Българка патентова буквар за цигулари

Учителка на виртуози” - така е известна плевенчанката Йова Йорданова на 4 континента - в Европа, Америка, Азия, Африка. След дългогодишен труд тя създава своя методика за подреждане на пръстите на лявата ръка върху струните на цигулката, пише "24 часа".

Новаторската система е патентована в Москва на 7 юли 2005 г. Музикалният педагог Йова Йорданова събира уроците си в “Буквар за малкия цигулар”. Този творчески труд е признат за изобретение, защитен е с авторско свидетелство. В превод на 5 езика - български, английски, руски, полски, хърватски, е преиздаван безброй пъти. 

Постигнатото със свои ученици Йорданова е представяла в САЩ, Япония, Русия, Тунис, Полша, Франция, Англия, Германия, Белгия, Дубай, била е и при ескимосите в Якутия.

По нейната система децата започват обучението на три и половина, четири години. След 6 месеца те вече свирят с оркестри - камерни и симфонични. Секретът на бързото израстване е в оригиналния маниер на преподаване без аналог в историята на музикалната педагогика, произнасят се специалисти.
 

В търсенията на Йорданова помогнал синът  Павел. Станал неин ученик, когато бил на 4 г. “Още на 5-ия ден от заниманията Павел се разплака и каза: “Даваш ми разни школи, но всички са скучни - само упражнения. Искам като тебе да свиря песни по концерти”. Учителката вече била чувала тези думи и от други деца.

Йова решава и освобождава палеца и показалеца - да не се вкопчват в цигулката.  Изключва ги, но за кратко. След няколко урока им намира работа. През това време детето е преодоляло природния рефлекс да държи здраво инструмента. Цигулката го увлича, престава да бъде мъчение и досада и с участието на другите пръсти започва да свири мелодии.
 

Замества доскорошните отегчителни упражнения с песнички. Измисля ги сама и най-различни - за Дядо Коледа, за 4-те сезона, даже съчинява игра с пееща кукла, за да поощри фантазията на малките свирачи.

“Системата на Йова Йорданова е революционен пробив в преподаването на цигулка. Тя
за първи път в света позволява за кратко време да бъдат постигнати максимални резултати още в началното развитие на цигуларя”, оценяват музикални капацитети.

Историята на цигулковото обучение пък сочи, че още през 1741 и 1748 г. педагози като Франческо Джеминиани и Компаньоли са умували как да освободят лявата ръка за музика.

Пътят на Йова Йорданова като преподавател по цигулка тръгва от музикалната гимназия в родния Плевен. През 1972 г. тя е солист на симфоничния оркестър в Тунис. Изпълнява Първата арабска рапсодия от Салах ел Махди, дирижира маестро Жан-Пол Николе. Концертът е толкова впечатляващ, че е записан на грамофонна плоча.

 През 1977-1978 г. защитава аспирантура при ученичката на Давид Ойстрах проф. Олга Пархоменко в консерваторията в Киев.

В опровержение на правилото, че никой не е пророк в родината си, през април 1976 г. цигуларката Йорданова е удостоена с орден “Кирил и Методий втора степен” за високи творчески резултати. Първото “Букварче за цигуларче” пуска издателство “Музика” в София през 1986 г.
 

От 24 години Йорданова работи с дарования в централната музикална школа към Московската консерватория, работи и в академията.

Йова Йорданова е лауреат на Руския фонд за изпълнителско изкуство “Златен талант” от 2005 г. Наградата оценява постиженията  като цигулков педагог за годината - за 8 месеца 7 нейни ученици печелят национални и международни конкурси.
 

За Йорданова престижното жури направило изключение - в летописа на фонда няма друг чужденец, удостоен с приза. Тя е единствената българка, приета в американската
асоциация на педагозите по струнни инструменти.

Специалистите описват Йорданова лаконично: “От 1990 година насам всички нейни възпитаници влизат в консерваторията, а после свирят като солисти на големите симфонични оркестри, мнозина разнасят славата на инструменталното изкуство по световните концертни подиуми.”

Сред забележителните ученици на Йова Йорданова е синът  Павел Минев. Едва 6-годишен той свири Концерт за цигулка на Вивалди с камерния оркестър “Софийски солисти”. Още тогава водещи имена в класическата музика го определят
като бъдещия Паганини.

На 13 г. със стипендия на нашата фондация “Св. св. “Кирил и Методий” Павел е изпратен да учи в Русия. Продължава образованието си в Московската консерватория при проф. Ирина Бочкова.
 

В трети курс, докато свири на концерт, буквално като в купа сено го открива американски диригент. “Къде работите?”, пита маестро Константин Орбелян. “Студент съм”, отвръща Павел. “Утре елате на изпит в Московската филхармония”, поръчва майсторът на палката.

На 23 години Павел Минев става щатен солист на Московската филхармония редом с големите Святослав Рихтер, Юрий Башмет, Виктор Третяков, Вадим Репин. Дебютът на Павел Минев в Карнеги хол се превръща във фурор, публиката го държи на сцената с 3 биса, следват гастроли в различни краища на света.
 

Павел Минев е удостоен с държавната награда “Млад музикант на Русия” през 2002 г., връчва му я президентът Путин. В творческата си биография има около 50 световни концертни премиери. Негови албуми са издадени в Ню Йорк, Русия, България. Свири на цигулка, изработена през 1763 г. от известния италиански лютиер Гваданини.

Въпреки световното признание Йова Йорданова и Павел Минев имат само български паспорти. Майка и син винаги отклоняват поканите да сменят гражданството си. Двамата отказват да приемат руско поданство, а Павел не се е изкушил да стане американец. Горди са, когато на международни музикални форуми ги представят от България.

Всяко лято Йова непременно се връща в родния Плевен. Посреща ученици за безплатни уроци в 100-годишната наследствена къща с дървена вита стълба и смокини и вишни в градината. През август при нея освен наши ученици се редуваха и чужденци - от Русия, Хърватия и Македония. Старата къща е пълна с награди и документи за творческия възход на учителката и талантливия  син.
 

Домашните архиви пък пазят спомена за бащата на Йова - Иван Йорданов. Навремето той събрал хор от 200 певци, създател е и на първия градски мандолинен оркестър. “Огънят на музиканта не гасне, предава се на поколенията”, обобщава дъщерята.

Този месец Йова Йорданова заминава за Швеция. Изпраща я Европейската асоциация на педагозите по струнни инструменти да представи уникалната си методика.