Нюпорт - курорт като за Великия Гетсби

Мария НЕЗНАКОМОВА, "24 часа"

През 1974 г. създателите на филма “Великият Гетсби” с Робърт Редфорд в главната роля избират Нюпорт в щата Род Айлънд за снимките. Защото едва ли има друг американски град, който да е опазил в такава степен следите на “позлатената епоха” в САЩ. Разкошни имения за милиони долари, грандиозни градински партита, яхтени пристанища и тенис турнири продължават да оформят лъскавия облик на курорта на брега на Атлантическия океан.

Ако има нещо, с което Нюпорт е най-известен, това безспорно са дворците, които в края на XIX и началото на XX в. - епохата на бурната индустирализация на Новия свят, са илюстрирали извънмерното забогатяване на някои американски фамилии.

Днес много от тях продължават да са в ръцете на наследници на прочути фабриканти и банкери от миналото, други са купени от днешни милиардери (като основателя на “Оракъл” Лари Елисън), а трети са превърнати в музеи и така до тях могат да се докоснат простосмъртните.

Градът, чието постоянно население едва надхвърля 26 000 жители,

се превръща през

лятото в истински

панаир на суетата

Именията, разположени на брега на Атлантическия океан, приютяват богатите си обитатели за няколко седмици в горещините. Иначе повечето от тях днес живеят в Ню Йорк.

С тъмен пясък, водорасли и много каменисти, плажовете на Нюпорт едва ли са особено изкусителни за плувците. За сметка на това едно от основните занимания е риболовът, а туровете за наблюдаване на преминаващите стада от китове са се превърнали в туристическа атракция по крайбрежието на Род Айлънд.

Няколко са задължителните неща, които туристите трябва да направят в курорта на американската “аристокрация”. Едното е да минат по “Клиф уолк” - пешеходна алея, дълга 3,5 км, която се вие над скалистия бряг на океана и открива невероятна гледка към водната шир, от едната страна, и към грандиозните имения, от другата. Там, където свършва южният край на алеята, започва “Оушън драйв”. По шосето покрай брега с автомобил се обикаля южният край на полуострова, където е разположен Нюпорт. Многобройните паркинги дават възможност на всички романтици да спрат и да се насладят на залеза над океана.

Освен че се слави с най-много запазени сгради от колониалната епоха, Нюпорт е известен и с това, че двама американски президенти - Дуайт Айзенхауер и Джон Кенеди,

са го превръщали в

“летен Бял дом”

Викторианското имение “Хамърсмит фарм” било собственост на родителите на Джаки Кенеди. В него тя и Джон организирали сватбеното си парти. Вилата на Айзенхауер пък e разположена в държавния парк “Форт Адамс” и била известна като “Къщата на главнокомандващия” или “Щаб №1”. Тя била част от Военноморския колеж. Айзенхауер я е харесвал и по друга причина - близостта до местния голф клуб.

Основан още през 1639 г., Нюпорт става курорт на богатите в средата на XIX в. Първи тук започват да строят имения богати плантатори от Юга, които търсят лятна прохлада край океана. Истинския бляскав облик на това място обаче дават янките от “позлатената епоха” (по израза на Марк Твен) на САЩ. За кратко време някои от тях натрупват огромни пари от нулата. И се превръщат в необуздани парвенюта. Резултатът е разточителство - в начина на строителство, на обзавеждане и в безкрайния “сладък живот”.

Две от най-забележителните имения, които днес са отворени за публика (за жалост вътре е забранено да се снима), са били собственост на фамилията Вандербилт - милиардери от холандски произход.

“Брейкърс” е

най-голямото

от всички

То било пострoено от Корнелиус Вандербилт II - внук на прочутия магнат на железниците Корнелиус Вандербилт. Наследил ръководството на нюйоркската централна жп система през 1885 г., той поръчва на архитекта Ричард Морис Хънт да му построи лятна вила в стила на дворците от Италианския ренесанс. Хънт събира голям международен екип от инженери, строители и дизайнери и издига впечатляваща с размерите си сграда със 70 стаи, 33 от които били за слугите.

Таваните на основната

зала са високи 15 м,

а т.нар. Златна стая била изработена в Европа, превозена с кораб до САЩ и сглобена на място. За изграждането на имението били дадени $ 7 млн., (според някои еквивалентни на съвременни 150 млн.). Днес имението е отворено всеки ден за посетители срещу 19,5 долара. С комбиниран билет от 31,5 долара пък могат да се посетят 5 имения по избор. Голямата част от “Брейкърс” е собственост на местното Дружество за опазване на Нюпорт, но третият етаж продължава да е частна резиденция на наследниците на Вандербилт.

