Васил Василев-Зуека: Децата ми и от една майка да бяха, пак нямаше да са толкова еднакви

Мария РАЙЧЕВА, "24 часа"

- Вече 12 години сте в “Господари на ефира”. Помните ли началото, как станахте лице на предаването?

- През 2000 г. с Малин Кръстев снимахме в една чужда кинопродукция и тогава се запознахме с Маги Халваджиян. Покани ни да участваме във филма му “Печалбата”. Две години по-късно, докато снимах с Иван Ничев, Маги и Джуди Халваджиян вече бяха взели решението да правят “Господари на ефира” и ми се обадиха. Първоначално идеята беше да е седмично, после всеки ден. В началото отказах, защото е голям ангажимент, разговорите продължиха само по телефона още около месец и се съгласих.

- Как ви се отрази влизането в телевизията, другите ви ангажименти не останаха ли на заден план?

- Имах опит от преди това. В началото снимахме ден-два в седмицата и не беше толкова натоварващо. Когато започнахме в Нова тв, нещата се промениха – снимахме в понеделник пет предавания, а в петък ги редактирахме. Въпреки че бяха само два дни, това е един от най-тежките ми периоди. Правят се накуп много видеа и изтощението е предимно емоционално. Но беше страхотен опит. Когато създаваш нещо ново от началото, винаги е много трудно, но в същото време и много интересно.

- Неотдавна излъчихте падане на Рачков в публиката, как успявате да се овладеете в такива моменти?

- Не се сдържаме, извоювали сме си да правим каквото искаме, в разумни граници. Имаме достатъчно опит в телевизията и

притежаваме морал,

така че не си

позволяваме неща,

които минават

границата на доброто

възпитание

или не са професионални. Същото се получи и с “Капките”. Там ролята на водещите е по-ограничена и всеки може да бръкне в интернет да види как е в другите държави. Тук в “Господари на ефира” имаме страхотна свобода, работим с хора, с които се познаваме от много години. Знаем, че единият като каже А, всички са наясно къде трябва да бъде Я и през какво е нужно да се мине. Най-трудно се постига работа в екип. С Рачков сме визуалното проявление на работата на 100 човека. Когато хората казват, че сме много добри, истината е, че екипът е невероятен и перфектно ръководен от продуцента Джуди Халваджиян .

- На моменти си личи, че се ядосвате от истории, представени от вашите репортери. Има ли случки, които са ви вадили от равновесие, или сте искали лично да се включите да помогнете?

- През януари стават 25 години, откакто се занимавам с телевизия. Замислих се защо толкова време съм живял с илюзията, че тя може да бъде възпитателно и образователно средство. Но в повечето случаи на първо място е комерсиална и на второ - манипулативна. Въпросът е как тези две неща да бъдат направени с такъв знак от морална гледна точка, че за зрителя да бъде образователно, зареждащо, разтоварващо и ред неща, от които има нужда във всекидневието си. Искало ми се е да се включа в хиляди неща, с Рачков винаги изразяваме позиция, това е позицията на “Господари на ефира”.

- Битува мнението, че актьорите, завършили куклен театър, не влизат в стереотип и са по-успешни в професията.

- Зависи от гледната точка. Завършил съм през 1992 г. и по мое време актьорите от драматичен театър учеха повече за вътрешното отношение, как да се превъплътиш в даден образ. В “Куклите” също се учи, но там имахме и едно обобщение - занимавахме се с явление, което е почти режисьорска, драматургична работа. “Куклите” много ме обогатиха и съм благодарен на покойните вече проф. Атанас Илков и Вера Стефанова, както и на Юлия Огнянова, които ми дадоха дебела основа, върху която мога да градя. На младите, които сега учат или искат да кандидатстват, ще кажа, че е важно твоето желание за развитие, нищо друго няма значение. Любопитството е това, което кара актьора да се развива.

- Все пак трябва и талант.

- Моят професор казваше: всички сте приети тук с талант, въпросът е оттук нататък кой ще си тръгне само с талант или той ще бъде развит.

- Kъде се чувствате най-комфортно - в телевизията, театралната сцена или на снимачната площадка?

