Миро: Ако имах рецепта за успех на голямата сцена, щях да я продам за милион паунда и да напиша книга

С Миро разговаря МАРИЯ РАЙЧЕВА, "24 часа"

- Наричат ви несменяем треньор в “Гласът на България”. Действително вие сте единственият, който всеки сезон участва в проекта. Защо приехте поканата отново и за вас това високо признание ли е?

- Има поговорка, че ако едно нещо се е случило веднъж, може да не се повтори, но ако е имало втори път, със сигурност ще има и трети. И така, с това начало и с уточнението, че несменяеми хора няма, мога спокойно да кажа, че за мен да съм трети пореден път треньор в “Гласът на България” е едновременно чиста енергия с положителен заряд и отговорност, която, ако нямах оправдано през годините доверие в екипа на “Седемосми”, Евгени Димитров-Маестрото, Слави и bTV, нямаше дори да помисля да приема…

А чудесното в това да си нееднократно треньор в “Гласът” е, че ме поставя сред най-добрите от добрите в най-успешния музикален формат в света. И освен чест и престиж си е и купон отвсякъде.

- Какво ще видим този сезон?

- Усилете си телевизорите и отворете широко прозорците да чуят и комшиите, защото ще ви разтърсим с гласове, от които сцената трепери, а когато видите и участниците… Просто не знам...

За първи път от началото на “Гласът” мога да кажа, че май

ще бъдем свидетели

на изгряването на

истински звезди

Има и още - моята публика знае, че според мен най-добрите мъжки гласове в България са Орлин Горанов и Наско от Б.Т.Р. Това, че те са на треньорските кресла заедно с Десислава, прави този сезон и формат най-добрия досега. Това е игра на титани като за българския тв ефир.

- С какво предаването е по-различно от останалите риалити формати от този тип?

- Това е “Гласът”. В него най-добрите гласове превръщат сцената в ринг, борейки се спортсменски за короната, и ако има удари под кръста, то те са вокални. В “Гласът” има почтеност. “Гласът” е позитивна битка на таланти, нещо като олимпийски квалификации или ММА двубой, но с глас. Да си сладур, просто не е достатъчно.

- Случвало ли се е да получавате покана от конкурентно издание?

- Да, без да уточнявам кои. Отклонявам подобни предложения заради заетост, но най- вече поради липса на доверие в средствата за постигане на рейтинг.

- Какъв ментор се стараете да бъдете?

- Преди всичко свестен. Със самоирония и над нещата, които не мога да променя и за отбора, и за себе си, макар че приемам като лична загуба, когато не мога да съм полезен колкото искам.

- Какво търсите в кандидатите, за да станат част от вашия отбор?

- Гледайте ни от 21 септември от 20,00 часа по Би Ти Ви и ще разберете какво е да си участник и какво треньор в “Гласът на България”!

- Какво трябва да притежава един дебютиращ изпълнител, за да успее на голямата сцена?

- Ако имах рецептата, щях да я продам за милион паунда, да напиша книга, която да е “световният бестселър”, и да се оттегля на личния си тропически остров, купен с хонорара. Но засега отговорът ми освен талант и труд, е и благословение от Бога. “Краткият” път към голямата сцена за всеки изпълнител е дълъг и уникален, но истинските артисти дълбоко в себе си знаят, че хванат ли стръмната пътека на себеизразяването, ще стигнат или върха на планината, или ще пропаднат в долината на мрачната сянка, а понякога и двете наведнъж, ако ме разбирате.

- Важно ли е музикалното образование?

- Добра основа е.

- Има изпълнители, които твърдят, че в Музикалната академия артистът губи индивидуалността си, така ли е според вас?

- Ще се съгласите с мен, че само дипломата не прави никого успешен в която и да е област. Адел, от друга страна, е изпълнител с музикално образование, диплом и без изненада е една от най-“различните” певици в света. Това, което се опитвам да кажа, е, че в академията изпълнителите получават необходимата база, а индивидуалноста или я имаш, или я добиваш с времето. Или я имитираш успешно, или не.

- Преди време казахте, че рапът е новата чалга.

- Казах го. Така е.

“Ъпсурт” и малцина

други обаче са

класа - те са

поетите на улицата

- Пророк ли се оказахте, имайки предвид скандалите, които сега се разразиха около песента на Мария Илиева и Криско?

- За подобен извод не е нужен нито слух, който да различава Павароти от Доминго или Карерас, нито дори полувисше образование. Това, че в момента има някакви махленски скандали, е ей така да се намира на приказка, да се разсеят хората от истинските проблеми и да се изкара някой лев. Това не е музикален скандал, а бизнес решение.

- Можете ли да вземете нечия страна в този спор - трябва ли родителите да ограничават децата си да не слушат такава музика, и как изобщо може да се постигне това? Или отговорността е на изпълнителите да цензурират песните, които се въртят в интернет, радиото и тв ефира?

- Обществото скача според тоягата, а изпълнителите са част от това общество, нали? Така че ето го истинския въпрос, който така удобно и упорито се подменя, и той не е кое е първо - яйцето или кокошката, а откъде се вмирисва опашката на рибата и кой всъщност държи тоягата.

- В този смисъл днешното младо поколение по-ощетено ли е морално в сравнение с нашето?

- Първо,

не деля поколенията

и музиката на

морални или не,

и по какви критерии да го правя? Има ли търсене - има предлагане, това е пазарният модел и той винаги е разширявал “моралните” граници с колкото е необходимо. Има различни хора и различна музика за тях. Макар че “да покажеш на тия хора как се бараш”, е както каза един приятел, също като да си мечка на панаир. Изпълнителят е в правото си да реши дали да влезе в ролята на Меца, мечкаря или каквото там иска и ако хората харесват панаирджийска музика, да я пускат на децата си чрез любимото радио или телевизия. Това е свободата, Санчо, дори ако на музикалния редактор му е платено да излива подобно нещо през 15 минути. А закъснелите, ведри и непукистки сигнали откъм СЕМ са с “обратен ефект” и са толкова, и аз не знам как да ги нарека, може би избирателно непоследователни е най-точно, че изпадаме в абсурда да се чудим и на двойния им стандарт, и на липсата им на стандарт въобще.

Ако имах рецепта за успех на голямата сцена, щях да я продам за милион паунда и да напиша книга

И този сезон Миро е част от “Гласът на България”. Той е единственият треньор и член на журито, който участва и в трите издания на риалити формата. Шоуто тръгва утре в 20 ч по Би Ти Ви. Победител миналата година стана Ивайло Донков, един от участниците от отбора на Миро.

Мирослав Костадинов е роден в Добрич през 1976 г. За широката публика става популярен през 2000 г., когато заедно с Галя създават дует “Каризма”. След 7 успешни години двамата прекратяват съвместната си работа и Миро насочва усилията си към развитие на самостоятелна кариера. През 2010 г. в Норвегия представя страната ни в Евровизия. Миналата година получава покана от Наталия Симеонова да бъде водещ на предаването “Наистина любов”. А един от хитовете на това лято бе изпълнението му съвместно с Dim4ou на песента “Скочи над мен”.