“Тати, ти играл ли си в Шампионска лига?” Въпросът е от 6-годишния Даниел, пише "24 часа". Провокирала го е истерията около влизането на “Лудогорец” във футболната лига на богатите. Дори малкото момче е развълнувано от лудите футболни емоции. Но най-интересното е друго - кой е баща му? Мариян Огнянов - авторът на първия гол за български клуб в Шампионската лига.
На 27 септември 2006 г. “Левски” приема “Челси”. Едно момче на 18 години и 59 дни се появява на терена в 71-ата мин, след като Дрогба вече е направил хеттрик. Тече 89-ата минута. Огнянов иска топката към центъра, връща назад към Томашич, хърватинът пуска пас към Йовов, Бижутера отиграва фамозно с пета над главите на защитниците, Огнянов вече е спринтирал и с шут от границата на наказателното поле бележи в мрежата на Петър Чех.
На 16 септември 2014 г. “Лудогорец” гостува на “Ливърпул”. Дани Абало влиза в 72-ата мин. В 90-ата Кайсара открадна топката пред наказателното поле, пусна дълъг пас към Хамза, който изведе отлично Абало, а испанецът хладнокръвно преодоля Миньоле. За жалост, “Лудогорец” падна злощастно 1:2 с гол от дузпа в 93-ата мин. И засега за статистиката остана само вторият гол за български клуб в Шампионската лига.
“Гледах мача вкъщи. Бях щастлив, защото като цяло “Лудогорец” игра добре. Заслужаваше най-малко да вземе точка на “Анфийлд”. Затова и преди, и след мача останах с добро чувство, защото представянето им беше много добро, а предварителните очаквания бяха, че “Ливърпул” ще бие без проблеми”, разказва Мариян Огнянов.
Логично идва и въпросът - не го ли е жегнало поне за малко, че вече не е единствен? “Не е имало яд и за миг. Изобщо не съм такъв човек, не съм злобен. Или пък да имам някакви болни амбиции да си остана аз единствен с гол за български отбор в Шампионската лига. Напротив, искрено се радвам на “Лудогорец”.
Пожелавам и на
българските момчета
в “Лудогорец”
да вкарат голове
в Шампионската лига
За тях тръпката да отбележат за български клуб в групите ще е още по-голяма, сигурен съм”, отговаря Мариян.
Връщаме го 8 години назад, към неговото историческо попадение. “Често се сещам за гола. Имам моменти, в които си мисля, че колкото и да нашумях покрай него, толкова и този гол ми е навредил. Няма как да ми изчезне от главата. Цялата атака, разиграването, пасът на Йовов. Преди години съм го гледал няколко пъти. Сега, когато синът ми иска да го види, му го пускам”, разказва Огнянов.
И тук идва разказът за невинния детски въпрос. Роденият на 8 юли 2008 г. Даниел със сигурност е накарал баща си да се усмихне широко покрай своите новооткрити футболни вълнения.
“Дори той е в еуфория покрай “Лудогорец”, покрай влизането им в Шампионската лига. Пита ме: “Тати, ти играл ли си в Шампионската лига?” И аз му казах: “Да, имах честта и късмета да играя.” Целият му интерес към това тръгна от успеха на “Лудогорец”. Пита ме “Какво е да играеш там?” Не, че иска постоянно да гледа гола ми срещу “Челси”, може би два пъти съм му го пускал след неговите въпроси”, споделя Мариян Огнянов пред “24 часа”.
“Но аз не се смятам за велик, че съм вкарал този гол. Отдавам го повече на късмет, на шанс. Та аз поиграх 20-ина минути, 3-4 пъти се докоснах до топката. Отдавам гола си повече на шанса, отколкото на някакви умения. Но все пак тогава бях на 18 години. Аз бях 19-ият човек в разширения състав. Изобщо не знаех дали ще съм в групата. А какво да говоря, че ще играя, че ще вкарам. Когато господин Стоилов ми каза, че съм в групата, броени минути преди да излезем на терена, бях адски щастлив. За мен и това беше голям успех. Минаха 15 минути от второто полувреме, когато ми каза да ставам да загрявам. Шашнах се тотално. След още десетина минути ме извика да влизам. Всичко беше голям късмет за мен”, разказва още авторът на първия гол за наш отбор в Шампионската лига.
