АКО знаеше уважаемият Марк Цукърбърг, създателят на фейсбук, колко жени направи щастливи. Поне в България. Социалната му мрежа създаде не една любов и укрепи не една връзка. Даже бих му предложила да поиска официално признание от феминистките организации. Той се оказа истинско турбо в двигателя на женския прогрес. С негова помощ и с малко любов вече няколко млади българки постигнаха шеметни върхове в кариерата си.
Първо бе приятелката на бивш министър. Една фейсбук страница и много страст бяха достатъчни, за да направят 26-годишната пиарка с близо 50 000 лева по-богата. Момичето създаде с два клика страничка на Програмата за развитие на селските райони и спечели с нея евросредства, колкото за софийска гарсониера. С това буквално се изравни до световни компютърни гении като въпросния Цукърбърг и Бил Гейтс, които също с малко кликове и много любов към професията си се превърнаха в милиардери. Е, те имат повече пари, защото са кликали години наред. Човек просто трябва да знае къде и колко да клика. И също така кого да обича.
Ето че магията онзи ден се повтори отново. Друга 20 и кусур годишна българка направи удара на живота си и кацна на зам.-шефския стол в агенцията за българи в чужбина директно от школата си по танци. Момичето също знае как да клика и как да обича. Тя е известна с това, че е приятелка на политически лидер с прякор Манчестъра и че е направила страничка във фейсбук, поощряваща диаспората да гласува.
Да живее Цукърбърг, да живее феминизмът! Като си помисля само колко политици жадуват за ласки, колко страници чакат за кликане във фейсбук, направо виждам как младежката безработица в България наполовина се решава. Наполовина, защото засега любовните стрели на фейсбук са изцяло в полза на хубавите момичета. По-грозничките, както и момчетата ще трябва засега да продължават да печелят пари и високи позиции по каналния ред - с години работа.
Разбира се, този трик с кариерата във фейсбук, си има и една негативна страна. На всяко кликане, което издига в ранг една млада приятелка на политик, извън ускорителната лента на живота изхвърча една вече не толкова млада съпруга на политик. Добре че е фейсбук, че да разбере, горката. Защото в днешно време благодарение на всемогъщия Цукърбърг и годежи, и разводи, и даже оставки се искат в мрежата му.
Но да се върнем на кариерата на младите жени в България. Значи, щом с красив шпагат и няколко умни клика във фейсбук се стига до държавна агенция, въпросът е какъв пост бих получила аз, след като мога кълбо на успоредка и съм доказана фейсбук богиня? Ще се намери ли държавна агенция и за мен, а защо не и министерски пост? Или освен качества и интелект е нужна и любов, за да попаднеш там? Щото те държавните агенции у нас са си известни като резиденции на амура... Колко прободени от стрелите му приятелки вече са попадали там... Интересно дали всичките могат шпагат като началничката на емигрантите.
Тук може би е мястото и да разсеем едно недоразумение, което обиди женската половина в България неотдавна. Преди конгреса на БСП депутатът Кирил Добрев се отплесна и заяви, че жените ги предпочита за нещо друго, а не за лидер на партията. Казвам отплесна, защото забрави да уточни за какво ги предпочита. Според мен е имал предвид именно за началнички в държавни агенции. Така че не трябваше веднага да го обвиняват в сексизъм. Също така трябва да успокоим и притеснените, че в новия парламент има рекордно ниско участие на жени - само 7% депутатки. Може депутатките да са 7%, ама пък колко държавни агенции имаме и колко още можем да отворим. Щом има за българите в чужбина, що да няма и за чужденците в България? Може даже да са две - за западняци и за бивши соц. Или за русофоби и русофили.
Толкова момичета са хубави и са ходили в алианса на някакъв език, те нямат ли качества? Тук е мястото емигрантките да попитат защо пък да нямат и хубави мъже началници? Ми нека направим и една агенция за българките в чужбина. А замовете в нея да са с диплома от колеж и да могат да мърдат гръдните си мускули. Малко народ сме, безработицата бързо ще я решим така. Който вече е бил депутат, може да стане шефче в агенция и обратното. Само не знам дали ще ни стигнат българите в чужбина за тази идея. Че то така горе-долу на един в чужбина, дето праща пари вродината, се падат по двама пенсионери, един депутат и шеф - шеф и половина в някоя агенция. Ако не смогват, ще трябва да им пратим още българи. Ма това е лесно - вече 25 години поне това правим успешно.
Коментари (0)
Вашият коментар