Къци Вапцаров: Не събирам вицове, обичам сам да ги измислям

С Къци Вапцаров разговаря МИЛА ПОПОВА, "24 часа"

- Г-н Вапцаров, наскоро издадохте книга с вицове. Имате ли си любим?

- Аз непрекъснато публикувам във фейсбук страницата си смешки, които ми хрумват през деня. Нямам любими, просто ми харесва, когато ми хрумне нещо, което да ме изненада. Като в онзи виц, дето питат зайчето защо се смее, а то: “Разказвам си вицове.” След малко прихва на земята от смях и пак го питат: “Сега пък какво стана?”, а то: “Разказах си един, дето не го знаех.” Принципно не обичам готови вицове, не събирам, не помня. Обичам да измисля нещо, което не е съществувало по-рано. Като това “Къпането в морето е висша форма на доверие между хората.” Или “Нищо не обединява повече двама българи от възможността да се присмиват на трети”, или “Днес си направихме слънчев часовник, гледахме го, гледахме и така и не разбрахме колко показва.” Но ако някой иска да се посмее с най-забавните от моите постове, може да посегне към “Вицовете на Къци”.

- Какво дете бяхте? Правехте ли бели?

- Опитвах се да бъда послушен. Нас така ни и учеха - че чавдарчето и пионерчето трябва да са послушни деца. Въпреки че с времето се оказа, че най-големите бели направиха партийните членове и техните верни комсомолци. Но принципно за мен винаги е било удоволствие да излъчвам доброта, когато мога, разбира се. Невинаги имам сили. Бели, разбира се, сме правели като деца особено като студенти, когато пръв приятел на беладжията става и алкохолът. Не ми се разказва за това, да не се излагаме сега. Иначе като дете най-обичахме да си тътрим краката в пепелта край пътя, от което се вдигаха огромни кълба пушек като от локомотивите зад нас. Имахме буйни игри, с падане, удряне и други опасности, от които винаги се връщах вкъщи целият в кръв и с разбити колене, покрити с кал.

- Какъв сте в живота - винаги ли сте така усмихнат и позитивен, както на екрана?

- Няма хора, които са само усмихнати или вечно разплакани.

Живеем в тъжен свят,

в който се опитваме

да бъдем весели

Аз се опитвам да бъда весел и усмихнат, но ужасно много неща около мен разбиват стратегията ми и ме докарват до отчаяние. Предателства от приятели, за които си правил какво ли не, издевателства от държавата, на която си плащал данъци, пък тя ти се отблагодарява с безразличие и простотии, с които непрекъснато сме заобиколени. Тези неща натъжават и за да се усмихнеш, трябва да ги забравиш за миг. Има неща, с които не може да се правят смешки, и това е човешкото нещастие, което стана на всяка крачка.

- Как попаднахте в БНТ и бяхте избран за водещ на “Невада”?Кой ви откри за екрана?

- Първо попаднах покрай кукленото шоу “Пипе”. Там имаше много колеги кукловоди и аз покрай тях навлязох в чудния и магичен свят на телевизията. За пръв път видях, че може да сложиш една кукла на син фон и зад нея да вкараш снимка или видео и така да я пратиш на море или на ски, или където си искаш. Че можеш да направиш така, че едно и също лице да говори само със себе си, като го сложиш единия път вляво, втория път вдясно, и да насложиш двете видеа. Бях запленен от безкрайните възможности на телевизията. По-късно спечелих конкурс за тв шоуто “Супершоу Невада”, на което бях водещ, и така ме научиха и кучетата в България. Паралелно с това от 1991 г. винаги съм правил и детското шоу “Кой е по-по-най?”. Това лято ми се наложи да отида до една болница в Гърция да придружа някого и като влязох в кабинета, гръцкият доктор възкликна: “Къци! Кой е по-по-най!”. Започна да ми разказва какви деца си спомня от шоуто, което е гледал като студент в София през 1995 г.

- След това ви гледахме и в “Риск печели, риск губи”. Сам ли измислихте игрите в предаването, съпругата ви, или някой друг помагаше ли ви?

- Почти всичко в “Риск печели” съм си измислял сам.

Съпругата ми

измисляше

кръстословиците.

Игрите аз

Гледах много чужди предавания, разбира се, главно италианска и немска телевизия, и се учех от тях. Италианците са много добри в правенето на телевизия. Бяха славни години, бяхме на гребена на вълната. Много ни обичаха, бяхме шоуто на народа. Обикаляхме близо 10 г. из България, играли сме къде ли не, от минус 26 градуса на ски писта в Банско до най-големите тогава басейни в Златни пясъци, Слънчев бряг. Почти няма спортна зала, в която да не сме били, както и летни театри, читалища или дискотеки. Е, спряха ни, но никой оттогава не го е правил с такива мащаби. Снимали сме по 120 предавания годишно от турнета. Имахме турне всеки сезон.

