Момчето на Мишо Белчев издава авторски албум на 18 години. С песен му помага синът на Богдана Карадочева

 Константин, който  следва  “Защита на  националната
 сигурност”, представя утре навръх рождения си ден
 “Свръхдоза любов”

Николай МОСКОВ, "24 часа"

- Баща и син Белчеви, какво се случва - тези дни само синът Константин е под прожекторите - дава интервюта, пее в ефира, сякаш не бащата е Барда на българската поп музика?
Константин: Поводът е голям за мен, а и за родителите ми - на 12 октомври, неделя, когато е и рожденият ми ден, представям първия си албум в “София лайв” клуб от 20 часа. Албумът е в две версии, тъй като всички песни са на български и английски. Преводът е на Кирил Ламбрев.
Михаил: Момчето владее прекрасно английски и успя да направи поетични преводи за музикалната форма.
Константин: Това са 8 песни, изпети на български и на английски, и едно въведение, което оставяме за изненада.
Михаил: Това е едно мое четиристишие - първото, което съм написал през живота си. Косьо го направи речитатив на музикален фон. И стана една романтично-поетична сбирка от песни.
- Г-н Белчев, на колко години издадохте първата си дългосвиреща плоча?
- На 26 г.
- Има ли такъв прецедент у нас на 18 години някой да издаде пълен албум?
Константин: В България не съм чувал да има. Да не говорим, че текстовете, които пея, се различават по много неща от това, което пеят т.нар. изгряващи звезди у нас днес.
- Защо, какъв е албумът?
- Има балади, има рокзвучене - осемдесетарско и модерно. Всичко е събрано на едно, за да има музика за всички. Текстовете са лирични, поетични, любовни. Затова албумът се казва “Свръхдоза любов”.
- Г-н Белчев, от дистанцията на времето бихте ли си представили вас на неговите години?
Михаил: Абсурд - на неговите години ние ходехме по градинките с китарките и си свирехме, и си пеехме и никога не съм си мислил, че ще стигна до сцена и до телевизия, а за записи в “Балкантон” пък да не говорим.
- В албума не пеете ли дует на баща и син?
Константин: Не, това е само мой проект.
За някои от нещата се съветвах с баща си, но няколко песни той чу за първи път вчера (на 1 октомври - б.а.).
Михаил:  Не се бъркам в неговата работа. Чух песните и му гласувах доверие. Защото той е съвсем друго петно в този пейзаж.
- Не е стил ала Мишо Белчев?
Михаил: О, не, не и не. Това са много далечни неща - негови са музиката и песните. Аз съм помагал със стиховете, където мога. Но повечето текстове са негови и два на Александър Петров, който ни е приятел.
Константин: Всички китари в албума са мои, всички музики също са мои с изключение на две - “И от много, много отдалеч” на Хайгашод Агасян с щрайх на живо и “Моя любов” на Лъчезар Аврамов, който е син на Богдана Карадочева. Лъчо е прекрасен режисьор и написа тази песен за мен. Аранжиментите са на Светослав Лобошки, а пианистът Иван Бошев, който за мен е уникален.
- Няма нито една бащина мелодия?
Михаил: Не, това е романтичен албум със съвременно звучене.
Константин: Искам да покажа на хората, че и моето поколение също може да чувства и да преживява хубавите неща. Всеки може да излезе и да пее глупости и да стане звезда.
- А как се опазихте от комерсиална музика?
Константин: Може би възпитанието ми помогна. Ако ми пуснат един от т.нар. сегашни хитове, и 15 секунди не бих издържал да слушам.
Михаил:  Косьо много професионално се отнася и към музиката, и към стиховете, и към аранжиментите, и към инструментите. Не съм изненадан от неговото отношение към този вид култура. И вярвам, че доста хора ще оценят труда му.
- Константин, на колко години излязохте за първи път на сцена?
- На 3 годинки вдигнах втора зала в НДК на крака. Тогава за първи път усетих любовта на хората, буквално усещаш прегръдките им.
А първата песен записах на 16 години. Казва се “Запали нощта” - музиката е моя, текстът е на Александър Петров. С нея спечелих наградата за дебют на пролетния конкурс на БНР. Всичките песни съм написал през нощта, не знам защо. Обичам нощта, тогава съм най-продуктивен. Може би е генетично, защото баща ми също обича нощите.
Михаил: Тогава в НДК даваха микрофона на децата да изпълнят нещо.
На 3 годинки Косьо
се изпъна и запя
 химна “Мила
 Родино”. И залата
 стана на крака,
 защото е химнът
Той трудно заспиваше и майка му го приспиваше с какво ли не - с репертоара на Лили Иванова, моя и прочее барабар с химна. И го запаметил. После го поведохме с нас навсякъде и тръгна от чирак - носеше кабели, помагаше при свързването на техниката и озвучаването. Запя на 5-6 годинки на сцената, изпълнявахме двамата една “Не ми се пее”. Така тръгна в занаята. Но надмина майстора, признавам си. Особено по отношение на съвременните технологии. И се радвам, че продължава в този дух - с поезия, с романтика. Ето, преди три седмици му връчиха награда “Усмивка 2014 г.” на Асоциацията на брюнетките в България.
