Отрови морят прочутите мъже

По тайни рецепти е забъркана горчилката на българското минало. От времето на древните траки до коварната сачма, изстреляна през 1978 г. в Георги Марков, отрови морят прочутите ни мъже. Знайни и незнайни душегубци променят съдбините на отечеството. Жертвите са владетели, писатели и художници.

Намерен е тракийски съд от третото хилядолетие преди нашата ера. В него има следи от отколешни отрови. Глинената реликва е служила за ритуално забъркване на смъртоносни треви. От дъното вторачено гледа сова, нейното изображение се вписвало в магическия обред.

С основаването на българската държава изкуството на тракийските жреци се кръстосва с уменията на прабългарските шамани и славянските магьосници. Изгражда се корпус от мрачни рецепти, грижливо дописван от византийски специалисти в отравянията.

В старите хроники често пише, че владетелят "внезапно предал Богу дух". Това клише крие мистерията на насилствена смърт, която в най-благородния вариант е предизвикана от отрова. Гибелни отвари във виното или храната са пратили ханове и царе на оня свят. Най-уязвими са били малолетните.

Маламир например става хан през 831 г. поради преждевременната смърт на брат си Звиница и лишаването от престола на другия брат - Енравота. Маламир е малолетен и от негово име управлява кавхан Исбул.

През 836 г. младият владетел неочаквано склапя очи. Теофилакт Охридски пише, че бил "пожънат безвременно от сърпа на Божието милосърдие". Има съмнения, че тъкмо отрова е прекъснала нишката на живота му. Зад чашата вероятно се спотайват хора на Звиница, които поставят на трона неговия син Пресиян.

Могъщият цар Иван Асен II е наследен в 1241 г. от сина си Коломан Асен. Едва дванадесетгодишен, той е премахнат от византийката Ирина. Тя е мащеха на детето и според хронистите му поднася отровно биле. Целта на отровителката е да уреди на престола сина си Михаил Асен.

Смъртно мразени от фанариотите, възрожденците Димитър и Константин Миладинови са подложени на непрекъснати гонения. Владиката Милетий долага на турската власт, че Димитър е "размирник на империята". Той е хвърлен в Охридския затвор, после е местен по занданите в Битоля, Солун и Цариград.

В османската столица идва да го види Константин, който също е арестуван и тикнат в тъмницата. Константин умира на 7 януари 1862 г., а брат му го последва на 11 януари.

Предполага се, че Миладинови са покосени от тифус или малария. Царевна, дъщерята на Димитър Миладинов, обаче е на друго мнение. "Мама казваше, че татко е жертва на интригите на гръцките владици и вярваше, че той и стрико ми са отровени в цариградския затвор от фанариотите", свидетелства тя.

Народните будители са задушени с мангал, който уж трябвало да стопли измръзналите им тела. Въглищата били поставени така, че да останат неизгорели и отделеният газ да свърши своето.

Жертва на гръцкото коварство става и живописецът Станислав Доспевски. По заръка на Найден Геров той изработва проект за български герб, който все още не е намерен.

На 24 декември 1877 г. Доспевски е умъртвен в цариградския затвор "Мехтерхане". Отровителите слагат в храната му остъргано зеленило от бакърени съдове. Меденият окис умъртвява художника.

Летописецът Захари Стоянов умира ненадейно на 2 септември 1889 г. Последното му обиталище е хотел в парижкия Латински квартал. "Като публицист и политически деец З. Стоянов е имал много врагове. Неговата внезапна смърт предизвика учудването у мнозина, но след аутопсията се установи, че е страдал от "остро възпаление на червата", отбелязва един тогавашен вестник.

Освен версията за перитонит от преяждане с пастърма циркулират още няколко съмнителни диагнози. Има хипотеза и за изпита чаша бира с надробени стъкла. Специалистите обаче спорят дали е извършена аутопсия на покойника.

През 1978 г. трите ковчега с тялото на Захари са отворени от комисия в Русе. Според д-р Йордан Йорданов аутопсия на трупа не е правена. Той намира всички вътрешни органи по местата им.

"Главният мозък се бе свил в размери до орех, бъбреците бяха като топчета. Малко по-запазен ми се видя черният дроб - колкото мъжки юмрук", документира патоморфологът.

Д-р Тотко Найденов също е убеден, че тялото на Захари Стоянов не е рязано.

"Най-вероятно е извършена частична аутопсия, при която е била отворена коремната, а вероятно и гръдната кухина, без да е отваряна черепната кухина", опонира им д-р Михаил Милев. Той не изключва възможността летописецът да е отровен.

"При наличните три ковчега трупният материал, макар и разложен, се е намирал в тях. Допусната е грешка, като не е взето от него за изследване за отрови", критикува колегите си специалистът.

Цар Борис III следва традицията на средновековните си предтечи и минава в отвъдното внезапно и мистериозно. Официалната версия сочи, че е жертва на инфаркт.

Има сериозни подозрения обаче, че е отровен от германците, защото искал да направи завой във външната политика.

Други твърдят, че в неговата кончина са замесени англо-американците. Според анонимен източник веднъж ген. Слави Чакъров се изтървал:
"Чърчил се срещна със Сталин и се уговориха, че пречи много на Русия - да го ликвидират. Дадено му е парче торта с отрова."

Дали е било торта, или друг десерт, ще остане тайна. Доказано е обаче, че в драмата е забъркан виенският интернист проф. Ханс Епингер.
Преди войната той се е грижил за здравето на Сталин. Веднъж отишъл в Москва да преслуша Бащата на народите.

