Срам не срам, Васил Найденов не знае на кого е кръстен и защо майка му Маргарита е избрала името му. Но знае, че заради нея избира музиката. Тя го записва във втори клас на уроци по пиано. На хлапето му харесва да свири - майка му пее в хор “България”, води го на опера и симфонични концерти, именити музиканти гостуват в дома им на площад “Славейков”.
В 6-и клас Васко вече е на голямата сцена -свири на “Шубертовите вечери” в София.
Гласят го за музикалната гимназия, а той завършва картография в строителния техникум “Христо Ботев”. Майка му няма време да се радва на Васил нито като пианист, нито като певец. Тя умира на 41 години, когато той е в казармата. Същата есен Васил изпълнява на пиано в консерваторията “Патетична соната” на Бетховен, после свири Бах. Свири вдъхновено, сякашмайка му го гледа отгоре. Приемат го пиано, а втора специалност - пеене.
Певецът не помни баща си. Той напуска семейството, когато Васко е на годинка.
Целият текст и още много други интересни четива може да намерите само във вестник "Клуб 100"
Коментари (0)
Вашият коментар