- Поддържате ли връзка с момичетата на късмета?

- Със Силвия и Ива все още работим в “Кой е по-по-най?”, с останалите се забавляваме предимно във фейсбук. Момичетата на късмета бяха голяма атракция в шоуто. Хората полудяваха за тях.

През шоуто са минали

няколко поколения

момичета на късмета

От такива, които предимно пристъпяха от крак на крак, до прекрасни танцьорки.

- Как се запознахте със съпругата си и как ѝ предложихте? Преди време разказахте, че сватбата е продължила 3 дни.

- Срещнали се, харесали се, оженили се. И живели дълги години щастливо и доволно… Просто съдба. Харесвам весели и умни момичета, а Меги просто бе такава. С чаровна усмивка.

- Как се издържахте като студент?

- Главно ме издържаха моите родители. Но след 2-3-и курс вече имахме доста голям набор от клоунади, скечове, куклени етюди, музикални буфо и други номера и започнаха да ни викат на различни мероприятия и купони да забавляваме хората. От всеки клас имаше по двама-трима, които знаеха почти целия репертоар и на останалите, така че бяхме много взаимнозаменяеми. Ако някой беше зает, винаги се намираше друг, който знае съответния номер. Случвало ми се е с таксито на път за участието да се уговарям с колега, с когото никога не съм играл, кой номер правим и каква е схемата. Това тренира изключително чувството за импровизация и хумор. Бяхме славна група. Няма да забравя - Ники Ишков правеше един от габровските карнавали и беше ни събрал почти всичките трийсетина души. Беше много весело.

- Някой от хората, които имитирахте в “Като две капки вода”, обади ли се да ви поздрави?

- Не. Чух от приятели, че Деруло ми е търсил телефона, но не са му го дали, 'щото не е възпитано. Казах на Стоичков да поздрави Дженифър Лопес, като снимат клипа за световното, но не знам какво е станало, и той се изгуби някъде.

- Големият ви син Асен още ли е в България, или ваканцията му свърши?

- Асен учи в Щатите, в университета “Бъркли” китара. Запленен е от музиката, преподавателите и колегите си. Живее с музика. Той е щастливец. На 1 септември им започна семестърът.

- Малките също ли ще стават музиканти като батко си?

- Нямам идея. Алек композира много приятни денсчета на компютърни програми, а най-малкият - Йоан, е в музикалното училище. Ще видим, може пък да стане математик. Но и той това лято седна на пианото и измисли прекрасна тема за филмова музика. Разбира се, след няколко урока, които му преподаде батко му.

- Завършили сте математическа гимназия, помагате ли им със задачите за училище?

- Да, помагам. Въпреки че те все повече стават такива, че ми трябва доста да се поизпотя, за да ги реша. Най-голямата помощ на родителите е да викаме: “Айде!”

- Как обичате да прекарвате времето със семейството си, какво правите най-често заедно?

- Правим каквото си искаме. И задължително трябва да е нещо забавно. Но и често всеки си е в неговата стая и си прави това, което му е приятно в момента. Това са миговете на тишина и спокойствие в къщата.

- Имате ли си хоби - нещо, което не е свързано по никакъв начин с професията ви?

- Ами обичам фотография, но и тя е свързана със снимането. Обичам да пиша, но и то... Моята професия е моето хоби. Някой беше казал: “Намери си работа, която обичаш, и няма да ти се наложи да работиш нито един ден.” Полудявам, като видя масово как се радват хората, като идва петък, и какви са оклюмали, като идвал понеделник.

Аз, като ще ходя на

работа, празнувам

Щастлив ще съм да имам и още работа, ама никой не дава. Всеки си е стиснал там едно кранче и не пуска. Почти всички предавания в телевизиите се правят от няколко фирми, почти всички филми се правят от няколко групировки, и така.

- Имате ли концепция за нова книга или предаване?

- Може би някой ден ще издам книга с филмовите си сценарии. Ако не успея аз да ги реализирам, поне като умра, на някого да се харесат и да направи филм по тях. Имам няколко сценария - един детски, от който може да стане прекрасен детски филм, ама няма кой да го пусне. И две комедии.

- Бихте ли участвали отново в “Биг Брадър”? Много хора ви критикуваха след предаването, други ви подкрепиха, но с какво чувство останахте вие след шоуто?

- “Биг Брадър” е провокация, но и работа. Ако тя е добре платена, защо не. Въпрос на преговори. Иначе мен не ме притесняват сцена, камери, актьорски задачи, такива работи. Целият ни живот е един “Биг Брадър”, в който живеем безплатно, та даже си плащаме.