Теди Кацарова - готова за дете, но не и за сватба

Моето оръжие е моята усмивка, признава певицата

- Теди, 20 години на сцената, колко бързо минаха. Каква е равносметката?

- Наистина все още не мога да повярвам, че вече 20 години съм на сцена, но нито за миг не съжалявам за избрания път. Равносметката е: 3 албума (единият от които във Финландия), 7 сингъла (5 в България, 2 в Швеция и 1 във Финландия), участия във фестивали, представих Финландия на "Евровизия", турнета с най-големите звезди на Швеция, бях ментор в "Мюзик Айдъл" - Виетнам, пях в Йордания, Катар, Индонезия, Германия, Австрия, Англия, САЩ, Италия, Куба, Турция, а в Черна гора станах 5-а на Балканите на фестивала "Сунчане Скале"... Много, много концерти и участия в България. Щастлива съм, че не съм била зависима от никой и винаги сама съм избирала и песните, и стила си. Обожавам професията си и с нетърпение очаквам всеки момент в студио или на сцена.

- Кой е най-големият ти успех? С кои известни музиканти и певци си делила една сцена в чужбина?

- Човек винаги иска още и още да се развива и изгражда като професионалист. Научена съм от родителите ми на дисциплина и да съм безкомпромисна, когато работя. Деветге години, през които живях в чужбина, ме научиха на точност и това, че не можеш да губиш времето на другите, бидейки неподготвен за запис или концерт. Не мога да кажа кое смятам за най-голям успех, но все още си спомням как публиката на цяла Финландия гласува за мен и групата ми по време на конкурса за избор на песен за "Евровизия" и станахме втори. Делих сцена със звезди като Реднекс, Хадауей, Майкъл Болтън и много от скандинавските изпълнители.

- Съжаляваш ли, че се върна и продължи кариерата си в България?

- Не, в никакъв случай. Напротив, горда съм, че преодолях всички трудности, съпътстващи един развод и това да започна отначало. Благодарение на близките ми и страхотните ми приятели победих една тежка депресия. Животът ми започна отначало, но за добро. Съжалявам, че заминах да живея в чужбина, това може би беше най-грешното решение, което съм взимала, но когато любовта дойде, оглупяваме.

- Кога за първи път излезе на сцената и какви са спомените ти от тогава?

- Бях на 15, когато спечелих "Хит минус едно" - единственото предаване по Националната телевизия по това време за откриване на млади таланти. Оттам тръгна главоломно кариерата ми. Всички искаха да видят детето на "LZ", а аз имах само една песен и се наложи много бързо да намеря песни, които да пея. Бях една година и бек вокалистка на Георги Христов. Родителите ми бяха страшно критични към мен и доста се притеснявах да не сбъркам нещо или както все си мислех, да ги посрамя.

Дълги години носих тежестта на фамилията ми, но се радвам, че успях да извоювам моето малко местенце под прожектора. С много труд и постоянство.

- Как ще отбележиш 20-годишнината си на сцената?

- Естествено, че този юбилей трябва подобаващо да се отпразнува. Подготвям премиера на нов албум с име "Преродена", защото наистина се чувствам така. Концерт-промоция с приятели на сцена и най-важното - на живо заобиколена от страхотни музиканти. Концертът ще се излъчва от БНТ, защото това беше телевизията, от която стартира кариерата ми. Всичко в него ще е със значение за мен, мястото, гост-изпълнителите, публиката. Това ще е моят подарък към всички, които са ми помагали през годините и които са били до мен в трудните ми моменти.

- Вярно ли е, че си била пухкаво детенце и в училищни представления са ти давали само незначителни роли? Коя от тях помниш?

- Ха-ха, дааа... толкова исках да стана балерина, но все не ми се получаваше. Естествено, баба ми наливаше масло в огъня, като ми обясняваше, че не ставам, тъй като съм закръглена... Е, това не й пречеше да тича след мен с филиите. Няма да забравя как все исках главните роли в балетните постановки, но, уви, силите ми стигаха само за костенурка, статист, храстче, ха-ха... въобще не ми беше лесно.

- Май не си била от най-послушните деца, коя беше най-голямата ти пакост?

- Обожавах да режа всичко с любимата ми ножица - от дрехи през пердета, покривки и дори бретона си. Постоянно кълцах или развалях играчките си. От дете не съм била от стиснатите. Споделях всичко с всички и ми беше все тая дали ще ми счупят или поразят играчките. Май най-голямата пакост беше, че нарязах плетената покривка на една кука от баба ми на много малки парченца и после я сглобих като пъзел. Естествено, когато баба ми реши да я изтръска един хубав ден, тя се разлетя из цялата стая. Това беше единствения път, когато ме нашляпаха, но си го бях заслужила.

- Разкажи за първото си влюбване. Какви са спомените от първите трепети?

- Беше любов от пръв поглед. Бях на 13 и той беше чужденец, висок и рус. Явно това е някаква моя карма, все да съм с чужденци. Беше внук на една от най-добрите приятелки на майка ми от Норвегия. Гостуваха ни в България и двамата се влюбихме. Беше детско, сладко и наивно, но остави мил спомен в мен.

- Поради работа в чужбина родителите ти са пропуснали съществени моменти от детството ти, отгледана си предимно от бабите и дядовците. Какви са спомените от детството ти?