Константин: Бяха ме канили да пея благотворително, оттам ме познават. Аз пея много за болни деца, за домове за сираци и други каузи.
- Г-н Белчев, а вие кога за първи път излязохте на сцената?
Михаил: И на мен тя ми е позната още като дете - бях хорист в “Бодра смяна”. Там направихме певческа групичка “Мизерия”, с която изпяхме “Даяна”. Бил съм около 12-годишен.
 Иначе първият ни професионален концерт бе в Дома на българо-съветската дружба на 22 октомври 1967 г. Но направихме впечатление на Младежкия фестивал през 1968 г. в зала “България” с “Кой София с обич заля”. Написахме я с Найден Андреев, с когото бяхме състуденти в Минно-геоложкия институт и я изпълнихме с група “Пчелите”, повлияни от имена като “бръмбарите (“Бийтълс”) и на “Щурците”. Това е първата песен, която направих хит. Бе в 7/16 ритъм, като на ръченица. Изкараха ни 4 пъти на бис. От Съюза на музикалните дейци обаче се изказаха, че това било гавра с автентичното музикално народно творчество.
А първата, която записах в радио “София”, се казваше “Кати” на Марк Ариан. Аранжимента направи Ангел Заберски-старши, а аз написах българския текст. Това бе първият професионален запис - радост невероятна. После тръгнах по фестивали за художествената самодейност, Петър Ступел ме покани през 1969 г. да пеем с Мария Нейкова на “Златният Орфей”, спечелихме първа награда. Бе радост голяма, защото бях студент и вече имах възможност да изкарвам пари.
- Първата ви китара?
Михаил: Донесе ми я подарък от Германия Борето Годжунов, на когото бях му кум.

- За какво искате да разказват песните ви?
Константин: За любов. Да, на баща ми са социално ангажирани - за любовта, за приятелството, за родината, за предателството, но всичко с времето си. Не мога да пея за неща, които все още не съм почувствал на такава възраст. Според мен един артист трябва да го изживее, за да може да го представи искрено пред хората. Тогава и те ще му повярват. Ако изляза и пея за нещо, което не ме вълнува, те веднага ще разберат. Публиката не прощава.
- На кого сте кръстени двамата?
Константин: Аз съм на дядо ми по майчина линия.
Михаил: Бащата на Кристина беше жив, когато Косьо се роди. Само че не виждаше, но чувстваше дъха му, присъствието му и много се гордееше. И аз пожелах да носи неговото име.
А аз съм кръстен на дядо ми Михаил, когото не познавам. Убит е през Първата световна война.
- Хубаво ли е, или не да се родиш късно дете?
Константин: Прекрасно е точно поради тази причина, че много по-бързо започваш да възприемаш нещата, възмъжаваш по-бързо. А и няма нищо по-хубаво от мъдър родител.
- Къде записахте албума?
Михаил: В студио “Пекарната”, където Косьо бе почти денонощно. Имаме домашно студио, но това е най-доброто.
Константин: Там работя с най-големите професионалисти, техниката в студиото е на световно равнище, да не говоря, че китарите с които записвам, са “Гибсън Лес Пол - 1973” и “Фендер”, модел от 1952 г. Микрофоните ни са същите, с които записват най-големите звезди, роялът е от най-добрите, както и програмите, с които работим.
Михаил: Това няма и помен от халтура.
Константин: Да, реших, че ако правя нещо, колкото и да съм млад - на 18 години, то трябва да е на нивото, на което работят големите професионалисти. Благодарен съм на баща ми, че продуцира всичко това, защото е свързано с много пари, с десетки хиляди.
- Г-н Белчев, не казвате ли на сина си: Хайде сега по-скромно, да не се изхвърляме.
- Казвам и в същото време разбирам, че не бива да го изричам. Защото е поел по този път и не може да сваля летвата. Предупредил съм го от малък, че този занаят е гладиаторски - излиза пред публиката и тя или го дава на зверовете, или оцелява. Помагаме, защото му вярваме. Ами майка му носи храна в студиото.
Константин: По 7 пъти на ден, защото спортувам и това е хранителният ми режим.
- Спорт и музика?
Михаил: Той е студент I курс “Защита на националната сигурност” във варненския университет “Черноризец Храбър”.
Константин: Тази специалност, която аз искам, е най-добре представена там, затова избрах вуза. От няколко години тренирам бойни изкуства, тренирал съм дори при нашите барети.
Михаил:
Като проходи, Косьо
 хвана писалка и
 пистолет. И казах,
че ще бъде поет
 революционер
Константин: Ами още в първи клас влязох в стрелбище и оттогава не съм спрял. Канеха ме да се състезавам за наши отбори, но нямах физическото време да ходя на тренировки. И по бойни изкуства са ме викали на състезания, но аз не искам да ставам известен с това - правя го за себе си, не мога да живея, без да спортувам.
