Инцидент на пътя и 5 долара превръщат Монро в суперзвезда

Еротика и сексапил на границата на изкуството и вулгарното. Леопардови кожи, пера и скъпо френско бельо, а все по-често и никакво бельо. Изящни женски форми, които разбуждат желанията. И така в продължение на десетилетия...

Някои го осъждат, други го ценят, но никой не остава безразличен. Линията, която разделя пошлото от изтънченото, е тънка и много дами не успяват да запазят баланса си върху нея. Важно е, разбира се, и кой я очертава.

Том Кели, определян за Кръстника на пин-ъпа, умело превежда моделите, които му поверяват голотата си, и ги превръща в произведения на изкуството. Вярно, това му носи добра печалба, но без да търси опората на вулгарното за това.

Нова книга събира актова фотография на Кели за периода от 40-те до 70-те години на ХХ век. Томчето, което се издава от английското бутиково издателство Reel Art Press, съдържа над 250 изображения, като повече от 80% от тях не са публикувани преди.

Знаменитият фотограф, който умира през 1984 г., се счита за човека, който превръща Монро в звезда.

През 1948 г. той прави фотосесия на безработната тогава актриса Норма Джийн.

Пет години по-късно снимката на Норма, на която тя позира чисто гола върху червена драперия в студиото на Кели, става първата корица на “Плейбой”. Кадърът се превръща в една от най-известните голи снимки в историята, а Норма се превръща в Мерилин Монро.

По време на своята кариера фотографът е направил стотици голи снимки на неизвестни модели и стриптийзьорки, но сред красавиците, съблекли се пред обектива му, се нареждат и известни актриси.

С Мерилин съдбата го сблъсква съвсем случайно, когато тя все още е далече от славата. Актрисата претърпява инцидент с колата си по “Сънсет Булевард”. Кели  помага, дава  5 долара за такси, а към тях прибавя и визитката си. Последват няколко фотосесии, преди фотографът да предложи на момичето да позира голо. Решението на Монро се оказва едно от най-перспективните, които тя взема в живота си.

Повдигни веждите и ... полите!

Всеки, който малко или много се е заглеждал в извивките на женското тяло, пресъздадени в pin-up изображенията, знае за Джил Елвгрен - един от най-известните художници на XX век.

Неговите съблазнителни момичета радват окото, показвайки чорапи, а понякога и нещо повече, хванати в ситуации, които ги карат да повдигнат... вежди, а понякога и поли.

Красавиците обаче не са били само плод на въображението на Елвгрен. Той се е развихрял на базата на фотографии на реални жени.

Редица кадри показват сходствата между снимките на дамите и последвалите ги творения на Джил, като се вижда как той леко украсява и акцентира върху някои от чертите най-вече за постигането на комичен ефект.

Красавиците получават тънки талии, впечатляващ бюст и по-дълги крака, а се лишават най-често от сутиените си.

В ерата, когато не е можело да се разчита на фотошоп за прикриването на недостатъците, всичко е било във вещите ръце на художника.

Когато се сравнят кадрите с рисунките ясно се вижда, че позите са запазени, но дамите в pin-up рисунките изглеждат по-добре. Те са по-секси и много по-съблазнителни от своите прототипи.

Никой не се оплаква от резултатите, които и днес събират погледите на мъжете, въпреки че има достатъчно снимки на голи мадами, преминали през обработката на фотошоп. Рin-up-ът носи друг сексапил, по-игрив и по-цветен.

 Материалът е на вестник "Труд"