Това е поредният документален разказ за Реставратора. Който се е родил като Бранимир Делчев. Завършил е с отличие специалността реставрация в Академията за изобразителни изкуства в Прага. И се е отказал от правото и поканата да започне като асистент академична кариера там. Над 20 години - до 1999-а, е реставратор в НХГ, а до 2012-а - в Етнографския музей. Ползва се с авторитета на един от най-добрите родни реставратори. И със славата на чешит. Принизяваща го, тъй като е човек с мисия, с любов и идеи за родината си, с всеотдайност в работата.
Който цял живот е предизвиквал, а не е чакал съдбата си.
Реставраторът е на "ти" с животните. С всякакви: диви, опитомени, домашни. Той си има обяснение, задоволяващо любопитството му към себе си. Излъчва феромони, които животните усещат. Кой как ще да го разбира. И не питайте какви са тия феромони, и не се терзайте защо ги нямате. Моята цел е да ви разкажа запомнените от него истории с животни, започващи от ранно детство. Там има и лъвове, и скорпиони, и огромни паяци, и патица, и петел, и друг петел с кокошка, и кучета, и друга гад.
Започвам с петлите и кокошката. Самотният петел бил стандартен на вид и тегло и червен на цвят. Във времето, когато червеното не беше желан цвят нито в политиката, нито словесно, нито даже в облеклото, червеният петел на Реставратора се промъква в крепостта на античервеното - телевизията. Непосредствено след 11.IІХ.2001 г., след рухването на кулите близнаци, петелът дава интервю на журналистката Ирен Леви. По време на разходка из Южния парк. Интервюто започва с неговото: Моите съболезнования на американските петли. Но в държава, която има орел в герба си, винаги е така. Ние сме се отказали от летенето, защото то е форма на агресия. - И както си върви, подхвръква на едно дърво. Журналистката го пита: Къде отиваш? Той отговаря: Дежурен съм по ПВО (противовъздушна отбрана). Тя: Не е ли остаряла тази методика? Той, държейки на реномето си: Остаряла е. Но в сравнение с реакциите на нашата ПВО това си е модерна методика. - За честта на днешната ни ПВО ще напомня, че по време на интервюто все още не беше изпълнена мечтата на Соломон Паси да бъдем членове на НАТО.
Махленските зяпачи на дружбата му с Реставратора му викали Петьо Питието. Щото се наливал с бира. Какво да пие животинката, след като собственикът му, облъчващ го с феромони, е чешки възпитаник. Обаче и Петьо бил чешки възпитан отвсякъде. Не се настанявал пръв на масата, когато друг плаща. Изчаквал поканата на Реставратора: Петьо, ела да те черпя - и тогава скачал на стола. В някои случаи ставал досаден. Когато Реставраторът слагал цигара в устата си, той я измъквал и разкъсвал.
Върховната му телевизионна изява била в поредицата "Пирон" на Влади Въргала в
предаване с
Йорданка Христова
Там имал роля да дошашардиса певицата. Остроумната поредица използваше суеверието или други слабости на популярни люде и ги поставяше в неудобно положение. Но забавно, смешно и незлобливо, та да се приеме, че това е простима слабост на Х личността.
Й. Христова се нуждаела от някаква подкрепа. И се уговорила с актрисата Мария Русалиева да гледа на кафе, с което онази се славела. Екипът подготвил дома на гледачката като мистична зона. Телефонът звъни. М. Русалиева го вдига и го затваря. Той пак звъни. Тя ядно измъква розетката и навива кабела около телефона. Но той продължава да звъни. Аплиците се палят сами. Телевизорът работи с изключен кабел. И без ничия намеса си сменя програмите. Й. Христова започва да вярва, че в дома витаят духове.
Мотаещият се наоколо ангорски котарак на стопанката вече започва да изглежда призрачно. А Реставраторът стои и чака знак. Срещу отворената врата на хола седи певицата и вижда другата стая. В тайната слушалка в ухото Реставраторът получава нареждане: Пусни петела. М. Русалиева споделила, че сънувала бял петел на зелена ливада. А в хола вече крачи червен петел, устремен към чиния с фъстъци. Това вече идва повече на певицата. И тя вика: Маро, ма, не е бял, а червен. И не е на поляна, а в хола. - И хуква. На вратата я спира Влади Въргала. И певицата се усеща какво са скроили. А Реставраторът изпъва ръка като соколар и петелът кацва там след фъстъците. В края на предаването субтитрите, изреждайки участниците, провъзгласяват: Бранимир Делчев - звероукротител. С това той като че ли днес най-много се гордее, като хем разбира шегата, хем приема надписа на сериозно.