На въпроса за най-хубавото нещо, което му се е случило заради историческото попадение - нещо, което да е получил, някой значим човек, който да го е потупал по рамото, Огнянов се замисля. И не намира конкретен отговор.
“По принцип като цяло в живота най-хубавото нещо, което ми се е случвало, е раждането на сина ми. Сигурно ти звучи клиширано, сигурно си го чувал от доста футболисти. Но ти казвам честно -
голът срещу “Челси”
в Шампионската лига
не е най-важното
нещо в живота ми
Някои хора сигурно си го мислят. Но не е така. Казвам ти - повече отдавам този гол на късмет, а не на някакво майсторство”, продължава Мариян.
Той вярва, че попадението срещу “Челси” дори по-скоро му е попречило: “И като говоря за негативите от него, по-скоро имам предвид не главозамайване, а очакванията към мен станаха такива, че да ме определят с “абе, ти вкара на “Челси”, пък на тези не можеш”. Създадоха се суперочаквания към мен, които малко или много са ми повлияли.
А след този гол имах някакви периодични появи за по 20 минути. Ако е трябвало да се търси отговор на суперочакванията, сигурно е трябвало да се натисне малко, да играя повече, не знам. Не се оплаквам, просто разсъждавам, като се връщам назад. Но тогава отборът на “Левски” наистина беше много силен, трудно можеше да се вместиш в титулярния състав и за един мач, камо ли да станеш твърд титуляр.”
8 години след гола си срещу “Челси” Мариян Огнянов сякаш не е същият човек. Говорещото първосигнално и използващо жаргони момче изглежда помъдрял мъж. Само допреди три години във визитката му влизаха гръмки скандали и редица глупости. Заради тях му показват изхода на “Герена”. И приказката “Левски” свършва. Огнянов май е стигнал от най-високата точка на възхода си най-ниската на своето падение. През януари 2012 г. идва офертата от “Ботев”. И през 2014-а Мариян прилича на млад мъж, тотално преосмислил живота си.
“Наистина съм имал десетки трудни преживявания. Опитвам се да изтрия тези неща. Някои вече съм ги изтрил. Може би инцидентът с колата ми повлия най-много. Най-отрицателно. Направо бях шокиран от случилото се. Последваха логично проблеми с “Левски”. И дълго време не можах да намеря себе си, да намеря и ритъма, с който да живея”, споделя Мариян.
През декември 2011 г. той катастрофира в родния Лом - забива се в ограда на къща с 2,55 промила алкохол в кръвта.
“Инцидентът преобърна разбиранията ми. Имаше един-два месеца страшно тежки за мен. Те ме промениха изцяло. И се радвам, че
започнах малко
повече да мисля и да
използвам тази глава
Като че ли наистина съм помъдрял след всички трудности, през които преминах и преминавам. Промених си и мисленето и дойдоха по-добри времена за мен - по-хубавите игри, а и да го кажа така - живея малко по-добре. Все пак извадих късмет и с офертата от “Ботев” (Пловдив)”, разсъждава Огнянов.
Сега той живее с любимата си Цветелина и сина им Даниел на квартира в Пловдив.
“Аз съм изцяло футболен човек, обичам много футбола. И примерно след всяка недобра тренировка се вайкам вкъщи - защо направих така, защо стана така. Коментирам си дори и сам, опитвам да се анализирам”, допълва Мариян.
Вероятно всички в “Ботев” са доволни, че промененият Огнянов се нави да остане и след финансовите проблеми. “По-скоро всичко е на база морал. Правя го, защото хората ми помогнаха много. Няма как да постъпя по друг начин - при първата по-тежка ситуация да си тръгна”, казва халфът.
А дали не обучава и нов футболист с фамилия Огнянов, който един ден да играе в Шампионската лига? “С Даниел постоянно играем с топка. За мен е много важно, че се интересува от футбол, от спорт. Записахме го на плуване. Стараем се. Или по-скоро аз се старая да го развивам към спорта. Майка му може би ще е на друга вълна, защото покрай моите чести лагери сигурно ѝ е писнало от спорта”, смее се Мариян.
За сина си сега има една амбиция - “да е добър и да учи”.
Коментари (0)
Вашият коментар