациите си в различни моторни и автомобилни шоута.

Бай Георги сега има идеи как да подобри и “канона” - така в цирка наричат оръдието, с което при някои номера изстрелват живи хора на разстояние 30-40 метра.
 

Веселин Георгиев пресмята, че вече 17 години върти с мотора си в страховития “Глобус на смъртта”. Но няма намерение да поставя началото на поредната циркова фамилия. “Синът ми Дейвид е на 9 години, качвал съм го на мотора, но с майка му имаме други планове за него”,  категоричен е той.