Най-старият българин Атанас Стоянов: Животът бе най-хубав при цар Борис III

Кристиян Иванов, "България днес"

Атанас Стоянов е най-старият българин. Навърши 105 години на 12 август. Роден е в Лозенград през 1909 г. и е бил най-голямото от 3 деца. Атанас е на около 4 години, когато родителите му са се преселили в Бургас, а след това в русенско село. Баща му е убит на фронта и майка му се установила в Хасково. Пред "България Днес" той разкрива кои са най-важните уроци в дългия му живот.

- Г-н Стоянов, живял сте в три различни политически системи - монархия, социализъм и днешния преход към демокрация. Кога животът беше най-хубав?
- Най-добре се живееше при цар Борис III. Имаше възможности за работа, търговия, производство. Аз израснах в голяма бедност. Бежанци сме от Лозенград. Майка ми отгледа мен и двете ми сестри сама. Баща ми бе убит на фронта, когато бяхме много малки. И аз започнах да работя рано, чиракувах при вуйчо си. По-късно ръка ми подадоха добри приятели сладкари - Сабри, Мехмед и Хилми от сладкарница "Чарлстон". Те ми дадоха заем, за да започнем със съпругата ми да шием каскети, барети, фуражки.

- Били сте шапкар, добър занаят за времето си, имали сте собствени дюкяни в центъра на Хасково. Успяхте ли са станете заможен човек в годините преди Втората световна война?
- Двата дюкяна бяха под наем. С труда си станах заможен човек. Гледах си семейството, построих си къща. Тогава се носеха много шапки - и на село, и от военни и ученици. Не можехме да смогнем с поръчките. Всичко най-ново и модерно можех да си позволя да купя. Живеехме много добре. Ходехме на почивка, театър, вечеринки.
- Пътувахте ли в чужбина, за да сте в час с модните тенденции?
-Разбира се, но чак като изучихме децата. Пътувахме из Европа на дълги екскурзии, обличахме се елегантно и модерно.
- Купуваха ли от вас шапки известни хора - политици, писатели, актьори?
- Аз не правех бомбета и капели, шиех за обикновените хора. Всички носеха или каскет, или барета, таке, калпаци и фуражки. А и в Хасково къде ти толкова известни хора.

- Как се промени животът ви след идването на комунистическия режим през 1944 г.?
- Задължиха ме да вляза в шивашката кооперация. Имаше работа, а бях единственият шапкар и печелех повече от всички. Но не трябваше да получавам повече от партийния секретар и се налагаше да шия по-малко. Странно, но факт.
- През годините успяхте ли да си изградите ваша система как човек трябва да се справя с изпитанията на живота?
-Да не му мисли много човек. Каквото поднесе животът, приеми го и продължавай напред с усмивка и висок дух. Ако си здрав, всичко отминава и по-добро предстои.
- Кои са били най-трудните ви моменти?
- Много са били трудностите в живота ми, но най-тежко бе детството ми. Нямаше дори какво да ядем. Децата ме обиждаха, подвиквайки ми "бежанец". Страдах, като гледах мъките на майка си. В дългия живот има много трудни моменти и изпитания, но благодаря на Бог, отминава всичко.

- Вярвате ли в Бог?
- Да. Преди ходехме на църква, жена ми пееше в черковния хор. Сега само Го питам докога ще съм на земята. Но Той си знае.
- Неизбежният въпрос - каква е рецептата ви за дълголетие?
- Не знам рецепта, така е било писано. И аз се чудя. Ако питате за здравословни навици - не съм пушил никога. А останалото - умерено от всичко, което Бог е дал на хората. И - труд и оптимизъм.
- Как минават дните ви сега?
- Вече съм по-слаб. Лежа си пред телевизора.
- Кои са любимите ви предавания?
- Всичко гледам - и новини, и филми, и спорт - цял дълъг ден това правя. С удоволствие гледам филми за животните по света.
- От кой футболен отбор сте?
- Не гледам футбол много. Не се интересувам.
- Какво мислите за днешните политици?
- И днешните, и предишните са еднакви. Далече са от хората. София е друга държава. Доволен съм от кмета, направи от Хасково модерен и красив град.
- Ходите ли да гласувате на избори?
- Редовно, до 98-ата си година, но вече нямам сили да отида.
- За вас кой е най-успешният български политик за последните 105 години?
- Имало е и добри политици, но успяла ли е България? Не! Демокрацията трябва да е водеща за политиците, а не интересът.
- Кой е най-важният урок, който сте научили за вашия дълъг живот?
- Много са уроците на живота. Някои са добри ученици, други - не. Аз от кои съм - не знам. Важно е, че хората ме помнят с добро и всеки ден получавам поздрави от децата и внуците на моите познати. Направи добро и го хвърли, това е. Бог ще ти го върне. Вярвай.