Последните думи преди смъртта

На 1 юни 2009 г. пътнически самолет "Еърбъс А330-200" с 228 души на борда се разбива в Атлантическия океан на път от Рио де Жанейро за Париж. Падането продължава три минути и половина, преди машината да се удари с 200 км/ч във водната повърхност. Секунди преди фаталния миг един от пилотите крещи: "Мамка му, мъртви сме!"

Кратко. Ясно. Отчаяно.

Такива са последните думи преди смъртта. Следват няколко истории с трагичен край, в които са останали запечатани сетните слова на обречените.

 Командирът на полет 447: Мамка му, мъртви сме!

Редовният полет на "Ер Франс" от Рио де Жанейро до Париж пада в Атлантическия океан на 1 юни 2009 г. Неотдавна части от записа на черната кутия бяха публикувани в американското списание "Венити Феър" заедно с някои разкрития около трагедията.
Досега се знаеше, че командирът на полет номер 447 - Марк Дюбоа, е спал само един час в нощта преди курса, защото прекарал времето със своята "спътничка" - стюардеса и оперна певица. Преди самолетът да навлезе в територията на буря над Атлантика, 58-годишният Дюбоа се оттеглил от кокпита, за да си почине в спалната кабина. Дотогава там разпускал друг пилот - заместник-командирът Давид Робер, който се върнал в кокпита. Но управлението на машината било в ръцете на 32-годишния новобранец Пиер-Седрик Боне, който имал много малко опит.

"Ако капитанът беше отложил дрямката си с 15 минути и бе останал на поста си за прекосяването на района на бурята, всичко можеше да завърши различно", твърди шефът на разследващата комисия Ален Буяр.

От турболенцията самолетът губи мощност. Поврежда се уредът за отчитане на скоростта. Вместо да насочи носа на машината надолу, както се налага в подобни случаи, зеленият пилот Боне го вдигнал нагоре.

Минута и 38 секунди след срива на контролните уреди капитанът се появява в кокпита. Твърде късно. Помощникът Робер крещи: "Мамка му, ще паднем! Това не е истина! Какво става тук?" Секунди преди разбиването в океана командирът също извиква: "Мамка му, мъртви сме!"

Пилотът на JK 5022: Излитай, по дяволите, излитай!

На 20 август 2008 г. от летището в Мадрид стартира полет JK 5022 към Канарските острови. На борда на машината "Макдонъл Дъглас MD-82" на авиокомпания "Спанеър" се намират 172-ма души. Небето е ясно, времето - хубаво. При излитането самолетът се разцепва отстрани. В катастрофата загиват 153 души. Сред тях и една българка. Има и малко оцелели.

Причината за инцидента е технически проблем - елероните не са се разтворили достатъчно, за да улеснят с подемна сила излитането. Бил е повреден температурен датчик.

Разговори между екипажа в подготовката за излитане:
- Какво става? Смениха ли дефектното реле?
- Не, изключиха го.
- Как може да се изключи реле?! С лед ли го охладиха?
- Ако проблемът е в сензора, той отново ще прегрее. Това е работа на парче!
- Можем и така да продължим.
- Досега се получаваше. Но напоследък ни се случиха три проблема за една седмица и всеки път трябваше да се връщаме в начална позиция.
- Стискам палци. Може би трябва да поискаме да не летим повече заедно.
- Ситуацията не е била чак толкова лоша. Стартираме!
В пилотската кабина прозвучава алармен сигнал. Четири пъти.
- Отказ на двигателя?
- Как може да се изключи това проклето нещо?
- Излитай!
Чува се удар в земята.
- Излитай! По дяволите, излитай!
Чува се втори удар.
- По дяволите!
След ругатнята записът прекъсва. Самолетът лумва в пламъци.

Пътник от полет №175: Искам да ти кажа, че те обичам

На 11 септември 2001 г. загиват 3000 души в терористичните атентати в САЩ. В 8,46 ч местно време полет номер 11 на "Американ Еърлайнс" се разбива в северната кула на Световния търговски център в Ню Йорк. 17 минути по-късно полет 175 на "Юнайтед Еърлайнс" се врязва в южната кула. В 9,37 ч полет 77 на "Американ Еърлайнс" удря Пентагона. В 10,03 ч полет 93 на "Юнайтед Еърлайнс" пада в Пенсилвания. Оцелелите записи показват хаоса, страха и отчаянието на борда на отвлечените самолети.

В 8,11 ч стюардесата Бети Онг от полет 11 на "Американ Еърлайнс" се обръща към диспечерския център: "Мисля, че сме отвлечени. Убиха една стюардеса." В кулата поразени слушат разговорите между похитители и похитени, безнадеждния им зов за помощ.

