Наско от Б.Т.Р: Рекордът ми е 5 лицеви опори

- Наско, досега винаги публиката ви е оценявала като изпълнител и като част от Б.Т.Р. Как е да си от другата страна на бариерата като част от треньорите в “Гласът на България”?
- На мен много рядко ми се е случвало да седя пред комисия или пред някакво жури, което да ме оценява, и слава Богу. Вероятно е много странно чувството да виждаш четири стола, които са обърнати с гръб към теб, и да трепериш кой ще се обърне както е в “Гласът на България”.

Истината е, че все още ми е трудно да се впиша в ролята на ментор, който казва “този да”, “този не”, защото най-голямата грешка, която мога да направя, е да пропусна глас, който заслужава да продължи напред. Засега се надявам да се справям добре. Иначе в шоуто идват много готини хора. Публиката в залата реагира адски спонтанно и така ни помага на нас, треньорите.

- В началото на шоуто избирате кандидатите по гласовете. Това ли е най-важното, или един изпълнител трябва да има и перфектна визия?
- За мен външният вид никога не е бил водещ за един певец. Да дадем за пример Адел. Тя в никакъв случай не е красавица, няма тяло на манекенка, но всички слушаме Адел, нали? От друга страна за мен е важно гласът като глас да не бъде завършен, а да има нещо оригинално в него, да има усет и вкус за музиката, която изпълнява, независимо от кой жанр е тя. Важно е, разбира се, и това кандидатът да стои уверено на сцената, да я изпълва, без да мърда дори - само със своето присъствие.

- Вероятно има и много таланти, които се притесняват, когато видят четирима известни музиканти като вас с Орлин Горанов, Миро и Десислава. Вие помните ли първия път, когато се качихте на сцената? Страх ли ви беше?
- Имам някакви спомени, макар че беше в детската градина (смее се). Изпях си чудесно парчето - беше нещо от рода на “всезнайко съм голям, всичко вече знам”. Но явно много съм се притеснявал, защото постоянно вдигах пред очите си една голяма книга от кадастрон, от която уж трябваше да чета. И “моля другарката” от своя страна постоянно ми я избутваше надолу, за да се вижда лицето ми (смее се).

- Сценичната треска минава ли изобщо някога?
- Не. Истината е, че притеснението е хубаво нещо. Сценичната треска е това, която те кара да се мобилизираш. Лошо е, когато ти пречи да покажеш 100% от способностите ти.

- През лятото имахте турне. Какво сте планирали с Б.Т.Р. за зимата?
- На 5 юни излезе последният ни албум “Защо?”, като 2 от песните вече имат и клипове. Сега правим клип към трето от парчетата в албума - “Несбъдване” - страхотна балада с Мариана Попова. За първи път включваме дама в групата и смятам, че се получи много добре. Видеоклипът ще излезе през ноември. Смятам, че такъв не е правен досега в България.

За този албум работихме с много готини хора, приятели, професионалисти. Мариана е една от тях. Но предизвикателството беше не само двата ни гласа, а и симфоничният оркестър, който включихме в песента.

- Случвало ли ви се е да плачете от яд, че не ви се получава песен? Или по-лесно е да се чупи китара?
- Чак до такава степен гняв не сме изпитвали в Б.Т.Р. (смее се). Разбира се, имали сме случаи, в които сме имали проблеми за ядосване, но гледаме да реагираме по-скоро с усмивка на такива неща. Случвало се е да спре токът няколко пъти по време на наши концерти.

- И какво става в такива ситуации?
- Първият път като се случи, спряхме да пеем. Дойдоха техниците, провериха нещата, токът тръгна, ние започнахме да пеем отново същата песен (вече не помня коя беше), стигнахме пак до припева и токът пак спря. И така три пъти. Накрая решихме да прескочим парчето и продължихме без него - нямаше повече проблеми. Явно не му е било вечер на това парче.

Преди 10 г. в зала “Универсиада” в София, на завършващия концерт на едно от турнетата, пак спря електричеството - на осветлението и на озвучаването, но на сцената имаше ток. Така ние продължихме да свирим и пеем още известно време, докато разберем, че всъщност, това, че залата е тъмна, не е ефект, а проблем (смее се).

Сещам се и как веднъж във Варна в театъра, спря токът, а ние седнахме на ръба на сцената, близо до публиката, и 15 минути си разказвахме вицове. Даже пяхме на китайски език.

- Знаете китайски?
- Не, но когато за пореден път през 2003 г. ходихме на турне в Китай, научихме песента “Спасение” на китайски.

- Вие сте от изпълнителите у нас, които попадат в графата секссимволи. Пазите ли си сутиени, бикини или други интимни атрибути от ваши фенки?
- Ха-ха-ха-ха. Това твърдение ми харесва! Честно казано, тези въпроси са много лични и не искам да ги коментирам. Но се радвам, че жените ме харесват.

- А кое е най-странното място, върху което сте давали автограф?
- Слагал съм подписи на банкноти, на студентски книжки, на зелени (старите, които вече не важат - б.р.) и червени паспорти. Даже на една омазнена хартийка от баничка.

- А знаете ли, че преди години Миро отишъл на ваш концерт с гаджето си, а то не спряло да ви гледа вас на сцената, вместо да му обръща внимание на него?
- Не съм сигурен, макар че ми се върти нещо из главата. Но когато човек отиде на концерт е нормално да гледа най-вече сцената и изпълнителя. Ако не е така, значи нещо куца на изпълнителя!

