Мила ПОПОВА, "24 часа"
Kак бихте се описали с три думи?
Бих ли могъл. Три думи са.
На колко години сте?
На 37.
Къде сте роден?
В град Измаил.
Какво харесвате в себе си?
Организираността.
Какво не харесвате в себе си?
Много трудно вземам решение, колебая се. Много време ми отнема.
Чай или кафе?
И двете, защо да се ограничаваме. Пия много черен чай. Понякога сутрин пия една голяма чаша – половин литър, друг път – кафе. Избирам си. Кафенцето с млечице по-добре.
Любима книга?
Не знам дали човек може да има любима книга. Зависи от настроението ти, емоционалното ти състояние, от степента на узряване.
Любим филм?
Ако ме бяхте питали на 13 г., щях да кажа един, на 30 г. – друг. Сега, ако ме питате, ще кажа “Животът на Пи”. Това определено може да бъде фаворит в последните ми години. Аз ходих 6 пъти да го гледам, 3 от които – сам.
Какво четете в момента?
Един френски автор - Ерик Емануил Шмит. Той има едни четири книги, посветени на религията. Сега завърших “Оскар и розовата дама” – тя е посветена на християнството. Препоръчвам ги.
Любим парфюм?
Ползвал съм “Ексес” на Пако Рабан, сега има един “Еклат” в една квардатна кутия. Не съм вманиачен по ароматите, нещо, като ми хареса, си го влача с години. Аз по принцип много не обичам да променям бита около себе си. Стила на обличане, начина на затопляне на къща, бои, тапети, всичко.
Любим стил на обличане?
Гледам дрехите ми да са удобни, по-широки. Може би това е психическа обремененост от времето, когато бях много дебел. А и работата ми е такава, че в един момент изисква да съм много елегантен, в друг - да съм клошар. И това непрестанно преобличане те кара в бита ти основното изискване за дрехите да е лесно и удобно.
С какво пишете?
И с химикал, и с молив. Има много неща, които се променят в тефтера, с който живея – тях нанасям с молив. Със сценариите е по същия начин – първите няколко корекции са с молив, после - с химикал.
Какво има в раницата ви?
Всичко. Слънчеви очила, сценариите, папките с всички документи, които са ми необходими за концерти и други текущи неща, тефтера, с който живея, парфюм, ключове за вкъщи, химикалки. Много пътувам, затова гледам да има всичко, което може да ми потрябва.
Любима песен и стил музика?
Пак зависи от състоянието ти в момента, от възрастта. Има прекрасни неща във фолклора на Борис Машалов и Янка Рупкина, квартет “Славей”, изключително много примери. Има възхитителни неща и в джаза, като Луис Армстронг, Дюк Елингтън. Може да си в период да слушаш “Куин” или “Скорпиънс”. Оперното изкуство – и не само отделни арии и канцонети, а цели опери. Аз имам видео- и аудиозаписи на цели спектакли. Защо не – има и песни, които много обичам и в чалгата. Ето Емилия има едно – “Ангел в нощта”. Има едно индийско с Капка Кумарева, “Ти си ми” се казва. Как да не го харесаш – ами то е хубаво. На Сашо Роман има прекрасни песни, какво, да ги задраскаме ли? Руската музика също. Тук две седмици слушах едни плочи с грузинска музика – хорови колективи. Имам грамофон и си слушах днес 3-4, утре 3-4.
Любима храна?
По принцип храната ми е любима. Много я обичам. Не бих се ограничил – обичам и много завъртени ястия, и най-простичките. Някой път боб ми се яде, друг път – суши. Зависи какво време имам.
Любима напитка?
Обичам черен чай. Не съм маниак за кафе. Има някои хора чак абстинентни – сутрин, ако не пия кафе, ще умра, ще заспя, трамвай ще ме бутне, ще се влача по корем. Не. За безалкохолните - не пия отдавна. А за алкохола – през лятото, хубаво е да е нещо анасоново. През зимата – червени вина, някоя ракийца хубава, зависи.
Имате ли хоби?
При мен всичко е свързано с професията ми, защото тя е многопластова – музика, театър, кино, телевизия. Не сглобявам ядрени реактори, не конструирам подводница, на лов не ходя. Не обичам много да ходя. Веднъж ме водиха на лов, щяха да ме унищожат – не стъпвай така, влачи крака, че шумът трябвало да е равномерен, ще те чуят животните, ние тук 20 души сме тръгнали, а ти... Едно време ходех за риба. Сега разбирам, че е много модерен спортният риболов – хващат рибата, снимат се с нея и я пускат. И отивам аз, взех си въдицата, тя вече клеясала, паяци по нея, и хванах една. Много хубава, точно 3 кг за тавата. Нося я да я теглят и да плащам. И всички: Ама къде отивате, къде я носите тая риба, какво ще я правите? Ами ще я ям, какво да я правя. Те не допускат, че може да уловиш риба и да я сготвиш. А из основи такава е идеята. Стана много вкусен белият амур – по свищовски.