"Прегледах шест души, които си приличаха напълно, на всеки поставих отделна диагноза, но кой от шестимата беше Сталин - не зная", разкрива Епингер пред началника на дворцовата канцелария Станислав Балан.

Когато цар Борис ляга болен, виенското светило е повикано до леглото му
На 26 август 1943 г. тайният съветник Йордан Севов го пита за причините на болестта.

"Отговорът не беше категоричен и може да се предполага, че е възможно и това. Въпросът се касаеше дали може да има отравяне", пише Севов в показанията си пред Народния съд.

На 28 август царят е мъртъв. Загадката около кончината му няма да се разбули, докато не бъдат намерени останките на покойника.
И при ексхумацията докторите да не забравят проби за отравяне, както се е случило с тленните останки на Захари Стоянов. 

Петко Войвода почерпен с гибелна халва

През 1874 г. турската власт обявява 5000 лири награда за главата на легендарния Капитан Петко войвода. Той и дружината му се оттеглят в околностите на Марония, град със смесено българско и гръцко население. Тук войводата има мнозина ятаци и се надява на подкрепа.
Най-богатият в Марония е лихваринът Тома Янушев, известен като Калън Тома, или Дебелия Тома.

Над 150 кила била тази човешка грамада. За да поддържа достолепното си тегло, Тома се тъпчел с баклава и кадаиф, но най-много налитал на стамбулска тахан халва.

С 5000 жълтици може да се купи планина от халва, пресмята Дебелия и решава да вземе наградата. Отива в гората, удря чело пред Капитан Петко и поднася отличните си чувства към народния закрилник. После го кани да му гостува в неговия конак.

И ето че войводата стъпва в капана. Един есенен ден той и още шестима юнаци засукват мустаци, накривяват калпаци и чукат на лихварската порта. "Посрещането в дома на Калън Тома е царско - пише Николай Хайтов, - рояк слугини и слуги сноват из богатската къща и носят ту вино, ту ракия, ту редки, вкусни мезелъци, ту най-различни яденета, кафета и сладки захаросани фъстъци."

"Между слугините, които шетат на тоя хайдушки зияфет - продължава Хайтов, - има и едно
шестнадесетгодишно вакло гъркинче, което през цялото време не откъсва очите си от снажния войвода на хайдутите - със загоряла от ветровете кожа и чудни сини очи, неуловимият Капитан, страшилището на кърагаларите и каймакамите.

Капитанът е по това време наистина в разцвета на силите и славата. Обут е в бели навуща на краката, превързани с черни върви, облечен е в чохени потури и разкошна бяла наметка, везана по края със сърма и със злато, опасан в кръста с кожен силях, препълнен с ножове и с пищови. През рамото на войводата, дори когато яде и пие, виси в сребърна кания неговата крива сабя, съсякла в ръкопашните битки стотици врагове."

На края на веселбата Тома обявява, че е приготвил армаган за из път. Дружината ще носи билник препечена ракия, торба ароматен тютюн и пет оки халва. Стамбулска тахан халва!
Петко благодари и почва да раздава бакшиш на слугите. Когато пуска пара в шепата на девойката, чието име е Аспасия, тя му прошепва: "Не яжте нищо! Халвата е отровна!"

В планината Капитанът решава да провери колко му е верен неверният Тома. Хвърля парче халва на няколко овчарски кучета. Животните лапат и се тръшкат в страшни конвулсии. На другия ден Петко праща хабер в Марония: "Много здраве на моя побратим Калън Тома с гореща благодарност за чудесната ракия и халва!".

За първи път в живота си Дебелия Тома губи апетит. Не поръчва от Стамбул халва, а 600 въоръжени чалми за преследване на Петковата дружина.

Капитанът и Дебелия играят на котка и мишка до пролетта на 1876 г. На 11 май хайдутите нахлуват в дома на Тома. Палят лихварските бумаги, за да си сварят кафе. Сухата пара раздават на длъжниците. После войводата вика спасителката Аспасия. Сваля калпак, покланя се и я целува по челото.

Заедно с шестима заптии Тома е отведен в гъсталаците на Родопа. Петко войвода иска да ги размени срещу четирима ятаци, тикнати в затвора, и още четирима негови другари, пратени на вечно заточение в Кипър.

Властта скланя да бъдат освободени само затворниците и размяната става наполовина: четирима заптии срещу ятаците. Другите двама заптии заедно с отровителя Тома са екзекутирани.

Легло убиец в покоите на Борджиите 

Oтровата не винаги е поднасяна в чаши. В покоите на Борджиите е имало легло убиец, което е изпълнявало същата функция. Борджиите са най-скандалната ренесансова фамилия от интриганти, развратници и майстори отровители.

По-късно уникалният креват попада между вехториите на някакъв антиквар. Богат англичанин го харесва и купува за вилата си. Ложето с тежки брокатени завеси и балдахин е сложено в една от спалните на богаташа.

Веднъж му дошли гости и той поканил свой роднина да преспи на реликвата. Онзи си легнал, а на сутринта слугата го намерил мъртъв. Нямало признаци за насилствена смърт, нищо от стаята не било изчезнало. Домакинът решил, че роднината е починал от разрив на сърцето.

На същата постеля обаче един подир друг издъхнали болногледачката на жена му и още двамина. Една от жертвите бил детектив, решил да разкрие тайната на смъртоносното ложе.
След време криминалният креват е подложен на подробно изследване. Оказало се, че матракът и балдахинът са напоени с химикал, който от телесната температура отделя отровни пари.

Борджиите използвали леглото, за да си разчистват сметки с нежелани любовници. Нищо неподозиращият натрапник нагрявал с тялото си постелята и потъвал във вечен сън.

Материалът е на вестник "24 часа"