Мартин Иванов-Данона е най-желаният ерген в Пловдив

Анелия Перчева, "24 часа"

Плейбой, бивше гадже на фолкпевицата Анелия, любител на високите скорости. Така жълтите издания описват Мартин Иванов-Данона, избран за депутат от “България без цензура”.

“Медийният ми образ няма нищо общо с мен. Не съм разглезено синче на богаташи, което пръска пари по нощни клубове”, казва за себе си 29-годишният пловдивчанин. Той не обича да говори за връзката си с Анелия, тъй като всеки вече е поел своя път. Двамата се запознали през 2007-а в обща компания. Едва година и половина по-късно пламнала любовта между тях. Толкова и продължила.

“До ден днешен си останахме приятели. След изборите Анелия се обади по телефона
 да ме поздрави и да ми пожелае успех”, обяснява Мартин. По думите му с всичките си бивши гаджета е останал в добри отношения. Сред тях е и Мария Янкова, дъщерята на пловдивския цитрусов бос Сотир Янков, известен като Дон Портокал.

В момента Иванов няма жена до себе си. За него се говори, че е най-желаният ерген под тепетата.

“Чувал съм ги тия приказки. В началото се дразнех и подскачах, но сега ги приемам спокойно”, смее се Мартин.

Признава, че като всеки мъж първо го привлича външната красота на срещуположния пол, но трябва да има и за какво да си говорят. Обсебването и задушаването е другото нещо, което може да го отблъсне, тъй като държи да има лично пространство.

“Мартин влезе в обективите заради една-единствена връзка - тази с Анелия. Проблемът на обществените личности е не това, което показват, а това, което скриват. А той е много открит. При него няма завист и лицемерие”, коментира Кирил Захариев, един от най-близките приятели на Иванов. Той разкрива друг образ на младия депутат - на отговорен човек с модерно европейско мислене, който знае цената на хляба, тъй като работи още от ученик.

“Започнах да помагам във фамилната транспортна фирма още докато бях в 9-10-и клас и оттогава не съм спирал. Не съм се родил в семейство на богаташи”, споделя Мартин.
 Преди да основе компанията, баща му Стоян работил като международен шофьор повече от 15 г. Докато въртял волана в чужбина, съпругата му Наталия гледала двамата им синове.

 Иванов има по-малък брат Димитър, който е на 21 г. Студент е в Университета по хранителни технологии. Мартин пък е завършил “Бизнесадминистрация” в Европейския колеж в града на тепетата.

Преди това учил в механотехникума. Като дете бил кротък и не създавал големи проблеми на родителите си.

“Възпитаван съм строго. Имах си час, в който трябваше да се прибирам вкъщи. Ако не го спазвах, ме наказваха да не излизам, което най-много ми тежеше”, спомня си Мартин.
 Хлапашката му мечта била да стане голям футболист като Алесандро дел Пиеро или Роналдо. Облепил цялата си стая с плакати на “Ювентус” и "Барселона". В продължение на 3-4 години ритал топка, но трябвало да се откаже, след като му открили наследствена анемия. Оттогава не се занимава активно със спорт.

В тийнейджърска възраст обичал да ходи с приятели на дискотека, а когато родителите му не го пускали, го правел скришом. После го завладяла страстта към пътешествията. Обиколил е почти цяла Европа, бил е и в по-далечни страни като Тайланд и Китай.

“Допреди 2 г. като всички млади хора ходех по нощни заведения, но сега съм ги ограничил. Събираме се компания от десетина приятели по вили, имаме си и други любими места”, обяснява Иванов.

Твърди, че не е запален фен на чалгата. Слуша всякаква музика. Единственият концерт, на който е ходил, е на Мадона в София. Освен чалга клубовете е загърбил и спортните автомобили. Първата хубава кола, в която седнал, била БМВ. Купил си я през 2008 г. с парите, които сам си изработил, и с помощта на баща си. На следващата година я сменил с черно ферари, но се разделил и с него. В момента Мартин няма собствен автомобил, кара някой от семейните, а те не били първа младост.

“Най-високата скорост, която съм развивал, не е с моя кола, а с поршето на приятел.
 На магистралата за Бургас вдигнах 328 км/ч. Ходил съм да карам и по писти”, разказва Иванов. По думите му с младежкото си увлечение по бързите возила се простил, когато започнал свой бизнес.

 През 2009-а си направил фирма за покупко-продажба на земеделски земи и консултация по европроекти. Две години по-късно основал и дружество за търговия с горива и петролни продукти. Иванови дават препитание на 70 души.

И тримата мъже от семейството носят прякора Данон. Бащата Стоян е Големия Данон, Мартин - Средния, а Димитър - Малкия. Прозвището се е превърнало в част от фамилното им име. Приятелите им го дали заради известната фирма за млечни продукти, с която фамилията поддържа бизнесконтакти.

С този прякор Мартин влиза и в политиката през януари т. г., когато става член на “България без цензура”. През февруари присъства и на учредителния  конгрес.
“Никога не съм искал да заемам високи постове в партията. Помагал съм с каквото мога. Правил съм дарения за ББЦ, но всичко е по закон”, твърди Иванов.

С Николай Бареков се познавал отдавна. След евроизборите лидерът на ББЦ предложил на Мартин да оглави областната структура в Пловдив и той приел.

“Родителите ми не са партийно обвързани и в началото за тях беше стрес, защото политиката в България не е от най-чистите неща. Казаха ми сам да преценя и да взема решение”, обяснява Иванов.
 

След избора му за депутат получил обаждания от много хора. Самият той не бързал обаче да се радва, изчакал окончателните резултати на ЦИК. След това събрал най-близките си приятели и почерпил. Без пищни разпивки и илюминации.

Като депутат вече се е сблъскал и с първите атаки - от учителката по биология Анна Баракова от Пловдив, която обвини него и адвокат Дяко Дяков, че са я притискали да се откаже от мястото си в парламента. 34-годишната преподавателка беше изстреляна на второ място след Бареков от преференциалния вот.

“Не сме я причаквали пред дома  и училището, както твърди тя. Проведох само един разговор с нея по телефона и я поздравих за избора . Поисках да се видим, но тя се покри и не върна обаждане”, казва Иванов.

Той посочва, че добре осъзнава личната си отговорност като народен представител. Приоритетите му ще са създаване на по-благоприятна бизнессреда в България и повече работни места.

“Иска ми са младите хора да не слугуват в чужбина и да се реализират в собствената си родина”, посочва пловдивчанинът.