- Навсякъде еднакво добре. Сега на 19 ноември излиза премиерата на Стефан Командарев “Съдилището”, където и аз играя. Много хубав български филм. Пожелах му да има шанса, късмета и славата на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Много ми се снима кино, умирам за него.

- Бихте ли участвали в сериал?

- Да, бих се включил, зависи от сценария. Фелини неслучайно навремето е казал: “Всичко във филма е сценарий и пак сценарий”. Догодина правя 50 години,

с опита, който съм

натрупал, за мен

сценарият е това, от

което зависи дали

филмът ще

стане добър,

или много добър.

- Липсва ли ви спектакълът “Шинел”?

- Пак зависи от гледната точка, кое от “Шинел”? Може би ми липсва работата. Напоследък много режисьори ме канят за театрални постановки. 20 години съм работил в един жанр, който е много специфичен, авторски. В него актьорът е и режисьор, драматург, сценограф, художник по костюмите и какво ли още не. Ще ми бъде адски трудно да отида и да бъда само актьор. А да се меся в работата на друг, който не е свикнал по този начин - няма да го позволя, защото той няма да се чувства добре. Все още не съм готов за театъра и, честно казано, нямам време. Може би ще се върна с нещо режисьорско, но не съм съвсем убеден.

 - Гледахте ли постановката в сегашния ѝ вариант?

- Не, не съм гледал и представянето ѝ.

- Не изпитвате ли някакъв вид ревност?

- Каква ревност да имам?! Спектакълът никога не може да бъде същият, който и актьор да бъда сменен, без значение дали това съм аз или Нина. Това е прекалено авторски театър. Не искам да го гледам, защото имам собствена гледна точка и съм я изразявал, когато съм го играл. Дори и да отида, няма да бъда със зрителски очи, а това не е честно. Винаги ще бъда зрителят със заразените очи. В крайна сметка по всяка вероятност и ще ме боли, ако това ме питате. Това е една много голяма част от мен, както “Шинел”, така и “Каквото направи дядо...”. Спектаклите са реализирани с изключително много мъка, желание, задълбочен анализ, което се прави на малко места.

- На 3 октомври синът ви Стефан стана на 6 месеца, сменяте ли памперси?

- Ухааа, аз съм много добър баща. А той е кротък, наскоро казах на дъщеря ми Девина, че двамата и от една майка да бяха, нямаше да са толкова еднакви. Стефан е добричък и винаги усмихнат, такава беше и тя. Занимавам се много с детето, знам как да му отклоня вниманието, когато нещо не му е на кеф. Забавляваме се, мога да го изкъпя, да го нахраня, справям се с всичко. Във всяка една минута мога да кажа какво му е, защо така се чувства. Както Нина, така и Ани се гордеят, че съм такъв баща.

- Присъствахте ли по време на раждането?

- Не, Ани роди с операция, не смятам, че съм чак толкова силен човек. Но отново, както с Девина, аз първи видях бебето, после го занесохме на майка му. Като го гушнах, се умилих. Той е планиран и беше много, много хубаво, точната дума е умиление.

- В първите месеци ставахте ли нощем заедно с Ани, когато бебето плачеше?

- Разбира се, ставахме и двамата, особено по време на коликите, а те не бяха малко.

- Двете деца са с 15-годишна разлика, чувствате ли се сега по-осъзнат като родител?

- По-спокоен съм, макар че много се забравя. Но и всичко си спомняш бързо. Толкова е приятно, огромно удоволствие! Тези моменти никога няма да се върнат.

- Покрай бебето сигурно повече се заседявате вкъщи, ходите ли на разходки с количката?

- Имаме двор, така че го извеждаме там, рядко се разхождаме в града. Мястото, на което живеем, е по-хубаво. Постоянно сме заедно тримата.

Ако аз или Ани сме

заети, имаме вуйна,

която ни помага

- Оглеждате ли се за детска градина?

- Още не. Девина беше в частна американска градина и по всяка вероятност и Стефан ще бъде.

- Ани върна ли се вече на работа?