Пътникът Брайън Суини от полет 175 опитва да се обади на съпругата си Жули по джиесема. Успява да се свърже, но попада на нейния телефонен секретар. Там оставя съобщение: "Здравей, Жул. Аз съм в самолет, който е отвлечен, и нещата не изглеждат никак добре. Искам да ти кажа, че те обичам и че се надявам да те видя отново. Ако не се видим, умолявам те да се радваш на живота и да вземеш най-доброто от него!"

Космонавтът Владимир Комаров: Температурата в капсулата се повишава

На 23 април 1967 г. съветският космонавт Владимир Комаров излита с кораба "Съюз 1" на обиколка около Земното кълбо със съзнанието, че едва ли ще се върне жив. Твърди се, че неговият дубльор и приятел Юрий Гагарин открива 203 технически проблема в космическия кораб и надига глас полетът да се отложи. Никой обаче не смее да изпрати неговия рапорт на държавния глава Леонид Брежнев. Съветската власт жадува "космически триумф" по случай 50-ата годишнина от Октомврийската революция.
Ден след Комаров било планирано излитане на втори кораб "Съюз 2" с още двама космонавти, машините да се скачат, Владимир Семьонович да се прехвърли при колегите и тримата да се приземят заедно.

Джейми Доран и Пиърс Байзон, автори на книгата "Звезден човек" за Гагарин, пишат, че Комаров заявил преди излитането: "Аз от този полет няма да се върна жив." Но не се отказва, защото в такъв случай щял да го замести Гагарин, а не искал да става причина за смъртта на своя приятел и колега.

Техническите проблеми на Комаров започват веднага след извеждането в орбита. Стреснати, диспечерите отлагат втория полет. Различни системи на "Съюд 1" отказват една след друга. Корабът обикаля 18 пъти Земята, преди да започне процедура за аварийно кацане. При навлизането в атмосферата не се отварят правилно парашутите на капсулата. Доран и Байзон пишат, че той плакал и проклинал конструкторите, които го "набутали в тази ужасна машина". В очакване на смъртта, по радиовръзката космонавтът чува "утешението" на министър-председателя Алексей Косигин, че държавата се гордее с него. Последните думи на Комаров, които се различават на записа, са: "Температурата в капсулата се покачва..."

В последвалия шум някои различават и думата "убит" - предполагаемо обвинение към тези, които са го пратили на смърт.

На 24 април 1967 г. "Съюз 1" се разбива със 145 км/ч в земята, Комаров е първият човек, загинал в космическа мисия.

 Авантюристката Амелия Иърхарт: Летим насам-натам

През 1937 г. Амелия Иърхарт започва въздушна обиколка на Земята. Една от първите жени пилоти иска да измине 47 000 км над Екватора със спирки за презареждане. 40-годишната авантюристка е спечелила световна слава, като прелита над Атлантика.

Заради страстта си да пътува по въздух тя прекратява следването си по медицина. За да финансира обучението си за авиатор и да се сдобие със самолет, сменя 28 работни места. Около остров Хоуланд в Тихия океан връзката с нея и помощник пилота прекъсва. Самолетът не е открит и до днес, не се знаят причините за изчезването. Последните думи на Амелия по радиото са: "Летим насам-натам."

Радистът на "Титаник": Затваряй си устата, имам работа! 

На 10 април 1912 г. най-големият пътнически кораб в света тогава "Титаник" напуска пристанището в Саутхемптън с 2223 души на борда в първото си пътуване до Ню Йорк. На 14 април през нощта лайнерът се удря в айсберг край Нюфаундленд. "Непотопяемият" кораб потъва за два часа и половина. 1500 души загиват.

В нощта на трагедията други плавателни съдове в района многократно предупреждават "Титаник" за опасността от ледени блокове. Корабът "Карония" телеграфира: "Айсберги!". "Месаба" предава: "Много на брой големи айсберги." "Калифорниън" информира, че прекратява пътуването през нощта заради гъстотата на огромните ледени късове във водата. Но "Титаник" продължава напред под пълна мощност. Радистите на борда са заети да изпращат пътнически телеграми.

Един от тях - Джак Филипс, дори отвръща на предупреждението на свой колега така: "Затваряй си устата, имам си работа!"

Същият Джак Филипс в 0,10 ч подава сигнал за бедствие до корабите наоколо, като им изпраща координатите на "Титаник" с отчаяния вопъл: "Потъваме, трябва ни помощ веднага!" Малко по-късно добавя: "Лодките са пълни с жени и деца. Не издържаме вече."

След това водата нахлува в предавателната зала. Филипс остава на поста си и опитва да осигури помощ. Когато уредът му отказва, той пробва да се спаси. Напразно. Намира смъртта си в ледената вода.