Малкият брат на Корнелиус - Уилям Вандербилт, също не останал по-назад. Негова била Мраморната къща, наречена така, тъй като само мраморът, използван за строителството, струвал някогашни 7 млн., а общата стойност на сградата била над 11 млн. Вдъхновена е от Малкия Трианон в двореца “Версай” и е завършена през 1892 г. Уилям Вандербилт

я подарил на жена си

Алва за 39-ия ѝ

рожден ден

Двамата обаче не могли да се радват дълго на разкошния си имот.

През 1895 г. разводът им става един от първите шумни процеси в историята на САЩ. Алва се омъжва за Оливие Белмонт и се мести в друго имение близо до Мраморната къща. След като за кратко е било място на най-пищните партита на Източния бряг, имението остава затворено до 1920 г., когато Уилям Вандербилт умира. Алва отваря портите отново, тя построява на брега и Китайския чаен павилион, където организира сбирки на феминистки, настояващи за правото да се гласува. През 1932 г. имението е продадено на Фредерик Принс, от когото Обществото за опазване на Нюпорт го купува през 1963 г. През 1974 г. кадри от “Великият Гетсби” са заснети там в естествен декор.

Другите две имения, които си заслужава да се видят, са “Елмс” и “Роузклиф”. “Елмс” било собственост на бизнесмен, натрупал състоянието си от мините. Дворецът е реплика на Шато д'Асниер край Париж. То е от малкото имения в Нюпорт, което няма излаз на океана, но затова пък градината му с фонтани, редки видове дървета и мраморни статуи е една от най-красивите.

“Роузклиф” също може да бъде разпознато от филми като “Великият Гетсби”, “Истински лъжи” и “Амистад”. Господарката му била наследничка на сребърни мини от Невада. Имението било завършено през 1902 г., а като образец за него послужил Големият Трианон във Версай. Навремето струвало 2,5 млн. В “Роузеклиф”

се намира

най-голямата

бална зала

в Нюпорт. През 1947 г. собствеността минава в ръцете на корабостроителя от Ню Орлиас Едгар Монро, който пък става известен със своите карнавали и маскенбалове. През 1971 г. той сам дарява имението и цялото му обзавеждане на Дружеството за опазване на Нюпорт.

Прекрасна гледка от “Клиф уолк” се открива и към “Оукa кърт”, някога собственост на банкер от Ню Йорк, запален по яхтите. То е второто по големина имение в Нюпорт и за него в края на XIX в. били похарчени 4,5 млн. Наследници дарили прекрасната сграда на женска религиозна организация през 1941 г., а днес тя е част от университета “Салве Регина”.

Още една безспорно впечатляваща къща е тази на тютюневата наследница Дорис Дюк, която обичала да прекарва летата в нейните 105 стаи, разположени на 3600 кв. м. След смъртта на Дорис и няколко съдебни процеса имението е отворено за публика през 2000 г., но волята на богаташката била то да стане музей. Това е причината днес там да има колекция от произведения на изкуството, сред които картини на Реноар и Ван Дайк, китайски порцелан, турски килими, френски мебели. Дорис Дюк разполагала с вътрешен басейн със солена вода, който се пълнел от океана, както

и с персонален

асансьор до втория

етаж

Богатата наследница отглеждала и две камили на ливадата си. Когато веднъж слугите повдигнали въпроса, че кучетата ѝ повреждат скъпите 300-годишни мебели, милиардерката отговорила: “Те живеят тук, а вие само работите тук.” Дюк създава фондацията за реставрация на Нюпорт, чиято задача е да съхрани архитектурното наследство на XVIII и XIX в.

Като изключим именията, Нюпорт е колоритно градче с големи крайбрежни хотели и малки семейни пансиони във вътрешността. На пристанището са акостирали големи яхти редом до скромни рибарски корабчета. Един от специалитетите тук е сандвичът с омари - сварено месо от опашките, поставено в хлебче и застроено с подходящи сосове. В намиращия се на пристанището “Акидек лобстър бар” клиентът предварително може да види какво ще влезе в чинията му. В единия край на помещението рибарите стоварват току-що уловените живи омари, които се разпределят в аквариуми според големината си и чакат реда си да попаднат на трапезата. Всички ресторанти край пристанището залагат на прясната риба и раците.

Нюпорт се гордее и с още една забележителност - Залата на славата на тениса, настанена в някогашното казино. Американската Асоциация за тенис на трева прави първия си шампионат в Нюпорт през 1881 г. и това продължава до Първата световна война. Всички богаташи в курорта също са запалени по тениса. Казиното става музей на популярния спорт през 1954 г. по инициатива на Джеймс Хенри ван Алън, чиято скулптура днес стои в двора. Залата на славата разполага с 1200 кв. м изложбена площ и над 15 000 експоната - снимки, видеофилми, купи, тенис екипи от миналото до днес. В комплекса има 13 корта, които са най-старите зелени кортове в САЩ и единствените кортове на трева, на които е позволено да играят непрофесионалисти след предварително записване.