Не съществува друго освен музиката. Тя минава през тялото, до което е прилепено друго тяло. Тяло на непознат. Всичко е импровизация. Обмен на енергии. Очите са затворени. Водиш или следваш. Доверяваш се. В рамките на танца са важни само усещането и ритъмът. Той определя правилата. Трябва само да оставиш тялото си да се превърне в негов проводник.
"Кизомбата е африкански танц. Появила се е в Ангола.
Често я наричат анголско танго
разказва пред "Труд" Лиляна Костова. Тя се занимава с танци от 14 години, като е танцувала основно салса. Всичко се променя, когато преди една година открива кизомбата и разбира, че нищо не може да се сравни с усещането, което тя дава. "Предшественикът на кизомбата е сембата. Тя е на същия принцип, но партньорите танцуват в по-далечен хват. Сембата е и много по-динамична като изпълнение.
Анголците са танцували семба, но нали Ангола е била португалска колония. Имало е много португалци, а те са танцували танго. Местните са ги гледали как танцуват. Станало им е интересно и са решили да ги имитират. Така се е получило едно сливане между тяхната семба и тангото на португалците. От тангото е взето прилепването на телата на партньорите в горната част и това че си движат само краката. Горната част е изолирана, там има само водене. Местните не са познавали музика, на която да танцуват танго, и започват да използват музиката от карибските и френските острови - зук. Зукът обаче си е друга музика и танц.
В Португалия и във Франция кизомбата се превръща в отделна част от музикалната индустрия. "В Португалия има дискотеки, в които се танцува само кизомба. Както у нас всеки се поклаща с биричка в ръка, там всички танцуват кизомба по двойки", продължава Лиляна и разкрива малко повече за същността на танца. "В него има много психология. Не трябва да се преподават само стъпки и водене, а трябва да се говори на хората как да премахнем бариерата в себе си. Българите са малко по-затворени. Ние по-трудно допускаме хора в личното си пространство. На повечето това им е проблемът -
да се прегръщат с непознати
Най-често бариерата я имат жените, защото си мислят, че в момента, когато имат физическа близост с някого, тя ще ги отведе до нещо интимно.Трябва да е ясно, че никой няма да се опита да навлезе в личното ти пространство след танца, ако не го желаеш. Тази близост е само за танца. Трябва да бъдем отпуснати и отворени и да правим разлика между танца като емоция и движение и останалите области на живота ни, включително и интимната. Мъжете, от друга страна, трябва да бъдат много уверени. За мен кизомбата е олицетворение на идеалните отношения в една двойка. Мъжът трябва да е сигурен, уверен, но същевременно нежен в сигналите си. Все едно води жената през живота. А жената му се е доверила и го следва. По възможност красиво.
Смятам, че кизомбата може да направи мъжете повече мъже, а жените по-женствени, грациозни, да развие една сетивност в цялото им тяло." Интересното е, че много инструктори съветват жените да затворят очите си по време на танца, за да се отпуснат и да оставят музиката и партньорът да ги водят.
През септември започва новият сезон, а с него стартира и начинаеща група в танцова школа "Монтфиз". Всеки вторник има кизомба парти в Event Hall, а в петък кизомбата се редува със салса и бачата. Нищо не пречи да опитате.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар