Вълците са демократични, кучетата - авторитарни, делфините имат имена

Bълците приемат решенията общо и си помагат един на друг,докато кучетата само заповядват и се подчиняват. Това съобщиха на конференция на Американското екологично дружество учените Фредерика Ранге и София Вирани от прочутия австрийски Център за изучаване на вълците. Краткото съдържание на доклада бе публикувано в интернет изданието “Сайънс нюз”.

Ранге и Вирани направили серия от опити с осем вълка и кучета, отгледани в парка на центъра в Ернстбрун, Австрия. Учените дали на доминиращия самец (вълк или куче) другар от по-нисък ранг и поставили пред тях съд с храна. Песът-“господар” винаги се хранел сам, а

водачът на глутницата споделял храната си с другия вълк

и двете животни се хранели едновременно. Кучетата с по-нисък ранг дори не смеели да се приближат до съда с храната, разказва Ранге.

При друг експеримент изследователите следили как глутниците вълци и кучета търсят скрити лакомства. Преди да вземат решение на коя страна да започнат да тичат, вълците дълго се съвещавали и уговаряли несъгласните, докато се стигне до консенсус. 

При кучетата решението се вземало от главното куче, което агресивно реагирало на опитите на останалите да направят нещо на своя глава. 

Ранге и Вирани твърдят също, че отношенията между човека и кучето също носят строго йерархичен харакер.

Схващането, че кучето е приятел на човека, не е коректно,

е мнението на изследователките. Избирайки домашно животно, хората са вземали при себе си най-покорните и зависими животни.

“Нещата не опират до сътрудничество, а до съвместно безконфликтно съществуване.

Ние нареждаме, те се подчиняват”,

казва Ранге.

Зооложката Моника Удъл от университета в щата Орегон, чийто доклад също е бил представен на конференцията, е съгласна с изводите на австрийските учени. Удел направила свой собствен експеримент.

Тя дала на 20 възрастни кучета и 10 вълка затворени в кутии наденици. Всеки имал 2 минути, за да отвори контейнерите. За кучетата задачата се оказала непосилна - повечето дори не опитали да се доберат до месцето.

Осем от 10-те вълка обаче се докопали до плячката, при това преди срока. Същият резултат показали и малките кученца.

Изводът е, че макар кучатата да не са по-малко умни от вълците, с течението на възрастта те стават все по-зависими от стопаните си.

Делфините имат имена, конете знаят кои са приятелите им

Песните на китовете, воят на вълците, квакането на жабите и чуруликането на птиците са сложна форма на комуникация също като човешката реч.
Тези създания не владеят съвършени говорни техники, но звуците, които издават, са много повече от случайни, показва ново изследване, ръководено от д-р Арик Кершенбаум от Националния институт за математически и биологичен синтез в Ноксвил, Тенеси.

Анализ на “шума”, причиняван от 7 вида птици и бозайници, показал, че той е генериран от процеси, сходни на тези, които определят начина на говорене при хората. 

Присмехулниците например могат да имитират повече от 100 различни типа пеене на други видове, а дългите нанизи от подсвирвания, стонове и изсумтявания на скалните дамани (малки млекопитаещи), са начин на отбрана на територията. Нещо повече, даманите от различите райони имат различни “диалекти”.

Доскоро връзката между издаваните от животните звуци

бе смятана за примитивна

и полуслучайна. Обикновено я описват чрез статистическия “процес на Марков” (на името на руския математик Андрей Марков), според който определен езиков елемент и в частност специфичен звук зависи единствено от ограничено количество предходни елементи. Възникващата звукова верига се базира на случайната последователност на звуковете.

При новото изследване учените проследили със специални математически модели звуците, издавани от 7 вида животни - присмехулници, сипки, прилепи, орангутани, косатки, китове пилоти и дамани.

Те открили малко доказателства за принципите, описани при процеса на Марков. Според тях “езикът” на животните е много по-близък до структурата на човешкия език, отколкото се е смятало. Разбира се, принципните разлики също са големи. За човешката реч е характерна “контекстно-свободната граматика”, при която определени граматически правила се прилагат извън зависимостта от контекста. Животните се ползват от значително по-примитивната “граматика”.

По-рано тази година документален филм на Би Би Си също разказа как животните общуват. В него се проследява комуникацията между различни видове, като се започне от светулките и се стигне до хипопотамите.

Водещата Луси Кук, зоолог от Оксфорд, казва: “Бях поразена колко сложен е начинът, по който животните се разбират помежду си. Открих, че делфините имат имена, конете знаят кои са приятелите им и дори

срещнах птица, която говори “езика” на сурикатите

“Когато бях дете, бях убедена, че д-р Дулитъл наистина може да говори с животните. Мисля, че всички ние трябва да намерим в себе си любовта да го правим”, казва Кук.

Според учените има “липсващи връзки” между животинската и човешката комуникация, които остават мистерия. “Многобройни изследвания се приближават все повече и повече до изграждането на този мост”, казва д-р Арик Кершенбаум. Според него разкриването на този процес може да помогне за разбирането на произхода на човешкия език.