Истината е, че с Миро често се шегуваме един с друг от години. Винаги следим новите му неща, разбира се, не само това, което прави Миро, но и всички колеги - какво издава, дали има нов диск...

- Били сте новобранец на Евгени Димитров-Маестрото в казармата. Той тормозеше ли ви като по-старши войник?
- “Стари” войници ми бяха още Цецо Недялков от Ку-Ку бенд, а в една стая спях с Кристиян Илиев, който е вторият клавирист на групата след Евгени.

- Били сте цял хор.
- Да. Ние наистина пеехме в Ансамбъла на строителните войски. Евгени ни беше отговорник, да кажем - началник, защото беше с чин ефрейтор. Макар че го правеше с голямо неудоволствие. И въпреки че казармените простотии по принцип нямат край, той никога не ни е карал да правим нещо в повече от това, което него са го накарали да ни натовари. И даже ни защитаваше.

- Имате и известни приятели от детските години - Асен Блатечки, Дейвид Славчев, който преди време работеше в “Господари на ефира”. Кой беше най-палав от тримата?
- Ооо, правили сме бели, разбира се, и тримата. И в същото време бяхме добри ученици в Осма гимназия. Всеки си беше луд по собствен начин, независимо че в същото време бяхме много добри приятели.

С Асен сме седели на един чин. Той беше много увлечен по спорта, аз се занимавах с музика. А с Дейвид се запознах на снимките на един детски филм в 9-и клас, той ме покани в неговата група и тогава за първи път се почувствах като певец. Той е отговорен за това да започна да реализирам мечтите си в посока, за която винаги съм мечтал.

- Явно само Блатечки не е пял от великолепната тройка.
- О, напротив - Асен също пее. Има даже записани песни, но повече подробности той трябва да каже.

- А как бяхте с математиката? На вие или на ти?
- Ееее (смее се). По-скоро като близки познати, а не като добри приятели.

- Известен сте като фен на “Формула 1”. Вие лично обичате ли да шофирате, или това ви изнервя?
- Обожавам да шофирам. От години се каня да изкарам и курс по екстремно шофиране, защото никога не е лошо човек да знае как да се реагира в определени ситуации, които могат да се случат, даже и да кара с 20 км/час. Екстремното шофиране зависи и от дъжда, и от дупките, пред мен са излизали и каруци в нощта без всякакво осветление.
Иначе по едно време ходех и на картинг писти. Там трябва да си много концентриран, независимо, че се кара бързо. Препоръчвам на всички, които искат да си вдигнат адреналина.

- Това ли е най-големият екшън, на който се подлагате?
- Май най-екстремното нещо, което правя напоследък, са игричките на компютъра. Но пък и за тях все по-рядко намирам време. Иначе много обичам да се отпускам, като слушам музика. Никога не пускам музика само за да ми минава през ушите. По-скоро пускам нещо, което задължително искам да чуя. И наистина я слушам.

- Сутрин правите ли лицеви опори?
- Никога не съм бил добре с лицевите опори след казармата. От време на време се сещам, че не е лошо човек да се раздвижва и тогава правя лицеви опори, упражнения. Рекордът ми е 5 броя - като за събуждане е прекрасно (смее се).

- Вашата дъщеря иска да стане актриса. Тъжно ли ви е, че не се е насочила към музиката?
- Да, тя кандидатства н НАТФИЗ тази есен. На първите кандидатстудентски изпити в живота мина през първите 2 кръга, но на третия отпадна. Но мисля, че е нормално, защото това са много тежки изпити, а има и много кандидати. Сигурен съм, че догодина ще успее. Още повече че разочарованието мина много бързо и тя се е амбицирала още повече. За мен е важно човек да има една голяма мечта, както беше при мен. Тогава прави всичко възможно, даже и невъзможното, за да я сбъдне. Важното е да се интересува от нещо, да става добра в него и, дай боже, да се превърне, както стана при мен - от страст в професия.

- Предстоят избори. Вие гласувате ли?
- Да, всеки път.

- Защо на българина все не му идва акълът и не си избира управници, които да оправят държавата и живота?
- Не ми се иска да влизам в темата. Политиката е колкото проста, толкова и сложна, а и много мръсна игра. За съжаление за последните 20 години болшинството политици, всички управления досега не правят така, че тук да има производство, да има работни места. А всеки гледаше да си оправя собствената игра. Трябва следващото правителство, което и да е то, да спре с тези игрички и да помисли за хората. Защото все повече хора си отиват от България.

- На вас предлагали ли са ви политическа кариера?
- Да, ние от Б.Т.Р. сме обществени личности и като такива сме много примамливи да подкрепим една или друга партия. Истината е, че ние сме група на 21 години. Б.Т.Р. е сформирана преди повече от партиите, да не кажа - преди всички, ако приемем, че столетницата не е БКП, а е БСП. Така се оказва, че сме по-стари от всички други банди политици. Не е редно да се присъединяваме към нито една от тези банди. Ние сме рокмузиканти и когато искаме да кажем нещо, го правим с песните си. Ще бъде лицемерно да се присъединим към която и да е политическа формация.

- Важен ли е подписът в една връзка, след като нонстоп ви се насрочват дати за сватбата? Или така сте си добре с оперната певица Ивана?
- Ха-ха. Подписът е формалност, още повече че с Ивана живеем заедно от години. И всичко върви нормално, да чукам на дърво. Това, за което искам хората да говорят и да ни запомнят, е музиката, която правим с колегите от Б.Т.Р.

Материалът е на вестник "Труд"