- Кольо, как се нави да отидеш чак в този край на България, награди да раздаваш?
- Вярно е, че навремето Каспичан звучеше затънтено. Колегата ми от Сатиричния Божидар Лечев, като искаше да обиди някого, му викаше: “Хайде, отивай си в Каспичан!”. Казах им това на откриването на конкурса и, че сега сме се събрали заедно, и това ме прави щастлив. Защото сме в един град, в който улиците и площадите блестят от чистота, макар че има много дървета и градинки. Едно листо няма неизчистено. Много ръкопляскаха. Казах им, че от Каспичан донесоха плочките за банята у дома. Много са хубави и в банята е красиво. Бях на почивка в къщата на Сатиричния в Балчик и един ден със Саркиз Мухибян решихме да отидем до Каспичан да видим фаянса им. Тогава беше прочут и трудно се намираше. Купихме плочките и се върнахме. И големият певец Емил Димитров, който по това време правеше концерти с жена ми, дойде да ги види. Хареса ги и също си поръча от Каспичан. Сега имаме еднакви бани. А те вече са спрели производството им. Само клозетни чинии правят.
- На кого е идеята за фестивала? Не е стандартен, оригинално е измислен.
- С Любо Чаталов са говорили в общината да измислят някакъв тематичен конкурс. Той е предложил да е смешен. И понеже аз познавам този тип народен хумор покрай шопите, предложиха ми да стана председател на журито.
Избраха ме за
доживотен шеф
Сега, на 5-6 септември, беше четвъртото издание на фестивала.
- Шопите няма ли да ти се разсърдят?
- Няма, те ме обичат. И аз ги обичам.
- Не се сетиха първи да направят такъв конкурс.
- Защото ги разбиха. По-рано имаше един район “Девети септември”, който обединяваше селата около София - Владая, Мрамор, Панчарево, Железница. Нарязаха го и всяко село влезе в друг район. И сега в един район попаднаха богаташите с палатите и нашите хора, които копаят картофите. Няма връзка,
разруши се онзи
златен пръстен,
дето бяха стопани
на самите себе си
Сега баба Пена е редом до банкера. Не става.
- Много е хубава твоята книжка с шопските анекдоти.
- Направих я подобно на книжка с габровските майтапи. Защото знам добре хумора им, подбрах от него най-интересния, запалих Борис Димовски да нарисува малките илюстрации на дяволчета шопчета и шопкини... И стана забавна. 380 хиляди екземпляра се продадоха за нула време. Аз бях в болница, бях си счупил ръката след катастрофа с колата. Казаха ми, че книжката се продава. Отидох в книжарницата на “Алабин” до тогавашното кино “Благоев”. Искам книжката, а продавачките ми казват: “Добре, ама ще вземете два тома на Ленин.” Викам: “Дай!” И така покрай моята книжка отнесох томовете на Ленин. Е, после в печатницата майсторите ми бяха заделили, вземах от там, когато ми трябваха. Занесох и в Америка, когато отидохме да играем в Ню Йорк шоу със Славчо Пеев. Още преди първото представление изложиха на касата книжките и който влезе, веднага си купува. По 8 долара всяка. А струваше 26 стотинки. Изкупиха всичко. След представлението идва Боряна, която организираше турнето ни, и каза, че един българин много иска да се запознае с мен. И го води. Човекът започна да се моли да му продам книжката за шопите. Казвам му, че се е свършила и имам в хотела само един екземпляр за себе си. Той започна още по-горещо да се моли, събирал всичко българско. И ми дава сто долара. Донесох му книжката, макар че ни предстоеше да летим до Лос Анджелис и въобще започваше турнето ни. Българите в Ню Йорк одобриха, че съм услужил на човека, защото той бил много богат и помагал на нуждаещите се сънародници. А сега на летището, като се качихме с Мария Статулова на автобуса за самолета за Шумен, се приближи един мъж с бяла коса, елегантен и придружен от красива, добре облечена жена, и ме пита: “Познахте ли ме?” Отговорих отрицателно и той ми казва, че купил книжката ми за шопите в Ню Йорк. Зарадвах му се и той пак започна да ми благодари. За първи път се връщал в родината, отивал с приятели да почиват на Шабла.
ДИМИТЪР СТАЙКОВ, "24 часа"
Цялото интервю четете само в хартиеното издание на хубавия съботен брой на в. "24 часа".
Коментари (0)
Вашият коментар