Сара Брайтман: Излизах с българин, така че знам езика

Ася Владимирова, "Труд"

- Госпожо Брайтман, вече нямаме търпение да ви посрещнем в София за концерта ви на 12 ноември. Как върви вашето турне до момента?
- Много добре. Благодаря, че попитахте.

- А преследването на мечти? Останаха ли ви още мечти, които да осъществявате, или успяхте да сбъднете всичките си желания?
- Мисля, че винаги е важно да мечтаеш, дори когато си пораснал. Да мечтаеш означава да имаш страст за живота. Винаги да има нещо, което да те заинтригува. Мечтата те кара да се чувстваш наистина жив. Така че да, останали са ми много мечти.

- Коя беше най-трудната ви за осъществяване мечта досега?
- Мисля, че най-трудната ще бъде да полетя в Космоса.

- Имате наистина мощен глас. Ако можехте да трансформирате силата му в нещо друго, какво бихте избрали и защо?
-Струва ми се, че наистина щеше да ми харесва да бъда диригент. Всъщност и сега малко дирижирам и много ми допада. Да разбереш музиката в дълбочина по начина, по който логиката се крие зад нея, и да дирижираш, да накараш оркестъра да работи като едно цяло, както и да създадеш магия за хората - всичко това е невероятно. Така че ако не можех да пея, щях да избера да съм диригент.

- А как се грижите за гласа си? Имате ли си специални ритуали или тайни, за да сте във форма?
- Грижа се за гласа си, като пея всеки ден. Работя с различни вокални педагози по целия свят. Гледам да съм в час и това е най-стилният начин, за да го защитя.

- Спомняте ли си първото ви прослушване?
- Да, помня го. Получих ролята.

- Ами първото ви впечатление за Андрю Лойд Уебър?
- Първото ми впечатление за Андрю беше за един чудесен, артистичен човек от главата до петите. Беше необикновен, невероятно интелигентен, малко особен, много красив.

- Минали са много години. Предполагам, че много неща са се променили. Какво е останало същото?
- Разбира се, много неща се промениха през живота. Но това какъв си като човек и каква душа носиш - то не се променя от детството. Това е нещото, към което винаги се придържам. Независимо през какво преминавам, непрекъснато се връщам към времето, когато съм била дете, и това ми дава център, връща ме обратно към моето истинско аз и към това коя съм всъщност.

- Кога и как разбирате, че е е дошло времето да кажете "сбогом"?
- Не мисля, че някога наистина идва моментът да кажеш "сбогом". Дори и когато някой твой близък умира, дори и тогава част от него продължава да живее с теб. Затова си мисля, че наистина няма сбогуване, има само промени.

- Ако сега ви помолят да повторите някои от движенията, които изпълнявате в "Котките", ще успеете ли да ги направите? Все още ли ги помните?
- Мисля, че със сигурност ще направя всички движения, които правя в "Котките" (смее се). Само че най-вероятно ще ми се наложи да спирам на всеки 15 минути. Защото в онези години можех да танцувам по два часа без почивка, а сега може би няма да успея да вдигам краката си толкова високо и гърбът ми няма да се огъва толкова лесно. Но... все пак ще успея да ги направя.

- Чувството да играете роля, написана специално за вас, трябва да е невероятно. А какво е да виждате други жени в образа на Кристин?
- Обожавам да гледам други изпълнители да играят Кристин. Тази роля е като моето наследство и много се вълнувам, когато виждам различния подход на всеки изпълнител и новото, което внася в ролята. Чувствам и радост, че всички тези жени изпълняват роля, създадена за мен.

- А каква роля би ви накарала да се върнете на Бродуей?
- Не съм сигурна каква роля би ме накарала да се върна там. Мисля си, че първо тя трябва да се появи, преди да кажа каквото и да било или да коментирам.

- Избрали ли сте песен за пътуването ви в Космоса? Ще пеете там, нали така?
- Да. Няколко песни ми се въртят из ума, но още не съм сигурна коя ще бъде. Знам само, че ще е нещо много специално.

- Откъде се появи това ваше желание? Говоря не само за пеенето, а за цялото пътуване.
- Винаги съм искала да отида в Космоса, още когато бях много малка. Имах късмета да живея през 60-те и да стана свидетел на това как първият човек стъпва на Луната. Тогава, разбира се, Космосът се превърна в съществена част от живота ни. Мислехме си, че може би дори ще стане нещо още по-близко до нас. Така че полетът винаги е бил моя мечта. Случва се след доста време, но все пак отивам. Пренесох Космоса в моята музика и моето изкуство чрез много от албумите си - той винаги е бил част от живота ми.

- Вярвате ли в рая? И в ада?
- Вярвам в рая. Мисля, че където и да отиваме, каквото и да ни се случва, не отиваме в ада. Адът е нещо, през което някои хората имат нещастието да преминат през живота си.Той може да има материално проявление или да е нещо, което се случва в главата им, но имам усещането, че не отиваме там, след като умрем.

- Ще ни разкажете ли нещо повече за подготовката, която ще предшества пътуването ви из Космоса?
- Преди тренировката за пътуването в Космоса има много тестове и процедури, през които трябва да премина и през които преминавам през последните години. Всичко това се прави е с цел да се уверят, че тялото ми е готово. Предстоят ми много тренировки на висока надморска височина, ще тренирам, за да се приспособя към усещането от това да се изстреляш извън атмосферата на Земята и след това да се върнеш обратно в нея. Има много неща, през които трябва да мина и с които трябва да свикна. Не всички са приятни, но това е част от процеса. Все пак това е трудно пътуване.

- Научихте ли нещо ново за себе си по време на подготовката?
- Това, което научавам, е кои са силните ми страни и в същото време и кои са слабостите ми. До момента се оказа, че преминавам през едно драматично пътуване на Земята, за да стигна до Космоса. Надявам се преживяното да ме е превърнало в един по-добър човек. Дало ми е идеи, помогнало ми е да разбера колко много още има да науча и да видя. Оказа се много интересно пътуване - такова, каквото не съм предприемала до сега.

- Пели сте на много езици. Бихте ли опитали да изпеете и няколко строфи на български? Само заради предизвикателството.
- Всъщност знам малко български, защото излизах с един чудесен мъж от България, от София. Тоест говорила съм на вашия език.