- Как така сте тренирали при баретите?
Константин: Това не мога да го разкажа. Нямам право да говоря за това.
 - Признавате ли баща си за авторитет?
Константин: От малък той за мен е идол. Различаваме се по много неща, но ми се ще с годините да достигна поне малко неговото ниво. При родителите ми ги няма болните амбиции, каквито има при мои връстници и приятели с известни родители. Оставят ме да правя това, което на мен ми е приятно, да преценявам сам кое е добро за мен, кое не, нямаше го онова назидание: Ти учи сега там, ще заминеш еди-къде си, ние сме подготвили всичко и т.н. И това, че ме оставяха сам да решавам, изгради характера ми на независим още като млад.
- Китарата винаги е била ключ към женското сърце още на кварталните сбирки по градинките.
Михаил: Тя
самата китара има
 формата на женско
 тяло. С нея никога не
 можеш да бъдеш сам Казал съм му го още като бе малък - вземи китарата и никога няма да бъдеш сам. И така стана.
Константин: Това за момичетата си ми е в кръвта. (Смее се.) Аз си я нося тази романтика и без китарата не мога. Те си ме молеха да изсвиря нещо и като дръпна струните, вече всичко става ясно... Нямах конкуренция... Уважавам и обичам много момичетата, т.е. дамите, възпитан съм в този дух.
 Но първо тръгнах с китарата - започнах да свиря на 9, ходих една година на уроци при Александър Пумпалов и после започнах при уникалния китарист Павел Павлов. След няколко години той ми каза: Косьо, аз повече няма на какво да те науча. И отказа да ми взема пари за уроци, но му беше приятно да ходя да свирим. За мен това бе голяма чест и до днес съм му благодарен, той наистина ми предаде всичко, което можеше.
- Какви съвети искате от родителите си?
Константин: Предимно за житейски случки, но се опитвам да се изграждам сам, сам да размишлявам над нещата и да вземам решение. Не обичам много да споделям, но за музиката доста нашироко си говорим какво извиква у другия.
Михаил: Не иска много съвети. Може би на 30-40 години ще поиска някой съвет, но мен няма да ме има.
- Г-н Белчев, житейски стойности или професионални умения искате синът ви да наследи?
Михаил: О, преди всичко да е здрав, да се опази от лошотията и простотията и да бъде достоен човек. И той го доказа - не желае да напуска България за разлика от много негови съученици. Успоредно с това да бъде професионалист, който си тежи на мястото и докаже, че не току-така носи фамилията Белчев.
Константин: 60-70% от моите приятели са в чужбина. Аз съм горд със страната си. Много хора мислят, че когато правят нещо за родината си, тя не им се отблагодарява. И бягат в чужбина. Но трябва да се раздадеш, за да те уважават хората. Не може всичко даром наготово да се получава. Аз не се отказвам лесно. Мисля, че мога да направя много, ще дам всичко от себе си и чак тогава ще имам някакви очаквания. Честни, работливи и всеотдайни хора трябват, за да променим към добро облика и живота в България.
Михаил: И
да направиш своята
 си Америка тук,
в България
- Константин, за първи път ли гласувахте на тези избори?
- Да, първи избори ми са и преди това проучвах доста партии. Не исках да отида формално и да задраскам някое номерче, без да имам мнение. И за това се съветвам с баща ми, питам го еди-кои си какво са направили през последните 10 години, какъв е лидерът им и т.н.
- Най-важната житейска цел пред вас е?
Константин: Да се оформя като истински мъж, да заработя това, което искам, и да стана независим. А и да имам успех с този първи мой албум, да го харесат и да почувстват любовта, която искам да им предам с песните си.
Михаил: Целта ми е да го видя истински мъж, истински българин и артист, когото хората да заобичат. Защото той го върши с много вяра и амбиция. И ако мога, да дочакам внуци и да се гордеем с него.
- Скъпо удоволствие ли е да се издаде албум?
Михаил: Много скъпо, но да не плашим хората. Това е авантюра много голяма.
- За колко може да се купи албумът “Свръхдоза любов”?
Константин: За 14,99 лв. по магазините. Цената е съвсем нормална, не искам да бъде много скъп, за да стигне по-лесно до хората. Разбираемо е, че не го правя за пари, тъй като инвестираното в него трудно би се върнало. Правя го за удоволствие на себе си и на хората.
- Не приобщихте ли и връстници музиканти?
Константин: Да, помогнаха ми и много близки приятели - Гергана Георгиева, която пее в детския радиохор, Мартина Иванова, която е дъщеря на Джина от “Трамвай номер 5” и на Иван Иванов - Джон от “Кукери”. Нямаше значение в кой час им се обаждах, те бяха винаги готови да дойдат и да помогнат. Помогна ми и Евгени Желязков - перфектен китарист, който и на живи участия е до мен, независимо в кой град сме - взема китарата и тръгва. Благодаря им от сърце.