Мразя да се чувствам задължена на някого. 30 години пях без агент. Публиката ме е налагала", разказа оперната прима Райна Кабаиванска в интервю за Сашо Диков.
„Никога не съм се влюбвала в партньор или в диригент. Мъжете се страхуваха от мен", каза певицата, но все пак разказа и едно по-подробна история.
"Спомням си, че веднъж ми сложиха един полицай. Една седмица вървеше редовно след мен. Живеех в един мизерен пансион, с 4-5 стаи, на които се полагаше една баня. Затваряха ми топлата вода на душа, за да плащам повече на хазайката... Та, една вечер се връщам от урок при моята учителка, отварям голямата врата, за да вляза във входа, и полицаят се шмугва с мен. Хваща ме и иска да ме целува. А аз като едно балканско чедо един страшен шамар му отвъртях и повече не го видях! Така че шпионството стигна дотам до шамара и вече не съм враг на капитализма. Така се разрешаваха нещата в Италия. Обаче, когато отидох в Ню Йорк, прикрепиха към мен двама американци едри грамадни, които бяха сигурно от FBI. Те ме придружаваха до сценичния вход и аз си влизам и си правя репетиция. Излизам – те са двамата и тръгват с мен, без да кажат една дума. Влизам в магазини, купувам си сиренце, хляб, те с мен... Само първият сезон беше така. После решиха, че не съм опасна и че наистина пея. Пласидо Доминго ми приличаше на бръснар. Опита се да ме сваля, но беше много млад, а аз бях по-възрастна. Някакъв спомен-светкавица ми изниква, ето това е истинска старост. Все пак дадоха ни награда на двамата, за най-стилната двойка, само певческа", разказа Кабаиванска.
Тя разказа и как е осъдила Миланската "Скала" за нарушение на договора й. "Трябваше да пея в „Манон Леско” и имах редовен договор със Скалата. Те обаче не направиха представление. Спомням си много добре, че пеех в Мюнхен, когато директорът на Ла Скала ми телефонира и каза „Знаеш ли, Райна, ние по технически причини не можем да направим „Манон Леско”. Аз ще дойда в Мюнхен, за да си говорим лично и да видим за догодина някаква опера, в която да пееш”. Всичко това се случва само 5-6 месеца преди премиерата, тоест в много кратък срок. Аз много спокойно отвърнах на директора: „Сега е вече късно да ме предупреждавате, защото съм отказала много други предложения за същия период, но ако дойдете тук, ще си говорим и ще видим”. Той, разбира се, не дойде в Мюнхен. Тогава самочувствието на Скалата беше много високо. Аз си изпях моите спектакли в Мюнхен, изчаках може би един месец, но не получих никакви новини от Милано. Върнах се в Италия, попитах едни приятели: „Кой е най-страшният адвокат в Милано”. Те ми казаха. Телефонирах, срещнахме се, казах му: „Веднага дело на Скалата”. Той се хвърли възторжено, но в театъра така се изплашиха, че ми платиха веднага без дело. Платиха ми всички спектакли, които аз не пях! В цялата ми кариера това са единствените пари, за които не съм се потила. След един голям концерт, организиран от Световната фондация за борба с рака, имаше тържествена вечеря с 30 официални гости. Аз се явих с моето разкошно кожено палто и казах пред цялата маса на директора на Ла Скала: „Много благодаря за вашия разкошен подарък”. Настъпи гробно мълчание, той много се стресна и въпросително ме погледна „Как, какво?”. А аз: „Това кожено палто е от вашите пари”. Правя си такива комедии, но пък и жестоко съм наказана за тях, защото повече не стъпих в Скалата. Не съжалявам!", отсече Райна Кабаиванска.
"Не казахме най-важното. А то е, че сега започват да ми празнуват 80 години. Това е злокобно. И аз се виждам сега по всички кюшета и се стряскам", завърши разговора оперната прима.
Коментари (0)
Вашият коментар