Джеолин Араб: Улицата е най-добрата сцена за танци

Ася ВЛАДИМИРОВА, "Труд"

От днес до 19 октомври в България пристигат над 400 световни лидери в областта на изпълнителските изкуства от повече от 50 държави за Международната среща за съвременни изкуства IETM София. IETM e най-голямата международна мрежа за изпълнителски изкуства в света с център в Брюксел и над 500 членуващи организации от над 50 страни.
Основната цел е да се стимулира развитието на съвременните изпълнителски изкуства в глобален мащаб и да инициира съвместната работа и обмен на опит и информация между организации от цял свят.
Тази година София е домакин на срещата, която включва интензивна дневна дискусионна и образователна програма в Националния дворец на културата, вечерна артистична програма, съставена от 16 български независими продукции на АСТ фестивал за свободен театър 2014, 8 представления на държавни и общински театри и паралелни събития. Темата на IETM София е "Space for Change/Пространство за промяна".

Джеолин Араб е завършила право, след това става танцьорка. В момента е международен тур мениджър. Джеолин е в България за срещата. 

- Здравейте, Джеолин. Ще ни разкажете ли малко повече за вашето участие в Международната среща за съвременни изкуства IETM (International Network for Contemporary Performing Arts) , която започва днес в София?
- Аз съм част от IETM от 2012 г. насам. Тогава беше първата среща, на която присъствах, но компанията , за която работя, се е включила много преди това. Знаете ли какво всъщност е най-хубавото на IETM? Независимо откъде идваш, с какво се занимаваш, винаги има място за теб. Стига да има какво да каже и да искаш да го направиш, винаги можеш да се включиш. Понякога може просто да отидеш, за да слушаш дискусиите, които се водят, друг път може да присъстваш с конкретна цел, да си модератор. Също така може да отидеш, за да видиш артистичната част от програмата, да провериш дали ще срещнеш хора, които мислят като теб и с които може да поставите началото на бъдещо сътрудничество. В този конкретен случай аз съм тук, за да участвам в дискусиите, да се срещна с различни изпълнители и мениджъри. Разбира се, нямам търпение да се запозная с артистичната обстановка в страната, да видя българските изпълнители и творци. Ще се опитам и да се насладя на София.
- Запознахте ли се предварително с нашата култура, направихте ли някакво проучване?
- Обикновено отивам на дадено място неподготвена и всъщност това харесвам най-много в IETM - позволява ти да се срещаш с различни хора в неформална обстановка и всичко се случва по начин, който те предразполага. Затова не се опитвам да планирам всичко предварително.
- Каква е била най-голямата ви изненада до момента? Все пак отивате без подготовка, не знаете какво да очаквате.
- IETM само по себе си беше изненада за мен. Идвам от Бейрут, където за изкуствата няма достатъчно финансиране, липсва стабилна организация. Точно затова, когато разбрах за тази мрежа, това беше голямо откритие. Внезапно видях чудесно пространство, което позволява споделянето на знания, информация, улеснява комуникацията между членовете. Хубавото е, че е отворено за всеки, който иска да бъде активен и иска да помогне за това промяната да се случи.
- Казвате, че всеки получава възможността да каже каквото си поиска. Какво е това, което искате да кажете вие?
- Всеки път, когато се събираме, се питаме защо правим това, което правим. Много често хората на изкуството имат усещането, че работят сами, че сами трябва да преодоляват толкова много трудности. Когато някой се включи към IETM, разбира, че не е сам, че това е място, което е изпълнено с възможности. Затова и темата на срещата в София е "Space for Change/Пространство за промяна".
- А от каква промяна се нуждаем?
- От много голяма. Преди всичко от това не просто да говорим за нея, а да започнем да действаме. Да намерим нужните инструменти за целта и точно такава е ролята на мрежата. Тя е място, където една идея може да се роди и след това да се материализира.
- Как се прави крачката от идеята към осъществяването ?
- Неформално и точно в това е цялата красота на срещите. Може да намериш съмишленици на чаша кафе, да откриеш, че и друг споделя вижданията ти и е готов да работи с теб. Освен това организацията предлага помощ и подкрепа.
- Според вас лесно ли е хора, идващи от много различни среди и култури, да намерят общ език и да се сработят?
- Да, защото самата организация работи в тази насока. Винаги има място за нови членове.
- Ако искам да се присъединя, какво трябва да направя?
- Отваряте нашия уебсайт - http://ietm.org, и се регистрирате като част от организация или като самостоятелен участник. Плащате таксата и получавате достъп до публикациите, дейностите и сте информирани за всичко, което се случва по света.
- Колко често се организират срещите?
- Големите планирани срещи се случват два пъти годишно, а през останалото време се организират и по-малки.
- Когато говорите за "Място за промяна", какво място имате предвид - различни локации или?
- Да, различни локации в пространството, но и време за изкуството, за промяна. По-скоро става въпрос за избора на точното място и време.
- Вие сте международен тур мениджър на една от най-добрите танцови компании в Дания - Mancopy Danse Kompagni. В едно от представленията ви танцьорите напускат удобното пространство на сцената и танцуват на различни локации из града. Предполагам това променя възприятието на публика...
- Говорите за Out of Hauz Experiences, нали? Променя се възприятието на публиката, но и на танцьорите. Когато се смени мястото, се налага да се приспособиш към него. В театъра винаги има някаква дистанция между актьорите и публиката, но когато промените контекста, публиката става част от изпълнението.
- Как успявате да създадете продукт, който да носи в себе си изкуството и в същото време да бъде атрактивен за публиката?
- Точно върху това работим през цялото време - как да направим добър продукт и в същото време да стигнем до хората. Важно е, когато създаваш, да не го правиш с мисълта, че това си е твоят малък продукт. Трябва да го правиш с идеята, че това е диалог. Това е най-важното в изпълнителските изкуства - в тях няма място за монолог. Изведнъж това, което си създал, трябва да бъде споделено.
- Може би затова промяната на мястото работи. Извън сцената аудиторията се включва по-лесно в диалога с изпълнителите?
- Да. Реакциите винаги са различни. Хората се изненадват, плашат, но винаги реагират.
- Това обаче е свързано с поемането на някакъв риск. Кой е най-големият, който сте поемали досега?
- В някои части от света и това да бъдеш творец е риск. Да създаваш е рисковано, защото не знаеш какво ще получиш. Това, което правиш в един момент, престава да ти принадлежи и започва да води свой живот.
- Да и не знаеш какво ще се случи с него, как ще се развие. Има опасност, ако го обичаш прекалено много, да не искаш да го пуснеш.
- Точно така, а това би било много жалко, защото изкуството е, за да бъде споделяно.