Кой е последният подарък, който купихте и за кого?
На себе си купих риби, които да пусна в шадраванчето у нас. Имам едно заровено корито.
Какви цветя харесвате?
Тези, които растат дълго в градината и можеш дълго да им се радваш. И такива съм си насадил – рози например.
Любима техника?
Грамофонът. Много е простичък като техника, може би е китайски, но понеже сега е правен, има и сиди, радио. Разкошно. Имам много плочи, които съм носил от СССР. Продължавам да купувам. Любо Нейков ми го подари. Той си беше взел такъв, викам, ей, и аз искам, откъде е. И той ми подари.
От какво се страхувате?
Знам, че всяко нещо, което се случва, не е случайно. То се случва, за да направим някакви изводи и да вземем някакви решения, за да променим пътя си. Така че не ме е страх.
Кое е най-смелото нещо, което сте правили?
Аз не съм голям смелчага. Споменах и че трудно вземам решения. Във физически и битов план съм още по-страхлив – парашути, сноуборди, бънджита не мога. Но когато човек има вътрешно нужда от адреналин, а няма откъде да си го набави... А аз имам достатъчно адреналин в живота си – от концерти, от срещите си с хора.
Кой е най-големият ви успех?
Стискам си палци да предстои. Ако се върнем назад – не смея да кажа кой е най-големият ми успех досега. Според мен може да се оцени, когато мине време и го съпоставиш с другите си успехи и когато видиш какво е последвало от него. Ето – мога да кажа – голям успех беше, че напълнихме зала 1, направихме страхотен концерт, но знам ли дали това е най-големият. Може би по-голям е това, че успях да изкопая с кирка и лопата един тон пръст за шадравана, в който пуснах рибите. Това бяха огромни усилия, една седмица копах.
Имате ли домашен любимец?
По едно време имаше кълвач, който идваше всяка сутрин в 6 ч и ми кълвеше къщата. И аз не мога да разбера какво е. Кънти, ужас. Като излязох, гледам – пада стиропор. Той си прави къща. Направих 3 къщи за птици, наслагах ги по дърветата и той изчезна. Не се засели в тях, но явно съм свършил работата. А, вече имам и рибите.
На кого се доверявате най-много?
Аз не се доверявам много. Това е може би скорпионска черта, а може би лично моя. От една страна, защото не обичам да се оплаквам и да ме съжаляват, от друга - не обичам да досаждам на хората с моите проблеми или радости. Но пък съм много добър слушател.
Какъв мечтаехте да станенете като малък?
Не съм се замислял дори, при мен нещата вървяха по един път и аз не пречех на съдбата. От детската градина - песнички, стихчета, после самодейни театрални формации. Даже училище съм завършил повече благодарение на такива изяви - ходех по фестивали, носех награди и те ми пишеха шестици. Затова сега, ако ме бутнеш нещо по математика или физика, ще удариш на камък жестоко.
Какво е в състояние да ви вбеси?
Безотговорността и лицемерието у хората. Все повече го виждам наоколо. Аз затова и не общувам с много хора. Като е сам човек, може да си даде сметка за много неща, защото иначе в общия поток започваме и самите себе си да залъгваме.
Почивка на палатка или в луксозен хотел?
Нека да е по-скоро в бунгало. На палатка съвсем нестабилно ми идва. В последните години ходя на море на Шабла. Няма много хора, защото е по-северно, по-студено, няма хотели, няма басейни, дискотеки. Рай. Диво, разкошно.
Суеверен ли сте?
Ако мине пред мен черна котка, няма да се върна. Но някакви малки неща - да речем, като видя паяк да си кажа, а, ето ще имам гости.
“И пак любими руски песни” се казва концертът, който Руслан Мъйнов ще изнесе в зала 1 на НДК на 17 ноември от 20,00 ч. Певецът ще изпълни всички цигански романси от албума “Руслан пее любими руски песни”, както и няколко руски детски песни, естрадни произведения и такива от филми, които публиката познава и обича.
Този път певецът ще се качи на сцената с група “Акага”, 15 души щрайх - симфонична формация “Лемон Манукян колегиум музикум” и хор “Родна песен” - Бургас. Аранжиментите на парчетата са на “Акага”, Георги Милтиядов и Левон Манукян, който ще дирижира и трите формации. Гост - музиканти ще са Цветан Недялков, Венци Такев и Димитър Тишев.
Коментари (0)
Вашият коментар