- О, да, активно работи. Беше за малко в един руски проект, сега предстои друг. Тя е първи асистент-режисьор в киното и е една от най-добрите в България. Работи по американската система, а такива тук не са много. Един от последните ѝ големи проекти беше с руски режисьори в Талин, те бяха силно впечатлени от нея, както и аз. Вкъщи е вечно усмихната, почти мълчалива, на снимачната площадка няма нищо общо с това. Много деен човек е, ръководи целия терен, гордея се с работата ѝ.

- Вкъщи кой е по-организиран?

- Интересно е, че и двамата сме много организирани.

Като влезем в

магазин, пазаруваме

за три минути, както и

за около четири

минути си купихме

къщата

При нас така стават нещата, за малките неща да не говорим. Нямаме никакви разминавания. Освен това сме се разбрали, ако има нещо, да си го казваме веднага. Нямаме време за тези, аз им казвам пубертетски номера - единият мълчи, другият се цупи. Прекалено зрели хора сме.

- Говорите ли за сватба?

- По принцип нямаме нужда от този подпис, но ще видим. Не съм се замислял.

- Девина идва ли да помага за бебето?

- Няма как, защото по цял ден е на училище.

- Виждала ли го е?

- Разбира се.

- Наскоро в жълти медии пишеше, че дълго време е била сърдита и най-сетне ви е простила, истина ли е?

- Никой не ми е звънял на тази тема, а и да се обадят, няма да отговарям. Ето, официално за “24 часа” казвам, че интервюта за жълтата преса не давам. Миналата седмица ми звъняха от три издания и отказах с мотива, че могат да питат направо колегите си, които пишат за мен, явно знаят всичко.

- В кой клас е сега дъщеря ви и бихте ли я посъветвали да продължи по вашите стъпки?

- В девети. Постоянно си говорим за това. Влиянието го има - от тригодишна е с мен и майка си по сцените. Още тогава започна да прави вкъщи първите си театри. Казал съм ѝ, че не е важно аз и майка ѝ какво мислим, а къде тя ще се чувства най-добре.

Ще бъда щастлив, ако

продължи театър

“Кредо”, защото там

все още има

част от мен

Освен това майка ѝ е много добър педагог и при нея Девина ще продължи да се учи. Би било чудесно и ако реши да се занимава с режисура, за което също усещам някакви начинания. Основното нещо, което ѝ обяснявам, е, че когато човек усеща талант у себе си на 15-годишна възраст, както съм го усещал и аз, не е задължително той да бъде само и единствено в актьорското майсторство. Талантът е нещо много особено. Това е отношение към изкуството. Когато тръгнеш да учиш, тогава разбираш 50 процента, поне при мен беше така, къде точно си най-добър, в коя сфера и какво точно ти приляга като темперамент, като образование. Обсъждали сме, че ако реши да се занимава с кино, може би е по-добре да учи навън и все пак е въпрос на разговор, пари, стипендия.

Иска ми се на първо място да стане много добър човек. Тя е изключително умна, със страхотно чувство за хумор. Страшна е! Важно е да получи образование и не е задължително то да е свързано с театър. Каквото и да е, но да бъде най-добрата. Давам ѝ за пример себе си – не бях много добър ученик, но във ВИТИЗ бях отличник, защото винаги съм искал да се занимавам само и единствено с това. На Девина ѝ предстои нещо прекрасно, в момента е в най-хубавите си години.

- Как реагира, когато разбра, че ще има братче?

- Нормално. Каза ми, че вече знае, още преди да ѝ го съобщя.

- Когато се разбра за връзката ви с Ани, в медиите се изписаха всякакви неща – за скандали с Нина, Девина отказвала да говори с вас...

- Нищо от това не е вярно, никой не е давал интервю по този въпрос, нито аз, нито Нина. Оттам нататък не знам откъде жълтата преса ще знае подобни истории. Само чакат поредния, с който да си изкарват прехраната. Скоро си говорихме с мои приятели как им хрумват тези неща, от сценарна гледна точка е гениално. Защо тези хора не се впрегнат в положително писане. Могат да направят много добри сериали. От нещо, колкото грахово зърно, пишат три месеца - това е сериал. Тези са гении, жалко, че са с негативна енергия.