- Помня едно страхотно детство в безкрайни игри навън. Помня миризмите на липа и бъз, варенето на компоти и лютеница, игрите на ластик, въже, дама или народна топка. Най-хубавите лета бяха на село в Троянския балкан - по цял ден на колело или за гъби в планината. Родителите на татко ме отгледаха и досега си спомням с умиление за всички изключителни моменти от детството ми. Расла съм с чиста храна и много любов и се надявам, ако имам дете в скоро време, и то да се радва на толкова хубаво детство.

- Казвала си, че събираш приятели на "кулинарни оргии", какво им готвиш обикновено?

- Доста се стряскат хората, като кажем "кулинарни оргии". Все ми се струва малко това, което съм приготвила, и правя по няколко ястия плюс различни екзотични салати, разядки и топъл домашен хляб. Резултатът е, че всички се наяждат с топлия хляб и разядките, а за основните манджи нямат място. Та затова ги наричаме оргии, защото по цяла нощ се дояжда с почивки.

* Режисьорът Стилиян ИВАНОВ:
България не е само баница, лютеница и розоберачки
Ние сме наследници на първата европейска
цивилизация и сме създали своя култура много
преди диваците на Азия да опитомят конете

- Филмът "И това е България!" вече е факт. За кого го направи?
- Досега филмите, които са представяли страната ни, винаги са следвали някакви стереотипи. Малко или много сме свикнали да възприемаме България с баница, лютеница, берачи на рози в балкантурист-носии и какви ли не още примитивни образи. Преди година-две беше направен поредният рекламен филм за страната ни, щедро финансиран от държавата с близо 3 млн. лв., който затвърди тези клишета, че и отиде още по-далече. Представи ни едва ли не като катунарски народ, който все още ходи с каруци и забрадки. Това първо. Втората причина е идеологията за това какви сме ние. До 1944 г. учените усилено изнамират доказателства в подкрепа на политическата теза, че сме конен народ, дошъл от не знам си къде, обслужвайки една чужда доктрина. След 1944-та заради панславизма на СССР започваме пък да твърдим, че сме славяни. И така историята се превръща в идеология. Нашият филм е опит да провокираме аудиторията да се замисли над простичкия факт: не сме ли наследници на първата европейска цивилизация, на чиито следи учените непрекъснато се натъкват по нашите земи? И имамаме ли национална доктрина за истинското ни минало, каквато имат гърци и турци например? Или всъщност сляпо следваме съдбата, отредена ни от нашите съседи?
- Защо реши да пречупиш разказа през погледа на Ивелина Христова?
- Филмовият разказ започва отдалеч - от 6-ото хилядолетие пр.Хр. Разказваме и за гроба на Орфей в Татул, прорицалището на древните жрици в Перперикон, мистериите от Долината на тракийските царе, следите от човешки жертвоприношения... Представяме какво пишат древните автори и съвременните учени. И при все че всичко това е с актьорски възстановки, анимационни сцени, богата картография, не бе достатъчно атрактивно и лесно за възприемане от широката аудитория, към която е насочен филмът. Затова добавихме един приказен елемент - поканихме Ивелина Христова, която внесе голяма доза емоция в историческия разказ, превръщайки далечните събития в лични изживявания. За да я открием, се свързахме с единствената в България лаборатория, която от 20 години изследва кандидат-феномени. Тя е в Шуменския университет и в нея работят специалисти от областта на физиката, химията, биологията, медицината, математиката. Учените трябваше да ни помогнат да се ориентираме дали Ивелина е човекът, който да ни разведе из историята на България. Предварително изследователите ни казаха, че над 95 на сто от хората, които са тествани при тях, нямат никаква ясновидска дарба. Но има по-малко от 5 процента, в които влизат хора като Вера Кочовска и Ванга. Ивелина беше подложена на изключително стриктно научно изследване според разработена методология. Заключението бе, че тя наистина притежава дарби, които на този етап не могат да бъдат обяснени, но определено може й да се вярва. По-късно, в процеса на работата се убедихме, че е така, защото всяка нейна дума намери точно потвърждение или в античен писмен източник, или в съвременна научна теория. А най-забавното бе, че тя дори не знаеше къде ще снимаме. Уговорката с нея беше, че тръгваме всяка сутрин за някакво място, без тя да знае посоката на нашето пътуване, а като спрем на дадения обект, камерите вече работят и регистрират всичко - от нейната изненада до възхищението й или уплахата й. Определено смятам, че това е работеща формула за популяризиране на далечната ни история сред изключително широката и не дотам заинтересована аудитория.

* Футболистът Стилян Петров побеждава окончателно
левкeмията

* Родните хубавици с нещастни връзки
Манекенки, певици и шоу гърли се усмихват на
сцената и реват под юргана

* Учени: Да, животът продължава след смъртта
Поне така твърдят специалистите, изследвали 2600
пациенти, за да го проверят

* Свидетел топи бивши ДПС депутати в съда
Митхат Табаков и Гюнай Сефер чакат поредна
присъда

* Мао Цзедун сменил четири съпруги
След арест и съд вдовицата му свършва със
самоубийство

ТЕЗИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 15 ОКТОМВРИ!