Куче разбира 4 езика, отваря хотел

Преди три години на летището в София Нери от Шумен изобщо не подозира как любимият пудел ще преобърне изцяло живота .

Платила е билета си до Амстердам, а Луки вече е натоварен в клетка-такси за полет. Вероятно усетил, че предстои 90-минутна раздяла, белият рунтавелко чупи ключалката и изчезва.

 Нери не иска да тръгне никъде без него и... самолетът излита без грижовната стопанка. Следват девет часа обиколки на летището, десетки охранители и служители се включват в издирването. Когато го откриват, Нери вече е взела решението - няма да чака следващ полет. Остава с куфарите в България, където е Радослав.

Тъкмо се били запознали и Нери се колебаела дали да заминава. Така пуделът решава съдбата на двама души и те създават семейство. Остават заедно щастливи, но без препитание в родината.

Доскоро Нери се занимавала с преводи, защото владее перфектно холандски след 12 г. в Страната на лалетата. Радослав пък бил охранител, той е и футболен съдия. До това лято, когато решили да направят хотел за кучета сред природата, където лаят им няма да пречи на никого. И да го кръстят, разбира се, Луки.

Come here, сome here (ела тук - б.а.) - повтаря Нери, а пуделът светкавично разбира, че това се отнася за него. Прекосява цветния двор на къщата, заобикаля я отзад и се изкачва като стрела по специалните дървени стъпала. Те водят право в кучешкото царство, създадено от Нери и Радослав.

 "Разбира всичко, знае не само английски, а холандски и албански. Български също", хвали се стопанката на интернационалното куче. И показва как пуделът, роден и живял в Холандия, изпълнява всякакви езикови команди от скачане, сядане до лягане на пъстрата дунапренена постеля. Най-любима му е играта с червената топка и плюшения мечок.

Всичко на уютния етаж, където домакин е Луки, е създадено за четириноги. Хората задължително се събуват, уточнява с укорителен поглед в краката Нери. Става ясно, че всеки ден подът се дезинфекцира и почиства, защото кучетата обичат спалнята им да е чиста.

 Хотелът на Нери и Радослав работи в Шумен от началото на август и досега са им гостували кучета от породите самоед, пинчер и териер. За септември имат заявка за лабрадор. Абсурдно е кучетата да се скарат помежду си, казва хазайката. Не приемат агресивни, а преди лаещият квартирант да дойде, съпрузите непременно се запознават с него, водят го 1-2 пъти на разходка. Другото условие е да бъде ваксиниран и обезпаразитен - затова задължително минава първо през ветеринар.

"Кучетата са толкова щастливи, че след престоя не им се тръгва. Признавам, че и аз се привързвам, не исках да пусна самоеда...", разказва Нери. Въвела е и връзка по скайп на кучето със стопаните, за да не тъгуват те за любимеца си.

 Наложило им се да превъзпитават 9-годишен пинчер, който бил свикнал да пишка в апартамент, но тук се научил, че тези неща се вършат навън. "Важно е да се държиш добре с кучето, ако му крещиш, ще се паникьоса. По тона то трябва да разбере, че това не е редно. Минат ли седем месеца, се учат трудно, но не е невъзможно. Също както при хората е", обяснява Нери.

Пинчерът квартирант си тръгнал не само по-културен, но и напълнял, защото при олинклузива гранулите не се пестят. Същото важи и за разходките. Денем четириногите са в оградено пространство на двора. Застанат ли на вратичката му обаче, е ясно, че искат да тичат на воля. "Дори 5 пъти на ден да решат, пак ги развеждаме. За нас това не е работа, а вид услуга, хоби. Много обичаме животните", обясняват хазаите.

Досега са спасили и поне десетина улични кучета. Три от тях останали да живеят при тях. Всяко си има неповторима история. Като Бенджи, който хранели, докато били на квартира в града, но един ден попаднал под гумите на кола. "Беше премазан, умираше в ръцете ни. С последните си пари платихме на ветеринар, повече от два месеца го лекува", вълнува се Радослав.

Когато намерили вилата над града и напускали предишната квартира, му казали като на човек: "Отиваме да живеем на друго място, ако искаш, ела!" Само след 3 часа през нощта ги открил сам, чули го да лае пред вратата им. "Това е усет, нюх", категорична е Нери.

Сега всеки ден кучето слиза на старата улица и пак се връща при добрите стопани. Другият им любимец Мечо също бил бездомник - миналата година го намерили новороден, но вече го ядели ларви, зарекли се да го спасят и успели.

Нери и Радослав в началото умували да направят приют за скитащи кучета, но си дали сметка, че това изисква огромен терен и инвестиция. Иначе е повече от ясно, че бездомните кучета у нас не са щастливи, нито пък хората, които трябва да делят улиците с тях. Има ги и в Холандия, но там законът е суров - ако ритнеш куче, глобата стига до 10 хил. евро, разказва Нери.

На въпроса "куче или котка у дома" двамата се споглеждат, защото техният мяукащ сибирец Ришо е не по-малко верен от лаещите любимци.

Домашният зоокът допълват два папагала, в проект е дори покупката и на персийски заек. Няма скука с толкова много животни. А ако случайно някога си тъжен, холандецът Луки има рецепта - писукаща гумена играчка. Носи я при стопаните и я натиска с лапи.
Нери и Радо много се надяват благородното им начинание, родено от любов към животните, да ги задържи в родината. Иначе ще се наложи да отпътуват към Холандия.

Материалът е на вестник "Труд"