- Как ви се отрази цялата шумотевица?

- Ани не обича да е под прожекторите и го прие много зле. Но някак си свикна, че лъжат, спря и да се интересува. Що се отнася до мен, това не е нещо ново и ми е все тая. Единственият мотив да не тръгна да ги съдя е, че не ми се занимава или не вярвам в нашето съдилище. Тогава мислех и за други неща – за Девина, за финансови проблеми, това съвпадна с напускането ни на Би Ти Ви.

- Минаха поредните парламентарни избори, имате ли политически пристрастия?

- Не, напротив, цял живот съм казвал, че съм аполитичен. Но когато съм обществена фигура, няма как да съм съвсем аполитичен. Това означава, че се

опитвам да откривам

доброто у политиците,

колкото и

трудно да е това

Когато говоря с тях, им казвам, доколкото мога и доколкото знам, какви са проблемите на българина. Давам им пример със Запада, там също се краде, но и много се гради. Мизерията е най-лошият съветник. Българските политици, в по-голямата си част, са живели ако не в мизерия, то в не толкова голямо богатство, сега искат да го натрупат наведнъж. Ако не е за един мандат, да е за една четвърт от него. Това не води до добри неща, защото не може да си полезен на обществото. Не можеш да се задържиш и повече от мандат. Когато става въпрос за политика в България, мога да кажа само едно - много съжалявам, че едно време не направихме революция, истинската. По всяка вероятност щях да бъда един от тия, които сега нямаше да могат да говорят, защото щяха да паднат и жертви. Но когато се направи такава революция, тогава се сменя режимът, нашият не можа да се смени. Затова преходът продължава 25 години. Останаха същите хора, които успяха да преструктурират службите, да създадат други организации, назовани по нов начин. Заблудиха българския гражданин, че са различни хора, криейки се зад лица, които досега не са били на преден план.

- Защо не я направихме тази революция?

- Защото сме страхлив народ. Ние сме южняци, балканци и сме големи на думи. Всички южняци сме много темпераментни, както италианците, испанците, гърците.

- Но гърците излизат на улицата много по-решително от нас.

- Да не забравяме, че те са сметкаджии, имали са диктатура, но е била фашистка. При тях никога не е имало отчуждаване на имоти, малко по-различно е. Думата е страх, българинът е много страхлив. Народопсихолозите ще кажат на какво се дължи, моето мнение е, че идва от вековете, в които сме живели в робство. И друг път съм цитирал това мнение, не помня кой го каза, но гласи: “Вярата е в основата на смелостта, когато човек си вярва, е много смел и нищо не може да го събори. Още навремето, когато Борис Първи е решил да въведе християнството в България, е унищожил болярите до девето коляно, всички, които не са искали да сменят бог Тангра с Исус”. Това е особено мнение и мисля, че нещо е останало дълбоко в гена на българина отпреди толкова години. Когато една вяра е наложена насила, няма как да ти влезе в сърцето. Аз съм вярващ човек и може би от тази гледна точка приемам тезата, защото е трудно да вярваш в нещо, което всъщност не можеш да си представиш.

Българинът не прави революция и не скача да защитава правата си от страх да не загуби работното си място, да не му направят нещо.

ВИЗИТКА

Васил Василев-Зуека е водещ на “Господари на ефира” от създаването на забавното предаване. В началото е тандем с Малин Кръстев, днес го гледаме заедно с Димитър Рачков.

На 3 октомври синът на Зуека – Стефан, навърши 6 месеца. Чакано бебе, то се появи от любовта на актьора с Анна Вичева, която работи като асистент-режисьор и е сред най-добрите у нас. Двамата са заедно от началото на 2012 г., въпреки че за връзката им се разшумя доста по-късно.

Зуека има и по-голяма дъщеря – 15-годишната Девина от вече приключилия му брак с актрисата Нина Димитрова. С нея създадоха театър “Кредо” и емблематичните спектакли “Шинел” и “Каквото направи дядо”. Сега в постановките на мястото на Зуека участват млади актьори, а Нина сама продължава да движи театъра.