Десет новели на Йордан Радичков, писани през 60-те години на миналия век, са в том 5-и от пълните събрани съчинения на писателя, пише "24 часа".
Първите две излизат през 1962 г., десетатата - "Козел", през 1970 г.
Гротесково-магическият стил на Радичков, изригнал най-напред в "Свирепо настроение" (1965) , постепенно превзема и новелите му.
"Тенекиеното петле" е написана според каноните на социалистическия реализъм. Но въпреки акцентите върху комунистическите идеали, авторът улавя и фалша на "новото време" и задава тревожни въпроси, които идеологическата цензура също не обичаше.
И новелата "Горещо пладне" (1963) е написана според изискванията на конкретното време. Доста възторжени редове има в нея за силата на Българската армия. Но акцентът е върху силата на човешката солидарност - за усилията на хората, готови на всичко, за да спасят едно момче, чиято ръка е заклещена в дупка на един мост.
От новелата "Привързаният балон", публикувана през 1964 г., но може би писана едновременно със "свирепите" гротески, авторът вече влиза стихията си. Неслучайно в следващата новела "Горещо пладне" (1965) Радичков по думите на Инна Пелева "вече не може/не иска да обслужва лъжите на пропагандата".
Главният герой Иван Ефрейторов продължава неистово да се бори за собствената си земя, въпреки че каузата му е обречена. Човекът е мярка на всички неща, казваше Радичков и защити тезата си в "Козя брада".
История, в която авторът показа, че социалистическите институции пренебрегват обикновения представител на народа и че повече се вярва на документа (бележката), отколкото на човека.
Коментари (0)
Вашият коментар