След червения петел Реставраторът се сдобил с птиче семейство - петел и кокошка. Подарили му пиленца в село Извор. Макар бащата да бил шарен, петелът на Реставратора станал черен. Нарича породата им джинки - били по-дребни от разпространените породи. Той ги отглеждал вкъщи и когато пораснали, установил режим на махленска грижа. Сутрин, тръгвайки на работа, ги изнасял пред блока си. Те се разхождат, чоплят, кълват, а съкварталците внимават да не им случи нещо. Ако нещо ги застрашавало, птиците се криели при кучето му. То и сега живее постоянно навън, под балкона стопанинът му е направил завет да почива и спи. Денем се шляе само, но щом Реставраторът тръгне нанякъде из махалата, го следва на няколко крачки. Неотменен страж!
Преди Великден на излизане за работа го срещнала баба съседка. Той държал в ръце птиците. Бабата му пожелава и наставлява: Днес е Велики четвъртък, та нека кокошката ти снесе яйце. Боядисай го червено! - Толкова му трябвало за поредното хрумване. Пуснал петлето и се върнал вкъщи с кокошката. С една спринцовка без игла
вкарал в
трътката
жълта, червена и синя от боите си. Привечер се връща от работа и едно момче екзалтирано му показва: Виж, от твоята кокошка се появи великденско яйце. - И разбрал, че е тръгнала мълвата, че кокошката му снася великденски яйца. Приближил блока и видял, че прозорецът на стаята му на партерния етаж сияе, сякаш вътре гори огън. Ужасен, ускорил крачка, но скоро облекчено въздъхнал. На перваза били подредени десетки горящи свещи. Така бабите в квартала отбелязали "великденското чудо". А днес Реставраторът си спомня с научна гордост зоологическото си откритие, че яйцата на кокошките излизат с въртене. Щото шарките по неговото изобретение били спираловидни.
С петлето постигнал друго чудо, още по-дивно, макар славата му да не обиколила махалата. Тръгнал от дома си с животинката под мишница, само че обърната с глава откъм гърба му. Насочил се към представителството на "Хюлет Пакард" да си избере компютър. На входната врата на улицата пазачът го спрял с думите: Тук не е хайван пазар, с животно не се влиза. Реставраторът му изтресъл зашеметяващато: Как така петелът ще избира компютъра. - Това още повече втвърдило пазача. Но от горния етаж наблюдаващият сцената шеф на представителството развеселено позволил: Нека влезе.
В кабинета Реставраторът се разположил в близост до клавиатурата на компютър, чийто монитор сочел към шефа. Побутнал петлето към клавиатурата, а сам леко се отдръпнал. Пред смаяния поглед на представителя се появил текстът: Аз съм петел с научна цел. Аз съм петел с компютърна грамотност, после пак - аз съм петел с научна цел. Аз съм..., и още веднъж същото. Шефът се ошашавил до степен на неуправляема щедрост. И произнесъл: Сега моделът е на изложба. Щом се върне, го получавате като подарък от фирмата - компютър на стойност $3600. - Дали щото го дръпнал от клавиатурата, или щото резултатът бил постигнат, петелът престанал да почуква клавишите.
Доволният му собственик не е бил обладан от авантаджийство. Той си се радвал на щурото хрумване. И най-много да се надявал, че постижението му ще бъде оценено с отстъпка от цената на далеч по-евтин компютър. Впрочем с обучението на петлето Реставраторът напълно заслужил даденото му в аванс
прозвище
звероукротител
Всичко ставало постепенно. Първо поставял зърна последователно на всяка буква от текста: аз съм петел... Във втория етап на дресурата го научил, когато разпръсквал зърна по клавиатурата, да ги кълве в заучения ред. И накрая петлето привикнало да кълве клавиатурата и без зърна, но в исканата последователност.
И какво при успех прави българинът? Подарява си наградата (компютъра) на сина. Е, и заради това, че бащата е повече звероукротител, отколкото компютърджия. Снахата пък поискала да махне петлето и кокошката.
Не поради неблагодарност, а щото Реставраторът минал в нов стадий на дресурчик. С помощта на парното и донякъде на кокошката измътил 4 пиленца. И челядта станала недопустимо многобройна за общия апартамент. Та с предполагаемите нови замисли било дотук. А пък според всеки български футболен собственик петлето се било изплатило, а кокошката му донесла всемахленска слава.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар