Мариана Попова е българска поп певица. Родена е в София на 6 юни 1978 г. Завършва гимназия "Филип Станиславов", а след това следва поп и джаз пеене в Нов български университет.
Мариана Попова започва да пее по клубове едва 18-годишна. Четири години е вокал на група "Кокомания" - 0т 1996 г. до 2000 г. През 2006 г. певицата представя България на Евровизия в Атина с песента си Let Me Cry, но не успява да се класира за финала. Две години по-късно - през 2008 г., издава дебютния си албум - New Religion, а през 2011 излиза вторият - "Предай нататък". Сега подготвя нов дуетен албум с 23-годишната цигуларка Десислава Кондова.
Попова и половинката Ханес Перфлер, с когото се сгодиха във "ВИП Брадър" преди 2 години, имат 4-годишна дъщеря - Мария-
Магдалена.
Материалът е на вестник "24 часа"
- Мариана, записвате дуетен албум. Кога ще е готов?
- Това няма да бъде самостоятелен албум на Мариана Попова с песни, написани от Десислава Кондова, а дуетен албум - Мариана и Деси. Много е важно да се каже, тъй като, освен че тя пише музиката, а аз - текстовете, във всяка песен ще присъстват глас и цигулка.
Иначе е много сложно да даваш точни срокове за изкуство и за музика. Слава богу, налице са демоверсиите (демозапис - едновременно записване на всички инструменталисти и вокалисти в реално време, без допълнителна обработка на записа - б.а.), които Деси Кондова ми предложи, всичките ми харесват.
- Как се запознахте двете?
- Основният виновник е Людмила Иванова - нейната преподавателка по цигулка от Бургас. Чувайки това, което Деси пише като музика, тя предлага на сина си Ясен Димитров - страхотен пианист, да помислят кой би могъл да се впечатли от тези мелодии. Стигат до извода, че аз съм подходяща, и Ясен ми изпрати демото. Точно в този период бях затворена вкъщи, разсъждавайки какво ми се пее и задавайки въпроси към Вселената, и хоп - това демо се появи. Написах текста буквално за 10 минути. И вече 3-4 месеца с Деси сме заедно и, слава богу, вече пуснахме първата песен, което е заявка за това какво ще се случи по-нататък. Казва се "Аз знам". Режисьор на видеото е Николай Скерлев, музика и аранжимент - Десислава Кондова, текст - Мариана Попова, смесване и мастеринг - Дани Милев.
Живот и здраве, мечтата ни е да затворим албума с голям концерт със симфоничен оркестър - нещо, за което, струва ми се, ми е време на мен самата.
- Всички текстове ли ще напишете вие?
- Мисля изцяло да са мои. Но си позволих да има една друга песен с посвещение. Има една страхотна поетеса - Таня Мезева от Горна Оряховица. Съдбата я срещна много тежко със смъртта, убиха нейния син. И една от песните ще я посветим на тази жестока случка в живота . Тя написа един от текстовете като посвещение на сина си Тихомир.
- Спонтанно ли ви връхлита музата за писане? Казвате, че сте завършили текста на "Аз знам" за минути.
- От много скоро започнах пак да пиша. Имам 2-3 пълни тетрадки от времето, в което още учех. После прекъснах, танцувах, пях, нямах много време за текстове, макар че повечето от текстовете и на авторските ни песни с "Кокомания" са мои.
Единственото, което ме провокира да пиша текстове, е красивата мелодия. Много скоро бях на гости на Любо (Киров - б.а.), който също пише текстове - прекрасни и успешни през годините. Отидох с молбата да напишем нещо заедно, защото правим един много отговорен текст по песен на световна изпълнителка. Искаме да създадем българска версия. Засега няма да говоря повече.
Докато седяхме с Любо и обсъждахме тематиката, аз просто си сложих слушалките и ръката ми започна да пише. Някаква невероятна хармония между физиката и духа ми. Това, което написах, се казва "Писмо до мен". Аз вярвам в тези неща. Душата ми се свърза с мен и ми написа писмо, това е страхотно, беше много емоционално. Защото аз
плаках, писах, плаках,
писах
Няма да учудя никого, ако кажа, че текстът е тъжен. Любо беше леко объркан, не разбираше какво става. След което седна до мен и като приятел ме попита: "Абе, ти как си?"
Така че мелодиите ме провокират. Иначе във всеки един емоционален момент мога да се преоткрия в различни песни. В момента много слушам "Сувенир" на Миро - толкова истинска и философска песен, която стига до най-красивия извод - че просто трябва да бъдем добри хора. Всичко останало е суета.
- В момента Любо Киров е жури в "Х Фактор" . Преди 3 г. вие самата също бяхте треньор в "Гласът на България". Бихте ли участвали отново в такъв формат?
- Разбира се, аз даже бях помощник на Любо в къщата на съдиите. Обичам този тип работа, защото приемам всичко много дълбоко. Смятам и че съм достатъчно критична, а това е важно. Напоследък струи един невероятен позитивизъм от всички предавания, а
не бива да лъжем
хората, които не могат
да пеят, че могат,
защото това води след себе си тежки последствия. И за изпълнителя, и за всички, които са се излъгали. По-добре навреме да си изберем правилните професии. Аз не съм човек, който си мълчи и крие мнението си. Малко по-труден треньор съм.
- Преди време ни разказахте, че едно от любимите ви неща е Библия, подарена от Любо Киров. Вярващ човек ли сте?
- Да, аз съм вярващ човек. И се чувствам адски хармонична и спокойна, защото, където и да се скрия, Господ ме следи. Има много неща, в които може да се вярва. Аз съм си избрала да вярвам в любовта, в доброто и в Господ. Смятам, че това е хармония. Като че ли така ми е по-лесно да живея. Когато си добър, всичко е по-добро.
- Сантиментална ли сте? Трудно ли се разделяте с предмети и спомени?
- Да, трудно се разделям и с хора. Много бързо хората влизат в мен и остават трайно. И ми е много трудно, когато ме предадат. Но в крайна сметка силата на човека е в прошката. Всичко съм простила, но това не значи, че понякога, връщайки времето назад - нещо, което по принцип не бива да правим, очите ми не се пълнят със сълзи. Аз мога да се разплача на пръв поглед от много елементарна и несъществена случка. Така че, да, сантиментална съм. Даже болезнено емоционална.
- Имате ли талисман?
- Имах си една страхотна малка красива пирамидка от Египет и знаеш ли какво направих? Подарих я на Стелияна на финала на "Гласът на България". Просто така го усетих, така ми дойде.
Оттогава
нямам талисман. Но
пък си имам детенце,
което ми носи достатъчно хубава енергия.
- Мария-Магдалена ходи ли вече на детска градина?
- Нейната майка (има предвид себе си - б.а.) доста време не искаше да я пуска на детска градина заради личния си спомен. Много е интересно как нещата, които се случват в твоя живот, се отразяват на детето ти. Аз си спомням от детската градина само как плачех сутрин, че не искам да ходя. Не си спомням нито една игра, нито една забава, нито един момент освен този плач сутрин. Но реших твърдо, да. Мими е на детска градина и се чувства добре. Още първия ден казала на учителката си да звънне на баба, на мама, на леля да им каже, че се чувства добре. През декември ставаме на 5 г. Времето лети.
- Тя харесва ли музиката ви, научава ли новите песни?
- Ох, много е интересна случката с последната ни песен "Аз знам". Тя каза: "Мамо, изтрий я тази песен." Питах я защо, а тя каза: "Защото ме натъжава." Емоционална е и е усетила посланието. В момента любимата ни песен е "Детска планета" на Крисия. Пускаме си я постоянно. Влюбени сме - пеем, танцуваме вкъщи с Мими. Много съм впечатлена от това дете. Аз нямах честта да я познавам, но се видяхме на празника на Хасково, където и двете преживяхме една невероятна публика от 5000 човека.
- Разказва ли Мими на децата в градината коя е майка ?
- Трудно е още да се каже, тя ходи от дни. Но смятам, че те са още малки. Надали си говорят на кого коя е майката, лелята - те са с моята племенница Рая в една градина. Безспорно учителките знаят коя е мама. Но не мисля, че това е на дневен ред в момента. Децата още си говорят за разни техни си бебешорски истории.
- Вие самата с каква музика сте израснали?
- Вкъщи се слушаше музика от Крис де Бърг, Майкъл Джексън, Джо Кокър, Джеймс Браун до Шабан Шаулич и всички сръбски изпълнители - Мирослав Илич и други подбрани. Тогава възрастните в България слушаха световна музика и много сръбско. Нямаше български попфолк. Интересното е, че моят татко доста често, когато бях вече тийнейджърка и обичах да слушам "Снап", "Ту ънлимитед", тези денс парчета, той идваше и ми казваше: "Защо бе, тате, тези неща. Пусни си малко истинска музика - "Бийтълс", "Сигнал", "Щурците"." Така че аз имах доста добра представителна извадка и сама трябваше да си избера какво да слушам. Смятам, че са ме възпитали в правилния вкус.
Продължавам да твърдя, че музиката е въпрос на вкус. Веднага давам пример - с Ханес (мъжа - б.а.) имаме спор по отношение на "Ю Ту". Разбирам посланието им, цялата тази благотворителност, силата на Боно, но не настръхвам, когато ги слушам. Докато за Ханес това е най-голямата енергия и най-добрата музика. Така че музиката е въпрос на вкус и вътрешно усещане.
- Как бихте коментирали песента на Мария Илиева и Криско "Видимо доволни", около която се вдигна доста шум?
- Не желая да коментирам колеги. Аз си говоря много добре с Криско, с Мария сме приятелки от години. Кой каквото прави, той си отговаря за него. Аз не искам да отговарям на въпросите, които е правилно да се зададат на тях двамата. Безкрайно много уважавам Мария, смятам, че е прекрасен изпълнител, една от най-добрите певици в България. Това си е нейно решение. Аз на нея съм казала какво мисля. А
на "Видимо доволни"
танцувам с огромно
удоволствие
Има готин ритъм. Винаги когато сме на купон с приятели, безспорно тази песен се пуска от всички диджеи. Тя е факт, има фенове, всеки има право на личен избор. А СЕМ много отдавна трябваше да вземе мерки за много неща. Не бива да се напада само един. Ако седнем сега с теб, ще извадим такива текстове, които ще ни е срам аз да ги изрека, ти да ги напишеш. Не Мария Илиева и Криско са проблемът на България.
- Започнали сте да работите по клубове едва на 18 г. Какво ви даде това време и взе ли ви нещо фактът, че сте работили по нощни заведения от толкова малка?
- Много ми е дал, нищо не ми е взел. Това е моето училище по музика. С групата на сцената пред хората. На два метра от теб. Пожелавам на всеки един млад артист да мине по този път. Сам да открие как точно се пее. Аз дори от това нямах представа. Този прекрасен контакт, свобода и спокойствие, които имам на сцената, тази откровеност и това, че мога да кажа всичко на хората, независимо дали са 50 хиляди или 100 човека в клуба, силното осъзнаване на това какво правиш на тази сцена. От това къде да си държиш ръцете до това какво да изпееш. Страхотна школа и тренинг на характера.
От 18- до 29-30-годишна аз съм се учела през цялото време. И това, че не съм спала, е прекрасно, пожелавам на всеки да има такива години. Има време да спим. По-важното е, че тези 10-12 г. минаха с невероятен ентусиазъм. Аз в главата си имам може би над 200 песни репертоар като текстове. Паметта ми е страшно гъвкава. Запомням песни бързо, трудно ги забравям. Всичко това е страшно полезно за мен.
- Не пораснахте ли по-бързо по този начин?
- Напротив. Запази ме млада. Накара ме да вярвам в хората, да вярвам в това, че ако си отворен и искрен, ще получиш страхотна енергия отсреща и ще прекараш много хубава вечер с тях. Защото колкото хората сме различни, толкова сме и еднакви. И в момента, в който намериш правилния подход, ти се връща тройно. Не знам дали си забелязала, аз гледам генерално на артистите в България и по света, музикантите изглеждат по-млади. Като изключим тези, които много пият и вземат наркотици. Но като цяло скоро си говорихме и с едни приятели и те казват: Боже, колко ни личат на нас годините, а вие сте като някакви тийнейджъри. Според мен музиката капсулира. Цялата тази положителна енергия, която получаваш от хората. Ето ти самия пример - Лили Иванова. Ами няма такава жена. Тя кипи от енергия, изглежда красива, много малко млади изпълнителки могат да се похвалят с нейната фигура. Така че според мен музиката подмладява.
- Вярно ли е, че от малка знаете, че ще имате дъщеря?
- Точно така. От момента, в който започнах да се влюбвам, да се превръщам в жена, споделих вкъщи, че един ден ще имам момиченце и то ще се казва Мария. Аз силно вярвам в това, че каквото си поръчаш, такова ще бъде. Но трябва да се внимава в поръчките. На мен ми се е случвало например нещо, което не съм била много сигурна, че съм искала да ми се случи. Но като върна времето, си казвам: Ами да, нали много мисли за това, ето ти сега. Затова, като дойдат лоши мисли - гониш. Само хубаво да е.
- Мислили ли сте за второ дете с Ханес?
- Ако се случи, защо не. Каквото стане. Господ да ги реши тези неща.
- Свикнахте ли с Ханес с това, че по десет пъти на сезон ви разделя и събира жълтата преса?
- Въобще не ни интересува, ние се смеем. Трябва да се научим да бъдем много толерантни към ниско интелигентните, даже глупави хора, които нямат какво да правят по цял ден. Аз съм склонна дори да съм по-добра и състрадателна към тях, защото те, милите, толкова си могат. Така че чувстваме си се супердобре, да си пишат каквото си искат.
- В клипа на "Чуй ме" вие рисувате слънчогледи, но всъщност ги е правил Ханес. Той рисува ли още?
- Да, когато има време. Последно заедно нарисувахме една картина, много интересен проект на ансамбъл "Българе". Те искаха да направят юбилеен спектакъл и идеята им беше известни двойки в България да нарисуват по една картина, те да я продадат на търг и така да съберат пари. И успяха. Ние им подарихме една прекрасна картина, която са продали за доста добри пари. Нарисувахме африканка с тюрбан на главата.
- Бихте ли участвали отново в "Биг Брадър"?
- Аз ли?! Само като специален гост за една седмица. (Смее се.) Преживях го веднъж и смятам,че не бива да се прекалява с тези неща.
- Гледате ли предаването сега?
- Хващам го от време на време. Трябва да им призная на продуцентите, че тази година направиха голям панаир. Аз познавам всички, които са в къщата, без отделни хора, които не съжалявам, че не познавам. Но когато си бил в къщата, не може тяхното поведение в нея да ти промени мнението за тях. Аз знам какво се случва, знам, че това е игра. Знам, че тези хора са си такива, каквито са били, преди да влязат вътре. Яд ме е, че Тити не остана в къщата да го спечели това предаване. Защото няма такъв друг човек. Не съществува.
- Вие самата какво направихте, когато излязохте от къщата?
- След еуфорията и интервютата, когато се прибрах късно вечерта, си пуснах "Баш Бай брадър", за да видя как ме правят в това смешно шоу. Смях се много, след което легнах и се наспах.
Коментари (0)
Вашият коментар